Постинг
22.08.2018 21:28 -
Да им дадем и Паисий, Левски и Ботев, та да се свърши
Гоце Делчев: Що можем да правим, когато си сме българи". Какво ще решава комисията ти, бре Бойко?
Дума 23. Август 2018 , брой: 163 Подготви Христо Георгиев
Вече, както стана от ясно по-ясно, ще отбелязваме и празнуваме велики възрожденци и кръгли годишнини от нашата история съвместно с Македония. Ако тя благоволи да реши, че те са не само македонски, но и български... Дотук я докарахме, защото все се намира по някой псевдополитик, готов да си сложи главата на дръвника на народното презрение и да се откаже от предците ни. (На тая тема вж. анкетата на Кузман Шапкарев по-долу.)
Македонските историчари изградиха македонската нация върху стълбовете й - "правите македонци": Райко Жинзифов (1839-1877), Константин Миладинов (1830-1862), Димитър Миладинов (1810-1862), Григор Пърличев (1830-1893) , Кузман Шапкарев (1834-1909), Гоце Делчев (1872-1903), Яне Сандански (1872-1915) и стотици още забележителни български герои и творци от по-далечното и по-близкото минало, които Титовите политици и културтрегери пладнешки отвлякоха и до днес дори не помислят да се откажат от тях. Наскоро и с Димитър Талев (1898-1966) се заиграха. Пък и кой да ги принуди поне да се позамислят. Европейци сме! Кой каквото поиска от нас - да заповяда, на тепсия ще им го поднесем. Така нашите властници начело с грамаданския ни духовен пигмей узаконяват невиждания досега никъде по света грабеж на история и култура под формата на благовиден предлог за съвместни чествания и отбелязвания. Тежки думи! Но като прочетете текстовете, които сме ви подготвили днес, ми се струва, че сами ще потърсите и други, още по-люти. Защото нашите предци биха преглътнали доста обиди, както са го правели и приживе, но да им отнемеш или да премълчиш, че са българи, по-добре да им забиеш чекийката си за рязане на подлучен салам право в сърцата.
Гърците заради едното име блокираха Македония за десетилетия, а премиерот ни обещава нещо да направи, ама в нейното далечно европейско предбъдеще. Преди дни Заев без свян обяви и Илинденско-преображенското въстание за македонско. Извинение не последва, прав е президентът Радев, понеже пет думи във фейсбук не са извинение на държавник. Още по-прав е Радев, че евроатлантическата перспектива на Македония не може да е за сметка на нашата идентичност, история и суверенитет и че е нужен допълнителен анекс към договора ни с Македония в този смисъл. Защото завчера пък Заев разтръби, че "македонският език ще стане равноправен на всички езици в ЕС". Преследват си хората целите и не са ни виновни, че нашата власт предава без бой българските. Тези дни наши анализатори заговориха дори за преразглеждане на този договор. А като Бойко е толкова кабадалия (наперен - б.а.), защо не направи нещо далеч по-ефективно - да блокира за НАТО нашата инатлива съседка още днес, по примера на Ципрас. Сакън! Май ни остава едно - сами да им дадем и Паисий, Левски и Ботев, та да се свърши.
Ако прочетете откровенията на великите наши възрожденци и национални герои, които сме ви подготвили днес, сами ще решите, както обикновено, кое как е. Каква височайша комисия днес, измислена фарисейски от Борисов, може да решава каквото и да било и да има думата пред саморъчните свидетелства на българските герои! На Гоце Делчев отделяме повечко място. Та нали според Скопие той е чутовният херой македонски. Нека се види какво мисли самият Гоце по вопросот. Хвърлете поглед и на двете факсимилета - първото е издание в Загреб от 1861 г. с добре познатото оригинално заглавие "Български народни песни", собрани от братья Миладиновци Димитриья и Константина. А другото факсимиле е на титулната страница на същия сборник, но отпечатан през 1983 г. в Скопие, което носи заглавието "Зборник на народни песни" на братя Димитрия и Константин Миладиновци. Основното определение - български, го е хванала липсата. И я наричат "свещената книга на македонския народ". Няма нужда да си хабим думите. Грозно и отвратително до немай къде!
