Тактическият и инженерен гений на знаменития пълководец и саможертвата на нашите войници извоюват блестящ военен триумф за България
Дума 27. Юли 2018 , брой: 144 Михо Червенков
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот. Брат е на народния поет Иван Вазов и на генерал Георги Вазов. Когато през 1885 г. избухва Сръбско-българската война, едва 17-годишен, се явява пред наборната комисия, иска да бъде изпратен на фронта. Поради възрастта и поради това, че четирима от братята му вече са записани, не е приет, но твърдо решава да се посвети на военното дело.
На другата година е приет във Военното училище, което завършва с отличие. От 163-ма във випуска той е четвърти по успех и има право на избор къде да служи. Не го използва, не предпочита работа в Министерството или в Софийския гарнизон, а отива във Втори артилерийски полк в Шумен.
Кариерата на Владимир Вазов е само възходяща. През 1890 г. е произведен в чин поручик, а след две години повишава квалификацията си в гр. Есен, Германия. В 1894 г. вече е капитан, а след 5 години е изпратен на обучение в стрелковата артилерийска школа в Царское село край Санкт Петербург, Русия. Включен е в специална комисия за избор на скорострелни оръдия за българската артилерия, която през 1904 г. посещава Германия и Франция и там прави сравнителни изпитания. След две години става подполковник. Тогава е назначен за зам.-началник на откритата артилерийска школа в София. Занимава се с организаторска, ръководна и педагогическа дейност. Произведен е в чин полковник.
През 1912 г. се задава Балканската война. В България е обявена обща мобилизация. Войната е посрещната с желание и ентусиазъм от българите. Владимир Вазов записва в дневника си:
"Ние сме се готвили отдавна за тази война, сега трябва да покажем какво знаем и какво можем".
Той е командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия и участва в най-важните сражения на Македонския фронт. В Междусъюзническата война полковник Вазов отново е на фронта.
Владимир Вазов обаче жъне най-големите си успехи в пламъците на Първата световна война (1915-1918). Той не одобрява включването на България във войната на страната на Централните сили, но остава на поста си. В началото е назначен за командир на артилерийската бригада на Пета дунавска дивизия и взема участие в битките при Завоя на Черна. След като българското настъпление през 1915 г. е спряно на сръбско-гръцката граница по заповед на германското командване, българската войска минава в отбрана.
През август 1916 г. три френски дивизии и една английска предприемат настъпление срещу Дойранската позиция, отбранявана от Втора българска тракийска дивизия. Настъплението започва на 9 август. Последват още 4 атаки, които успешно са отблъснати от Втора дивизия, подпомогната от Девета плевенска дивизия. Съглашенските войски отстъпват със значителни загуби.
Сраженията се възобновяват през 1917 г. Втора дивизия е заменена от Девета плевенска дивизия. На 1 март полковник Владимир Вазов е назначен за командир на Девета плевенска пехотна дивизия, дотогава командвана от генерал-майор Стефан Нерезов. Тя заема фронтовата линия от р. Вардар на изток до Дойранското езеро. Тук полковник Вазов записва една от най-блестящите страници в българската военна история.
Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и под влиянието на брат си генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение в укрепването на позицията с огневи точки и инженерни заграждения.
На 22 април Антантата провежда артилерийска подготовка, изстрелва 100 000 снаряда и минава в атака. Генерал Вазов отвръща с контраатака. Дал многобройни жертви, противникът е прогонен. През май отново атакува, но понася тежки загуби и се оттегля на изходни позиции. Само през септември 1917 г. англичаните дават над 10 хил. убити. За проявени големи командно-организационни качества в боевете, полковник Владимир Вазов е произведен в чин генерал-майор.
