Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07 18:32 - 4 милиона войници се сражават в най-голямата битка.75 години от победата при Курск, която промени хода на Втората световна война
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 117 Коментари: 0 Гласове:
2



Дума 6. Юли 2018 , брой: 129 Димитър Копривленски
Сражението, за което ще стане дума тук, за което все по-малко се говори, и за жалост все по-малко се знае особено от младите, влиза в историята като едно от най-важните във Великата отечествена и въобще в цялата Втора световна война. В него от двете страни вземат участие над 4 милиона души (!), т.е. два пъти повече, отколкото при Сталинград.
При Курск се сблъскват около 70 хиляди оръдия и минохвъргачи, над 13 хиляди танка и самоходни оръдия, около 12 хиляди бойни самолета! За разлика от битките за Москва и Сталинград преминаването към отбрана при Курск не е принудително. Върховното главно командване в Москва вече е поело в ръцете си хода на войната, планира и подготвя операциите...
Резултатите са достатъчно показателни. На Курската дъга Червената армия разгромява 30 дивизии на противника, от които 7 - танкови. Немско-фашистките войски губят 500 хиляди войници и офицери, 3 хиляди оръдия, 1500 танка и повече от 3700 самолета!
Битката при Курската дъга от 5 юли до 23 август 1943 г. е най-голямата във военната история на човечеството. И всякакви замълчавания и омаловажавания на нейното огромно значение за развоя на Втората световна война са позорни и смешни!

Възторзите от големия успех с пленяването на фелдмаршал Паулус и 330-хилядната немско-фашистка групировка при Сталинград, като че ли най-бързо отзвучават у тези, които подготвят и постигат победите. Известно е, че победителят над Наполеон, пак при Москва, но през 1812 г. - Кутузов, бил добър познавач на духа на армията, душевността на войската и душата на войника. А ето и какво казва върховният главнокомандващ Сталин по повод 25-годишнината на Червената армия в заповедта си от 23 февруари 1943 г. Като се позовава на успеха в "обкръжаването и ликвидирането на огромна отбрана немска армия...", той подчертава, че "в хода на войната Червената армия стана кадрова армия. Тя се научи да побеждава врага, като отчита неговите силни и слаби страни, както изисква съвременната военна наука..."

И Сталин става маршал

Невероятно е, но има архиви и те следва да се знаят. На 25 януари Сталин поздравява "бойците, командирите и политработниците... с победата над немско-фашистките завоеватели и техните съюзници - румънци, италианци и унгарци при Сталинград..." А на следващия ден, 26 януари, повече от 5 месеца преди голямата битка на Курската дъга, казва на армейски генерал Василевски:
"...Гответе удар към Курск... Дясното крило на Воронежкия фронт настъпва право към Курск..."
Когато светът се радва на успехите на Червената армия, в деня на "щракването на капана" за 6-а армия на Паулус, 2 февруари, е освободен Воронеж, на 8-и е освободен и Курск, а на 16-и - и Харков.
За поощряване на отличилите се в тези боеве старши офицери е учреден орден "Кутузов" - III степен. А в деня на освобождаването на Харков е публикуван и указ за присвояване на Василевски, координиращ действията на Воронежкия и Югозападния фронт, звание маршал. Не е излишно да се припомни, че само месец по-рано, за участието си в Сталинградската операция, заместникът на Сталин става армейски генерал. Със сигурност - напълно заслужено.
Преваля третата година на Великата отечествена война. Много са жертвите, много мъки са преживени, много награди и звания, много ордени и медали за героизъм и храброст, за заслуги и победи са дадени... За себе си Върховният главнокомандващ не желае и не приема нищо. Докато най-накрая, на 6 март, след като и представителите на Главното командване при Сталинград Рокосовски и Воронов стават маршали, почти 20 дена след Василевски, "за особени заслуги на Върховния главнокомандващ в хода на войната против хитлеристка Германия" Президиумът на Върховния съвет на СССР присвоява на Й.В. Сталин военното звание маршал на Съветския съюз.