Затова поклон на благодарност пред великите славянски учени Йован Раич, Вук Караджич, Йерней Копитар, Йосиф Добровски, Йосип Щросмайер, Виктор Григориевич и др., които отдадоха таланта си и на възкресението на българския език и род.
По Живково време се подготви и публикува много нещо с илюзорната цел да убедим комшиите и света, че македонците са си българи, с риск да се сритаме жестоко и с Москва. Издаден бе включително фундаменталният труд "Македония, сборник от документи и материали" (Изд. на БАН, 1978 г.), на който се опираме няколко пъти и в тази публикация. А сега май се налага да се върши същото с илюзията за ограмотяване и освестяване на родните ни властници, които на всичко са способни, но само не и да скършат хатъра на янките.
Безнадеждна мисия - акъл побеждава ли сребърници и мания за величие? Но да опитаме.
Вук Караджич (1777-1864), "Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език":
1822 г.
Особени образци от българския език
Понеже българският език до днеска много малко е познат на учените людйе, затова тук аз притурям: първо, из евангелието притчите за Самарянина и за блудния син и Отче наш; и, второ, няколко народни песни български. За превода из евангелието имам да благодаря на същия българин, който ми показа и думите в речника, а за песните благодаря на друг българин, тоже из Разлог...
Оьле горо зелена!
Што си, горо, повехнала?
Повехнала, посахнала?
Дали те je, горо, слана узнобила,
гели те je, горо, пожар опаржило:
...
Току ми je срце изгорело
Фчера проьдоха три синЯира робе:
Први синЯир се млади девоЮи гркиЬки.
Кату идеха и плачаха:
Де je наше богатство?
Фтори синЯир се црнооки влахинки,
Идеха и плачаха: Милите влашки жълтици!
ТреЮиьа се млади невести бугарски,
Идеха и плачаха: милото наше отечество!
Милите наши машки дечица!
Из писмо на Димитър Миладинов до руския славист Виктор Григориевич
25.ІІ.1846 г.
След заминаването Ви не съм получил нито ред. Между това моите старания за нашия български език и българските [народни] песни според вашата поръка са ненадминати. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към Ваша милост, защото българите спонтанно се стремят към истината...
Тъга за юг
Константин Миладинов
Орелски криля как да си метнех
и в наши стърни да си прелетнех!
На наши места я да си идам,
да видам Стамбол, Кукуш да видам;
да видам дали сънце и тамо
мрачно угревят, како и вамо.
Ако как овде сънце ме стретит,
ако пак мрачно сънцето светит,
на път далечни я ке се стегнам
и в други стърни ке си побегнам,
където сънцето светло угревят,
къде небото дзвезди посевят.
Овде йе мрачно и мрак м" обвива
и темна мъгла земя покрива;
мразой и снегой, и пепелници,
силни ветрища и виюлици;
околу мъгли и мразой земни,
а в гръди студой и мисли темни.
Не, я не можам овде да седам!
Не, я не можам мразой да гледам!
Дайте ми криля я да си метнам
и в наши стърни да си прелетнам.
На наши места я да си идам,
да видам Охрид, Струга да видам.
Тамо зората греит душата
и сънце светло зайдвит в гората;
тамо дарбите - природна сила
со съта раскош ги растурила:
бистро езеро гледаш белеит
и си од ветар синотемнеит;
поле, погледниш или планина,
сегде божева йе хубавина.
Тамо по сърце в кавал да свирам,
сънце да зайдвит, я да умирам.
Йосип Щросмайер (1815-1905):
"Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особино пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец - същи и жив образ на достойния свой български народ... Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска (омировска - бел.авт.) стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: "Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви..." "Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши." И наистина, он извърши това... и сам Бог знае дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни."
В Скопие отбелязаха 150-годишнината на сборника на братя Миладинови "Български народни песни"
29 юни 2011 г.