Най-силни и яростни са събитията през 1918 г. Генерал Вазов използва затишието на фронта през лятото на 1918 г. и доразвива Дойранския фронт във фортификационно отношение. Това е изключително важно, защото пробиването му открива за противника най-прекия път към долината на р. Вардар и към Солун.
Под негово ръководство са изградени 4 паралелни позиции в дълбочина, инженерно оборудвани с железобетонни бункери. Вазов хвърля близо 30 хил. бойци и офицери в невиждан труд. Подготвени са под земята бетонни и скални укрепления, които на места достигат до 17 м дълбочина, за да приберат всеки боец в случай на артилерийски обстрел!
Войниците недоволстват, ругаят, докато всекидневно копаят. Но след няколко дни разбират колко прав е бил новият командир на дивизията. И ще избързам да кажа - след войната ген. Владимир Вазов често получава баници от Плевенско, Ловешко, Троянско и Свищовско. Изпращат ги жените на неговите войници в знак на благодарност, че е опазил мъжете им. Те пък, неговите бивши войници, му изпращат колети с ракия и мезета, че са се завърнали живи и здрави.
Под командването на генерал Джордж Милн през септември 1918 г. срещу дивизията на генерал Вазов са разположени 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и 1 гръцки конен полк. Съотношението е неколкократно по-голямо в полза на противника. Английският генерал Милн е решен на всяка цена да смаже българите и да напредне към Солун. Тогава генерал Вазов произнася слово пред подчинените му български офицери и войници, което завършва с думите:
"Трябва да победим или да умрем - друг избор няма!"
На 16 септември генерал Вазов лично обхожда позицията и дава последни наставления преди епичната битка. Същия ден противникът започва артилерийска подготовка. Боевете, които се водят на 16,17 и 18 септември 1918 г., са известни в българската военна история като "Дойранската епопея".
Само за три дни противникът изстрелва 350 000 снаряда, като част от тях са с бойни отровни вещества. Благодарение на блестящата подготовка жертвите от българска страна са... 9 души!
Отговорът на Плевенската дивизия е унищожителен. В спомените си генерал Милн пише:
"Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени!"
Следват няколко атаки, но българите не помръдват. На 19 септември английските тръбачи свирят отбой. Загубите на англичаните и гърците са огромни. В дневника си генерал Вазов пише:
"Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете".
Тактическият и инженерен гений на генерал Владимир Вазов и саможертвата на неговите подчинени извоюват една от най-славните победи на България. Разгромил противника, генерал Вазов иска разрешение от Генералния щаб в София да настъпи към Солун. Но отговорът е друг.
Същия ден става пробивът на Македонския фронт при Добро поле и започва пътя към Втората национална катастрофа. Наредено му е да оттегли дивизията. Непобедената дивизия на генерал Вазов е принудена да изостави непревзетата позиция.
По-късно Лойд Джордж, министър-председател на Обединеното кралство, ще запише:
"В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран!"
Тактиката и стратегията, които прилага генерал Вазов при Дойранската епопея, са високо оценени и изучавани в много военни академии по света. За генерал Владимир Вазов председателят на Британския легион майор Голтей казва:
"Той е един от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!"
С чин генерал-лейтенант през 1920 г. Владимир Вазов преминава в запаса и става председател на Съюза на запасните офицери. От 1926 г. е избран за кмет на София и със същото родолюбие превръща столицата в модерен град.
През 1936 г. организацията "Британски легион" провежда тържества в чест на победата на съглашенските войски през Първата световна война. Единствен поканен от противниковата страна (Тройният съюз) е българският генерал от запаса Владимир Вазов. Посрещнат е на гара Виктория в Лондон от кмета на столицата. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. На парада участвали 3000 запасни воини и 200 знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
"Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят при Дойран!" 