Сянката на Сталинград

А войната продължава. Продължава и бясното темпо на нарастване на отбранителната промишленост. Печалният опит от началния период на войната засилва убеждението, че победата на бойното поле няма да се постигне само от таланта на маршалите и генералите. Това не е война, в която ловкото маневриране на полковете е достатъчно за победата. Още преди вероломното нападение на Хитлер е пределно ясно - предстоящата война ще бъде "война на моторите". Такава се налага логиката на войната. Победата в крайна сметка печели по-силният. Страната и народът, които издържат колосалното натоварване, легнало на плещите на воюващите.
Това много добре разбира и Хитлер. В речта си на 18 февруари в "Спортпалас" Гьобелс признава:
"Сталинград бе и ще остане великият тревожен знак на съдбата за германския народ!"
И изисква:
"Тотална мобилизация на всички човешки и промишлени ресурси за войната - това е повелята на времето!"
В залата присъстват няколко стотици представители на елита на нацистката партия.
"Пред нас е победата и ние сме длъжни да я постигнем! - призовава лидерът.
"Да!" - неистово крещи аудиторията и след час го понася на ръце. Виждали сме подобни документални кадри...
А фашисткото ръководство на Германия наистина не спи, жадува реванш заради Москва и Сталинград. И разработва операция "Цитадела". За настъпление е избран районът на Курск, заради предизвикателно вдалата се на запад дъга, образувана от предишните бойни действия между Орел и Белгород. И като естествен фокус на тази 550-километрова фронтова линия е освободеният на 8 февруари град Курск.
Хитлер планира да унищожи съветските войски в тази дъга и да продължи настъплението си към Москва, Ленинград... Макар че след поражението на Паулус при Сталинград сам се съмнява във възможностите да спечели войната. Но ораторският му плам по навик е прекалено самоуверен:
"Мои командири! Аз дадох заповед за първата настъпателна битка през тази година. На вас и подчинените ви войници възлагам задача да я постигнете, каквото и да става... Затова се обръщам към вас, мои командири... Повече от всякога тази победа да зависи от вас..."
Познати маниери на познати позьори!

Върховният немски напън

Не е упоменато дори кога и къде е писана и изпратена... Все за опазване на тайната сам фюрерът накрая заръчва:
"...Тази заповед да се унищожи след огласяването й в щабовете на дивизии!"
Но по данни на съветското разузнаване немците планират настъплението между 10 и 12 май. Разбира се, както винаги, Хитлер многократно се отмята. Разузнаването всеки път добросъвестно донася датата на германското настъпление: 19 май, сетне 19-26 май...
И както през 1941 г. Сталин съответно всеки път изпраща директиви на Ставката до командващите фронтове. И ги предупреждава за възможното начало на настъплението на немците - 2 май, 20 май, 2 юли...
Не че има някакъв страх или паника. Точно обратното. По това време Червената армия наброява 6,4 милиона души, около 99 хиляди оръдия и минохвъргачки, почти 2200 реактивни установки от типа "Катюша", 9580 танка и самоходни артилерийски установки, почти 8300 бойни самолета. За сравнение, немците имат на фронта на изток 4,8 милиона войници и офицери, повече от 54 хиляди оръдия и минохвъргачки, 5800 танка и щурмови оръдия, около 3000 самолета.
Наистина урокът от Сталинград и жадуваният реванш на германците достигат върха си при Курск. На южния фланг моторизираните дивизии на Манщайн имат в състава си полкове като "Велика Германия", "Райх", "Мъртва глава", "Адолф Хитлер"... Смразяващо!
Тук са струпани и новопроизведените тежки танкове "Фердинанд", самолетите "Фоке-Вулф-190" и "Хейнкел-129". Върховен напън! Пояснен и в секретното обръщение към елита на Вермахта:
"...Армиите за настъпление са осигурени с всички видове въоръжение, които успяха да създадат немският изобретателен дух и немската техника. Числеността на личния състав е повдигната до предела..."

Артилерийска подготовка при... отбрана

Би могло да се изброяват още факти и доказателства за мащаба на Курската битка дори при подготовката й. И е несправедливо, и е лесно обяснимо, че въпреки това, тя остава сякаш в сянката на Сталинградската епопея. И докато последната директива на Върховния главнокомандващ е от 2 юли, в нощта на 5-и в щаба на Централния фронт на Рокосовски пленени немски сапьори твърдят, че в 3 часа тази нощ германските войски тръгват в настъпление.
Ето го сега и часа на младия маршал Рокосовски, комуто Сталин винаги е имал пълно доверие. Тук е и вечният Жуков, Георгий Константинович. По-късно историците ще почнат да спорят кому се пада повече дял - на Жуков, или на командващия фронта Рокосовски. А лъжата пръв подхваща представителят на Ставката Жуков, историците само му се нагаждат. И целият спор се завърта около решението на командващия фронта да нанесе изпреварващ удар по готовите да тръгнат в настъпление немци.
В 2 часа и 20 минути, т.е. 40 минути преди началото на очакваното немско настъпление, 506 оръдия, 468 минохвъргачки и 117 "Катюши" залпово откриват огън по предния край на немската армия. Тази артилерийска подготовка символизира и началото на историческото сражение. Според Жуков въздействието й не е според очакванията. Хрушчов пък твърди, че тя "е дала изключителен ефект". А резултатите са известни.
След изпреварващия удар на Рокосовски немците забавят настъплението. И от своя страна също провеждат едночасова артподготовка. И около 5 часа и 30 минути тръгват в настъпление. Въпреки минираното и добре прострелвано от артилерията пространство пред фронта, северната групировка на Модел се придвижва на 10-15 км. Още едно доказателство, че немците умеят да воюват. Но за двете години война много научават и съветските военачалници. Не напразно тук протича месеци наред сериозна подготовка.
Централният и Воронежкият фронт разполагат с 1 милион и 300 хиляди човека, до 5 хиляди танка и САУ, 2600 самолета, 28 хиляди оръдия и минохвъргачки. Зад гърба им е Степният фронт с още 500 хиляди войници и офицери. Дълбочината на ешелонираната отбрана е до 200 км.