Скопие, Македония (КРОСС) Сто и петдесет годишнината на сборника "Български народни песни", издаден в Загреб през 1861 година от братя Миладинови днес бе официално отбелязана в Националната и университетска библиотека в Скопие, при което отново внимателно и целенасочено бе пропуснато определението "български" за епохалния труд на стружките братя - възрожденци Димитър и Константин Миладинови, предаде БНР.
Говори се изключително и само за "зборникот на брякя Миладиновци", без да се назовава неговото оригинално и истинско име - "Български народни песни"! Според председателя на македонското дружество на писателите Раде Силян "зборникот" бил "завет и свещена книга, която има голям принос за македонския народ и идеята за възкресение на потиснатия македонски дух".
"Българските народни песни", събрани и издадени от братя Миладинови в Загреб със съдействието и подкрепата на епископ Йосип Щросмаер, тук се представят единствено и изключително като "македонски", а фототипното издание на оригинала, който се появи преди няколко години, днес не може да бъде намерено никъде.
Тези дни на различни форуми и чествания тук се отбелязва 150-годишнината - при пълно премълчаване на оригиналното име на сборника "Български народни песни", съставен от стружките възрожденци братя Миладинови.
Из "Вера и народност", четиво из "Българский буквар" на Кузман Шапкарев, 1868 г.:
Питание: Що е най-свето человеку?
Отговор: Верата и народността.
Питание: Спроти верата какъв си?
Отговор: Християнин.
Питание: А по народност що си"
Отговор: По народност съм българин.
Питание: Защо?
Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.
Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верата и народността?
Отговор: Има такви людйе що си изменват верата и народността, току тийе чинат най-тежък грях; такви людйе ся имает от светът за предатели. Тийе никому не са мили, ами секой ги мразит и ненавиждать затова яз никога не ке проста за ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке се мъчйа са свестявам такви изумени людйе.
Из предговора на Райко Жинзифов към превода на български език на "Слово за полка Игорев", 1863 г.
Ние за българский язик бройме той язик, кой ся говорит по цела Македония, Тракия и България, между говорите на кой има малу многу разлика, но мие, както и секой българин, не късоглед, не можиме да речиме що словото ръка или вода е македонско или тракийско, а ръка или вода е българско, защото нема македонци, нема тракийци като отделни народи, а има славяне-българи, които живеят по реченните места, имената на кои може би, имаят си право в землеописанието, а не в народността; накъсо да речиме, има един целен народ българский и един язик българский, който как и секой кой му драго другий язик се делит на наречия...
Из "Гусляр в собор" от Райко Жинзифов
"O, гърци, гърци, чуйте нас,
чуйте наш народен глас!
Знайме ми, разбираме ми
злобна цел, коя криете ви.
Досега не погърчихте нас,
занапред храбро чекаме вас.
Време ет дошло, не ет далеч,
с остро ли перо, с остър ли меч
ке делим, ке ся караме ми
в сегашни дни и в подирни дни,
в широко поле,- в планина
за народност и за правина,
за бащина, за майчин язик...
Охрид и Търнов веч дали вик.
Македония, чудна страна,
нема да бидит гърчка она!
Шума и гора, и планина,
самий камен на тая страна,
птица и риба в Вардар река,
живо, мъртво на свои крака
ке станат и ке дадат ответ
на цела Европа, на цел свет:
Я българка сум. Българин сум я,
българе живеят в тая страна!...
Райко Жинзифов, 1860 г., "Гулаб"
Кога Эе стигнеш во моьа земьа
во Бугарска Македониьа
Эе видиш Бугари ьунаци
нестрашливи македонци...
Речи речи: "Македонии вие Бугари ьунаци
докога вие во темница Эе седите црни лица?
Сите согласни станете
Бугарски школи отворете
во цркви Бугарски читаьте,
од никого не се плашите!
"Гоце Делчев писма и други материали", издирил и подготвил за печат Дино Кьосев, Изд. на БАН, 1967 г.