Блестящ!!!

Защо сте спестили гръцката дивизия, която са изгорили в стърнищата? Общият брой на нападащите е 8 дивизии. От там всички военни планове вече предвиждат за атака 8:1 съотношение в полза на атакуващите. Това е границата на успеха без странично-допълващи фактори - само жива сила. Липсват и данни за използваните немски огнехвъргачки от нашите сили. Така се изкривява история. Накрая ще излезе, че атакуващите сами са се отказали. Аман от слагачи.

През 1936 г. организацията "Британски легион" провежда тържества в чест на победата на съглашенските войски през Първата световна война. Единствен поканен от противниковата страна (Тройният съюз) е българският генерал от запаса Владимир Вазов. Посрещнат е на гара Виктория в Лондон от кмета на столицата. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. На парада участвали 3000 запасни воини и 200 знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
"Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят при Дойран!"

......

Българите НЕ са способни на подобен достоен жест, още по-малко комунистите - руски и български!

Това може да го стори англичанин, може да го направи германец погребвал съветски генерали с почести още 1941 г., но червен руснак и български комплексар - НЕ !

Нещо повече - когато Черняховски умира в Изтона Прусия/Ост Пройссен в края на войната - червеноармейци махат клонките от гроба му, зщаото наричат дърветата германски - щом и клоните станаха германски, руски, марсиански... ?!

ПС
ТА ДА ПОВТОРЯ - НАПРАВЕНОТО ОТ АНГЛИЧАНИТЕ Е НЕВЪОБРАЗИМО ДА СЕ НАПРАВИ ОТ БГ КОМПЛЕКСАРИ И СЛАВЯНСКА ИЗМЕТ.

- Да припомня на ДРУГАРКАТА "ДУМА" или блогъра с име "1997" - КАКВА Е СЪДБАТА НА героят от Дойран и неговите наследници след СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА "РЕВОЛЮЦИЯ" от ДЕВЕТИ СЕМПТИМВРИ?

Генерал Владимир Вазов има трима синове офицери.
Първите двама са кръстени на братята му - Георги (химик).
След "девети" КРЪСТЕНИЯТ НА ЧИЧО СИ ГЕОРГИ, е изпратен от комунистическата власт в концлагера на мина “Бобов дол”, откъдето щастието да се върне жив, но с разсипано здраве, поради редовните побои, с избити зъби.
Вторият е кръстен на чичо си, Иван (адвокат), който е изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка Мария Горанова - след "Девети Септември", като неблагонажден на "народната" власт.
Третият син на героя от Дойран носи неговото име Владимир. Той продължава офицерското поприще на баща си. Завършва 58-и випуск на Военното училище, кавалер е на орден “За храброст” от боя за Страцин в Македония.
През октомври 1944 г.. Осъден е от Народния съд на 10 години строг тъмничен затвор.
- Самият герой се изселва от София(на която е бил кмет) в гр.Тетевен, за да избегне РЕПРЕСИИТЕ НА НОВИТЕ ВЛАСТИМАЩИ! През 1945 г. почива. По-късно гробището е унищожено поради строеж на почивна станция ... а родолюбиви българи, НЕ КОМУНИСТИ - успяват да извадят костите от безименния му гроб ... които по-късно се препогребани от негови близки в София.

- С какви очи ... и липса на капка свян и морал - пишете вие ХИМНОНОСЕЦО НА "СВЕТЛОТО КОМУНИСТИЧЕСКО БЪДЕЩЕ" - ЗА ТЕЗИ - КОИТО, бяха готови и умираха ЗА БЪЛГАРИЯ ... и на които пречупихте животи и съдби - изпълнявайки заръките на ИНТЕРНАЦИОНАЛА и ЛЮБИМИЯТ ви СССР?

Разбрахме, че изповядвате заръките за "краставицата" на Мирче Кришан.
/нерде ген. Владимир Вазов, нерде "...заръките на ИНТЕРНАЦИОНАЛА и ЛЮБИМИЯТ ви СССР.../
Лекувайте се, драги. Както казват живущите сега по тези паметни места :"Со кротце и со благо- иначе ще е и со малце кютек."

... започват да показват - признаци, същата да преминава и в КАФЯВА ТАКАВА?



- На ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ - НА ЕДНА ОТ ТОТАТИЛАТАРНО-ПОЛИТИЧЕСКИТЕ отрочета-ДОКТРИНИ(рожби на марксизма) - КОМУНИЗМА, предвид идеологическата им сенилност - не смятам поради безсмислието, да обръщам внимание!

- а към вас 1997 - следващ рецептите на В. Жаблянов по статията му "Съвременната битка е битка за историята" - не си мислете ЧЕ С ЛЪЖИ ИСТОРИЯ СЕ ПИШЕ ... не, тя се пише СЪС СЪДБИ НА ХОРА - КАТО ТЕЗИ, ОТ РОДА ВАЗОВИ!