Танков водовъртеж

Стана дума за преднамереното преминаване на Червената армия към отбрана. Българското определение е "заблаговременно". А като успех на маршал Модел се сочи придвижването му напред на 10-15 км. Цената обаче още в първия ден са две трети от общо 300-те му танка. До 8 юли немците съумяват да се вклинят в съветската отбрана на дълбочина до 20 км и повече. А на 9 юли идва и ответният удар. Върховният изпраща в разпореждане на маршал Василевски Гвардейската танкова армия на генерал Ротмистров от състава на Степния фронт на маршал Конев. И на 10 юли фелдмаршал Фон Клюге със своята група армии "Център" вече не може да се придвижи дори километър. Не е по-добре и Манщайн на южния фас на Дъгата.
След два дни започналото сутринта на 12 юли на фронт от 15 км настъпление западно и северозападно от с. Прохоровка, се превръща в известното танково сражение. На площ от над 100 кв. км от двете страни участват в сблъсъка не по-малко от 1200 танка.
Естествено, в Германия и в Съветския съюз оценките за станалото са различни. Немските военни историци се стараят да омаловажат своето поражение. Забравяйки хвалбите на Хитлер за "тигрите", "пантерите" и "Фердинандите"...
Докато маршал Ротмистров свидетелства лично:
"Танковете се въртяха, сякаш подхванати от гигантски водовъртеж. "Тридесет и четворките", като маневрираха и се завъртаха, разстрелваха от упор "тигрите" и "пантерите", но и сами попадаха под правите изстрели на тежките вражески танкове, замираха, горяха, избухваха. Удряйки се в бронята, рикушираха снаряди, веригите се късаха на парчета, взривяваха се боеприпаси вътре в танковете, отхвърляйки встрани танковите куполи..."

Реквием на победата

Същата е картината на двубоя и на следващия ден. Сталин търпеливо чака настъпването на най-подходящия час за преминаване в решително настъпление. Като непрекъснато усилва фронта с готовите за това резерви. На 15 юли вкарва в действие на южното крило на Курската дъга последователно 27-а и 53-а армия, 4-и гвардейски танков и 1-ви механизиран корпус. Едновременно добавя устно на Рибалко "колкото може по-бързо да въвежда танковете в боя" и на Воронов като представител на Ставката да подготви директива.
До 17 юли съветските войски по цялата Курска дъга преминават в настъпление. И до вечерта на 24-и немците са отхвърлени на позициите, от които тръгват в настъпление на 5 юли.
"Всичко това, пише Щеменко, бе доложено на Сталин през нощта на 24 юли. А на сутринта по телефона Върховният главнокомандващ разпореди на Генщаба срочно да подготви поздравителна заповед до войските, постигнали победата при Курската битка."
Щеменко си спомня още, че в редактирането на тази победна заповед участва лично и Върховният главнокомандващ. Който настоява да бъде отбелязано, че при Курск е развенчан митът, според който немците губят само зиме.
Тази победна заповед, подготвена от Щеменко, Антонов и Сталин, завършва с фразата:
"Вечна слава на героите, паднали на бойното поле за свободата и честта на нашата Родина!"
По-късно тя става неизменна при всички подобни поздравителни заповеди с добавения призив: "Смърт на немските завоеватели!" А в заповедта след победоносния 9 май 1945 г. този финал звучи като реквием:
"Вечна слава на героите, паднали в борбата за свобода и независимост на нашата Родина!"
Отбранителното сражение прераства в настъпление за разгром на противника в района на Белгород и Харков. Започва операция "Румянцев". А ако се присетим, може да ни хрумне и някакво сравнение със ставащото около познатите ни имена на градове, реки, райони... преди 75 години и днес. Пак се водят боеве, избиват се мирни люде... Защо и как?

Говорит Москва

Операция "Румянцев" започва на 3 август, а на 2-и вечерта Върховният главнокомандващ сам отива на фронта. Да види с очите си каква е обстановката. А като се връща на 5-и, някак освежен, вика Щеменко и Антонов:
"Ако сте чели внимателно историята, знаете, че още древните хора, когато войската се връща с победа, са биели всички камбани... Не би било лошо и ние да отбелязваме победите не само с поздравителни заповеди. А да поздравяваме отличилите се войски и командири със салюти. С някакви илюминации."
И още същата вечер в Москва 124 оръдия дават 12 залпа в чест на освобождаването на Орел и Белгород. За първи път. По-късно това вече ще се превърне в традиция. А в ушите ми, сякаш сега чувам гласа на диктора Левитан:
"...Говорит Москва! Передаем важное сообщение!... Сегодня наши войска..." Чувал съм го лично. Неведнъж. Значи съм щастливо съпричастен! 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1219768
Постинги: 2950
Коментари: 1380
Гласове: 766
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930