Из писмата на Гоце Делчев до Никола Зографов
Прищина, 1896 12.ІІІ.
Бай Зографский,
Преди всичко поканвам те по-скоро до проводиш камите и още, ако са останали в твоята къща 8 екземпляра "Биографията на Левски" при моето заминавание, проводи и тех...
С братски поздрав Ахил
София, 11.ІІІ.
Никола,
...От братя Иванови се научих, че братя Цветкови пак са искали да ти попречат за вдиганието и пренасанието. Ако българите не беха глупави, немаше толкоз да тлеят в робство...
Никола,
...Пратили ли са Братя Иванови друга пратка след тая от 260-те? Загатваш ми за некой си уловен шпионин, без да ми дадиш некакви подробности по неговото изследвание. Ние окръжени с цел полк от такива народни приятели, но кой може се занимава с тех... Тия гадове намерил село без псета, дето се рекло, та свободно циркулират по всичките краища на Българията. Турците, колкото по-безумни се показват с мерките, взимани за запазвание на държавата си вътре в Македония, толкова по-хитри стават тук пред самозабравата на тукашните македонци, които с своя решителен патриотизъм не само че отиват да дават материал на шпионите, но и обезпечават животът на последните. "Иде умът, но след като си иде кумът!!" Горко на вътрешните страдалци!!!...
С братски поздрав Ахил
Из писмата на Гоце Делчев до Никола Малешевски
Кюстендил 97 г. 4 май
Никола,
Тежко е човеку да има работа с шарлатани, каквито са тукашните управници; горко и нам, че нуждата не е тласнала да търсим помощта им; но какво да се прави, "удавений за сламката се лови." Зная го, че властта е символ на измамата, насилието, грабежът, но, казвам ти, нашата нужда е диктувала да се обърнем към такива политически хамелеони... Знай, че си безсилен пред техните усмивки (скрити подигравки) и голите им обещания; ще се върниш по-бос, отколкото си бил преди. Гешефт, гешефт и пак гешефт - ето ти всичко. Нека мълчим, нека сълзи да роним, нека проклинаме всичко живо, погребано в грубия интерес, захласнато в материализма. Малко съм очаквал, много съм намерил... Ще удари утринната заря и за нас, па тогава тежко им... Ето туй е отговорът ми, те са думите, които вместо по телеграфната жица, нека минат през чувствителните ти струни и се отпечатат в твоята душа под наслов: гони управниците, мрази и въставай против всеки властелин...
С братска целувка Ахил
5/т.99 г.
Колйо,
Всичките ти писма, досега изпратени от теб и чрез теб, съм получил. Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същото да направим и другите лица. Пък имаме заето нещо и от гърцките болести, а именно - колкото глави, толкоз капитани. Пустата му слава!... Всеки иска да блесне, па не знае фалшът и на тоя блесък. Вай на тез, над страданията на които всички тез комедии се разиграват...
...
Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото Българско отечество.
С поздрав Гоце
Из Окръжно послание на Гьорче Петров и Гоце Делчев (Марко, Ахил) за ръководителите, окръжни, околийски и селски и началниците на четите на вътрешната революционна организация и вътрешни съмишленици, живущи в България.
...Заявленията на бездушните цариградски дипломати в полза на потушаванието на революционното движение послужиха за сигнал, а дребни случки из разните краища на многострадалното ни отечество му послужиха за повод... По обща заповед от Цариград и по предварително обмислен план турските власти в цялата страна почти едновременно вземат мерки, които гонят следующите три общи цели:
Първо. Да изловят всички по-живо, по-събудени и по-юначни българи, за които се има доношения [?], подозрения или просто за които може да се допуска, че са в състояние да подбуждат и водят народа...
Трето. Градовете и селата, даже и горите и полетата да стегни в железни обръчи, [та] да стане положително невъзможна всека обществена деятелност на българина.
За постигание на тези три цели употребени са драконически мерки...
Дума 23. Август 2018 , брой: 163 Подготви Христо Георгиев
Вече, както стана от ясно по-ясно, ще отбелязваме и празнуваме велики възрожденци и кръгли годишнини от нашата история съвместно с Македония. Ако тя благоволи да реши, че те са не само македонски, но и български... Дотук я докарахме, защото все се намира по някой псевдополитик, готов да си сложи главата на дръвника на народното презрение и да се откаже от предците ни. (На тая тема вж. анкетата на Кузман Шапкарев по-долу.)
Македонските историчари изградиха македонската нация върху стълбовете й - "правите македонци": Райко Жинзифов (1839-1877), Константин Миладинов (1830-1862), Димитър Миладинов (1810-1862), Григор Пърличев (1830-1893) , Кузман Шапкарев (1834-1909), Гоце Делчев (1872-1903), Яне Сандански (1872-1915) и стотици още забележителни български герои и творци от по-далечното и по-близкото минало, които Титовите политици и културтрегери пладнешки отвлякоха и до днес дори не помислят да се откажат от тях. Наскоро и с Димитър Талев (1898-1966) се заиграха. Пък и кой да ги принуди поне да се позамислят. Европейци сме! Кой каквото поиска от нас - да заповяда, на тепсия ще им го поднесем. Така нашите властници начело с грамаданския ни духовен пигмей узаконяват невиждания досега никъде по света грабеж на история и култура под формата на благовиден предлог за съвместни чествания и отбелязвания. Тежки думи! Но като прочетете текстовете, които сме ви подготвили днес, ми се струва, че сами ще потърсите и други, още по-люти. Защото нашите предци биха преглътнали доста обиди, както са го правели и приживе, но да им отнемеш или да премълчиш, че са българи, по-добре да им забиеш чекийката си за рязане на подлучен салам право в сърцата.
Гърците заради едното име блокираха Македония за десетилетия, а премиерот ни обещава нещо да направи, ама в нейното далечно европейско предбъдеще. Преди дни Заев без свян обяви и Илинденско-преображенското въстание за македонско. Извинение не последва, прав е президентът Радев, понеже пет думи във фейсбук не са извинение на държавник. Още по-прав е Радев, че евроатлантическата перспектива на Македония не може да е за сметка на нашата идентичност, история и суверенитет и че е нужен допълнителен анекс към договора ни с Македония в този смисъл. Защото завчера пък Заев разтръби, че "македонският език ще стане равноправен на всички езици в ЕС". Преследват си хората целите и не са ни виновни, че нашата власт предава без бой българските. Тези дни наши анализатори заговориха дори за преразглеждане на този договор. А като Бойко е толкова кабадалия (наперен - б.а.), защо не направи нещо далеч по-ефективно - да блокира за НАТО нашата инатлива съседка още днес, по примера на Ципрас. Сакън! Май ни остава едно - сами да им дадем и Паисий, Левски и Ботев, та да се свърши.
Ако прочетете откровенията на великите наши възрожденци и национални герои, които сме ви подготвили днес, сами ще решите, както обикновено, кое как е. Каква височайша комисия днес, измислена фарисейски от Борисов, може да решава каквото и да било и да има думата пред саморъчните свидетелства на българските герои! На Гоце Делчев отделяме повечко място. Та нали според Скопие той е чутовният херой македонски. Нека се види какво мисли самият Гоце по вопросот. Хвърлете поглед и на двете факсимилета - първото е издание в Загреб от 1861 г. с добре познатото оригинално заглавие "Български народни песни", собрани от братья Миладиновци Димитриья и Константина. А другото факсимиле е на титулната страница на същия сборник, но отпечатан през 1983 г. в Скопие, което носи заглавието "Зборник на народни песни" на братя Димитрия и Константин Миладиновци. Основното определение - български, го е хванала липсата. И я наричат "свещената книга на македонския народ". Няма нужда да си хабим думите. Грозно и отвратително до немай къде!
Затова поклон на благодарност пред великите славянски учени Йован Раич, Вук Караджич, Йерней Копитар, Йосиф Добровски, Йосип Щросмайер, Виктор Григориевич и др., които отдадоха таланта си и на възкресението на българския език и род.
По Живково време се подготви и публикува много нещо с илюзорната цел да убедим комшиите и света, че македонците са си българи, с риск да се сритаме жестоко и с Москва. Издаден бе включително фундаменталният труд "Македония, сборник от документи и материали" (Изд. на БАН, 1978 г.), на който се опираме няколко пъти и в тази публикация. А сега май се налага да се върши същото с илюзията за ограмотяване и освестяване на родните ни властници, които на всичко са способни, но само не и да скършат хатъра на янките.
Безнадеждна мисия - акъл побеждава ли сребърници и мания за величие? Но да опитаме.
Вук Караджич (1777-1864), "Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език":
1822 г.
Особени образци от българския език
Понеже българският език до днеска много малко е познат на учените людйе, затова тук аз притурям: първо, из евангелието притчите за Самарянина и за блудния син и Отче наш; и, второ, няколко народни песни български. За превода из евангелието имам да благодаря на същия българин, който ми показа и думите в речника, а за песните благодаря на друг българин, тоже из Разлог...
Оьле горо зелена!
Што си, горо, повехнала?
Повехнала, посахнала?
Дали те je, горо, слана узнобила,
гели те je, горо, пожар опаржило:
...
Току ми je срце изгорело
Фчера проьдоха три синЯира робе:
Први синЯир се млади девоЮи гркиЬки.
Кату идеха и плачаха:
Де je наше богатство?
Фтори синЯир се црнооки влахинки,
Идеха и плачаха: Милите влашки жълтици!
ТреЮиьа се млади невести бугарски,
Идеха и плачаха: милото наше отечество!
Милите наши машки дечица!
Из писмо на Димитър Миладинов до руския славист Виктор Григориевич
25.ІІ.1846 г.
След заминаването Ви не съм получил нито ред. Между това моите старания за нашия български език и българските [народни] песни според вашата поръка са ненадминати. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към Ваша милост, защото българите спонтанно се стремят към истината...
Тъга за юг
Константин Миладинов
Орелски криля как да си метнех
и в наши стърни да си прелетнех!
На наши места я да си идам,
да видам Стамбол, Кукуш да видам;
да видам дали сънце и тамо
мрачно угревят, како и вамо.
Ако как овде сънце ме стретит,
ако пак мрачно сънцето светит,
на път далечни я ке се стегнам
и в други стърни ке си побегнам,
където сънцето светло угревят,
къде небото дзвезди посевят.
Овде йе мрачно и мрак м" обвива
и темна мъгла земя покрива;
мразой и снегой, и пепелници,
силни ветрища и виюлици;
околу мъгли и мразой земни,
а в гръди студой и мисли темни.
Не, я не можам овде да седам!
Не, я не можам мразой да гледам!
Дайте ми криля я да си метнам
и в наши стърни да си прелетнам.
На наши места я да си идам,
да видам Охрид, Струга да видам.
Тамо зората греит душата
и сънце светло зайдвит в гората;
тамо дарбите - природна сила
со съта раскош ги растурила:
бистро езеро гледаш белеит
и си од ветар синотемнеит;
поле, погледниш или планина,
сегде божева йе хубавина.
Тамо по сърце в кавал да свирам,
сънце да зайдвит, я да умирам.
Йосип Щросмайер (1815-1905):
"Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особино пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец - същи и жив образ на достойния свой български народ... Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска (омировска - бел.авт.) стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: "Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви..." "Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши." И наистина, он извърши това... и сам Бог знае дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни."
В Скопие отбелязаха 150-годишнината на сборника на братя Миладинови "Български народни песни"
29 юни 2011 г.
Скопие, Македония (КРОСС) Сто и петдесет годишнината на сборника "Български народни песни", издаден в Загреб през 1861 година от братя Миладинови днес бе официално отбелязана в Националната и университетска библиотека в Скопие, при което отново внимателно и целенасочено бе пропуснато определението "български" за епохалния труд на стружките братя - възрожденци Димитър и Константин Миладинови, предаде БНР.
Говори се изключително и само за "зборникот на брякя Миладиновци", без да се назовава неговото оригинално и истинско име - "Български народни песни"! Според председателя на македонското дружество на писателите Раде Силян "зборникот" бил "завет и свещена книга, която има голям принос за македонския народ и идеята за възкресение на потиснатия македонски дух".
"Българските народни песни", събрани и издадени от братя Миладинови в Загреб със съдействието и подкрепата на епископ Йосип Щросмаер, тук се представят единствено и изключително като "македонски", а фототипното издание на оригинала, който се появи преди няколко години, днес не може да бъде намерено никъде.
Тези дни на различни форуми и чествания тук се отбелязва 150-годишнината - при пълно премълчаване на оригиналното име на сборника "Български народни песни", съставен от стружките възрожденци братя Миладинови.
Из "Вера и народност", четиво из "Българский буквар" на Кузман Шапкарев, 1868 г.:
Питание: Що е най-свето человеку?
Отговор: Верата и народността.
Питание: Спроти верата какъв си?
Отговор: Християнин.
Питание: А по народност що си"
Отговор: По народност съм българин.
Питание: Защо?
Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.
Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верата и народността?
Отговор: Има такви людйе що си изменват верата и народността, току тийе чинат най-тежък грях; такви людйе ся имает от светът за предатели. Тийе никому не са мили, ами секой ги мразит и ненавиждать затова яз никога не ке проста за ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке се мъчйа са свестявам такви изумени людйе.
Из предговора на Райко Жинзифов към превода на български език на "Слово за полка Игорев", 1863 г.
Ние за българский язик бройме той язик, кой ся говорит по цела Македония, Тракия и България, между говорите на кой има малу многу разлика, но мие, както и секой българин, не късоглед, не можиме да речиме що словото ръка или вода е македонско или тракийско, а ръка или вода е българско, защото нема македонци, нема тракийци като отделни народи, а има славяне-българи, които живеят по реченните места, имената на кои може би, имаят си право в землеописанието, а не в народността; накъсо да речиме, има един целен народ българский и един язик българский, който как и секой кой му драго другий язик се делит на наречия...
Из "Гусляр в собор" от Райко Жинзифов
"O, гърци, гърци, чуйте нас,
чуйте наш народен глас!
Знайме ми, разбираме ми
злобна цел, коя криете ви.
Досега не погърчихте нас,
занапред храбро чекаме вас.
Време ет дошло, не ет далеч,
с остро ли перо, с остър ли меч
ке делим, ке ся караме ми
в сегашни дни и в подирни дни,
в широко поле,- в планина
за народност и за правина,
за бащина, за майчин язик...
Охрид и Търнов веч дали вик.
Македония, чудна страна,
нема да бидит гърчка она!
Шума и гора, и планина,
самий камен на тая страна,
птица и риба в Вардар река,
живо, мъртво на свои крака
ке станат и ке дадат ответ
на цела Европа, на цел свет:
Я българка сум. Българин сум я,
българе живеят в тая страна!...
Райко Жинзифов, 1860 г., "Гулаб"
Кога Эе стигнеш во моьа земьа
во Бугарска Македониьа
Эе видиш Бугари ьунаци
нестрашливи македонци...
Речи речи: "Македонии вие Бугари ьунаци
докога вие во темница Эе седите црни лица?
Сите согласни станете
Бугарски школи отворете
во цркви Бугарски читаьте,
од никого не се плашите!
"Гоце Делчев писма и други материали", издирил и подготвил за печат Дино Кьосев, Изд. на БАН, 1967 г.
Из писмата на Гоце Делчев до Никола Зографов
Прищина, 1896 12.ІІІ.
Бай Зографский,
Преди всичко поканвам те по-скоро до проводиш камите и още, ако са останали в твоята къща 8 екземпляра "Биографията на Левски" при моето заминавание, проводи и тех...
С братски поздрав Ахил
София, 11.ІІІ.
Никола,
...От братя Иванови се научих, че братя Цветкови пак са искали да ти попречат за вдиганието и пренасанието. Ако българите не беха глупави, немаше толкоз да тлеят в робство...
Никола,
...Пратили ли са Братя Иванови друга пратка след тая от 260-те? Загатваш ми за некой си уловен шпионин, без да ми дадиш некакви подробности по неговото изследвание. Ние окръжени с цел полк от такива народни приятели, но кой може се занимава с тех... Тия гадове намерил село без псета, дето се рекло, та свободно циркулират по всичките краища на Българията. Турците, колкото по-безумни се показват с мерките, взимани за запазвание на държавата си вътре в Македония, толкова по-хитри стават тук пред самозабравата на тукашните македонци, които с своя решителен патриотизъм не само че отиват да дават материал на шпионите, но и обезпечават животът на последните. "Иде умът, но след като си иде кумът!!" Горко на вътрешните страдалци!!!...
С братски поздрав Ахил
Из писмата на Гоце Делчев до Никола Малешевски
Кюстендил 97 г. 4 май
Никола,
Тежко е човеку да има работа с шарлатани, каквито са тукашните управници; горко и нам, че нуждата не е тласнала да търсим помощта им; но какво да се прави, "удавений за сламката се лови." Зная го, че властта е символ на измамата, насилието, грабежът, но, казвам ти, нашата нужда е диктувала да се обърнем към такива политически хамелеони... Знай, че си безсилен пред техните усмивки (скрити подигравки) и голите им обещания; ще се върниш по-бос, отколкото си бил преди. Гешефт, гешефт и пак гешефт - ето ти всичко. Нека мълчим, нека сълзи да роним, нека проклинаме всичко живо, погребано в грубия интерес, захласнато в материализма. Малко съм очаквал, много съм намерил... Ще удари утринната заря и за нас, па тогава тежко им... Ето туй е отговорът ми, те са думите, които вместо по телеграфната жица, нека минат през чувствителните ти струни и се отпечатат в твоята душа под наслов: гони управниците, мрази и въставай против всеки властелин...
С братска целувка Ахил
5/т.99 г.
Колйо,
Всичките ти писма, досега изпратени от теб и чрез теб, съм получил. Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същото да направим и другите лица. Пък имаме заето нещо и от гърцките болести, а именно - колкото глави, толкоз капитани. Пустата му слава!... Всеки иска да блесне, па не знае фалшът и на тоя блесък. Вай на тез, над страданията на които всички тез комедии се разиграват...
...
Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото Българско отечество.
С поздрав Гоце
Из Окръжно послание на Гьорче Петров и Гоце Делчев (Марко, Ахил) за ръководителите, окръжни, околийски и селски и началниците на четите на вътрешната революционна организация и вътрешни съмишленици, живущи в България.
...Заявленията на бездушните цариградски дипломати в полза на потушаванието на революционното движение послужиха за сигнал, а дребни случки из разните краища на многострадалното ни отечество му послужиха за повод... По обща заповед от Цариград и по предварително обмислен план турските власти в цялата страна почти едновременно вземат мерки, които гонят следующите три общи цели:
Първо. Да изловят всички по-живо, по-събудени и по-юначни българи, за които се има доношения [?], подозрения или просто за които може да се допуска, че са в състояние да подбуждат и водят народа...
Трето. Градовете и селата, даже и горите и полетата да стегни в железни обръчи, [та] да стане положително невъзможна всека обществена деятелност на българина.
За постигание на тези три цели употребени са драконически мерки...
Следващ постинг
Предишен постинг
Да не ги бомбардират като Сърбия? И да фалират като нас? Та те са си българи. Политиците ни са избирани с конкурс.
цитирайНа никого не си даваме Паисий, Ботев и Левски, както и останалите бележити българи, 1997. Те са си наши, а от югозапад искаха Гоце Делчев, братя Миладинови, цар Самуил, Димитър Талев, дори нахалстваха за Климент и Наум Охридски и цар Симеон Велики.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
