Постинг
03.07.2018 20:35 -
В първия ешелон на свободното Отечество.Д-р Георги Иванов Странски: Любовта към човека е стимул за действие
Дума 4. Юли 2018 , брой: 127 Христо Цеков
В последно време все по-начесто на обществения хоризонт възникват какви ли не абсурдни ситуации при управлението. При това в първия ешелон на държавното ръководство и то от гледна точка на сполуката или неудачния избор в кадрово отношение. На този фон особено приятно е, когато "контактуваме" с людете от годините на възрожденския период, извисяващи се като достойни българи, с което повишават националното ни достойнство. Мнозина от тях се доказват и след Освобождението 1878 г. от турското робство и като градивни строители на съвременна България.
Примерите са много и това ни извисява като нация на Балканите и в Европа с потенциални интелектуални кадрови възможности. Даденост, която би следвало да ни зарежда с гордостта, че сме народ с богато духовно минало! А към предците ни дължим не само дълбок поклон, но и повеля, и стремеж за подражание към доброто...
Такова, каквото го онаследяваме например от родения преди 171 години на 1 август 1847 г. в Калофер Георги Иванов Странски. Балканското чудо, на което съдбата отрежда да се изгражда и изявява в условията на чуждото иго, но и в условията, като строител на свободна съвременна България. Личност, която се доказва като лекар, последователен деец в революционната борба с участие еднакво на бойното поле и на културния фронт, а после в първия ешелон на свободното Отечество. С пулса на времето, с мисъл за бъдното, на немалко отговорни постове. Като лекар, директор, депутат, администратор, дипломат, министър, общественик... достойно до 4 януари 1904 г., когато
на 57 г. се затваря житейското му "досие"
от което лъха богатство, настроение и национална гордост...
Д-р Георги Странски е от многодетното семейство на търговеца Иван Ябанов. Фамилия, заредена с потенциална революционна енергия с привкус на интелигентност. По-малкият брат Никола Странски учи в Букурещ и завършва фармация. Участва в Сръбско-турската война в румънска походна болница. След Освобождението е аптекар, търговец и общински съветник в София. Другият брат - Тодор Странски, е възпитаник на Одеската семинария и Физико-математическия факултет на Московския университет.
Георги Странски завършва основното си образование в родния Калофер. Висше образование добива в Националното училище по медицина и фармация и Медицинския факултет в Букурещ във времето от 1864-1874 г. Всъщност Букурещкият медицински факултет дава първите докторски степени и достойно са защитили своите дисертации четирима български студенти - Г. Славков от Търново, Чобанов и Странски от Калофер и Хаканов от Казанлък. След завършването само Хаканов се връща в България.
Д-р Георги Странски след дипломирането си в медицинския факултет става лекар в Бузъу и ординатор в букурещката болница "Колентина". Включва се активно в дейността на българската емиграция в Румъния и става един от създателите на Българското централно благотворително общество и на Българското човеколюбиво настоятелство, в ръководството на което са само медици с изключение на един журналист - Кириак Цанков, който е и член на БРЦК.
Д-р Странски поддържа близки връзки и отношение с Христо Ботев, на когото е
кум и кръстник на дъщеря му Иванка
За голямото приятелство между Ботев и Странски говори последното писмо от Ботев с дата 17 май 1876 г.
"Г-да Грудов, и Кавалджиев, и Странски!
Пиша ви пред едно знаменито събитие. Щом се качат приятелите и от Бекет, работата е свършена. Големи препятствия посрещнахме в качването на ванорът, но постоянството и решителността добиха своето. Скоро ще да извикат 200 гърла: "Да живее България!" Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме правят като лев: аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие.
Работете, братя, работете! Сега е времето да покажиме своите способности и своя патриотизъм. Ние сме щастливи, че и най-малките способности могат да намерят арена и да добият славно име между народът ни. Бързайте да запишеме имената си в историята на нашето освобождение!
Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва. Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако да знаех, че вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.
Странски!
Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и помни, че ако бъда жив, то аз ще да бъда най-признателният твой приятел.
Приемете, г-да, най-искрените ми поздравления и не забравяйте Вайшият Ботйов."
"Радецки", 17 май 1876
На гърба на писмото Ботев саморъчно е отбелязал: "Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова в Букурещ."
Коментарът какво за Ботев е Георги Странски оставям на читателя и продължавам запознанството със съгражданина и връстника на Ботев.
Освен лекарската професия Странски поема отговорности и в други направления, като: деловодител на Дружеството за разпространение на полезни знания, настоятел е на някои емигрантски вестници, става член на БЦБО 1876 г. Д-р Странски участва в Сръбско-турската война 1876 г. в състава на Румънската санитарна мисия и в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. като военен лекар в Румънската армия.
След Освобождението 1878 г. е
окръжен лекар в Плевен,
оттам продължава медицинската си професия в Пловдив. Депутат е в Учредителното събрание 1879 г. По-късно се установява в Източна Румелия, където е един от лидерите на Либералната партия. Става директор на финансите (1880-1881), член и председател на Областното временно правителство на Източна Румелия, а след това и княжески комисар на Южна България. Георги Странски е един от ръководителите на Съединението 1885 г. в качеството си на председател на Временното правителство на Източна Румелия и член на постоянния комитет по подготовка на държавния акт - Съединението. Активно работи по признаването му от Великите сили. За възприемането му като лидер при създалата се ситуация говорят съображенията на Захари Стоянов, според когото "едно по-видно лице, като д-р Странски е потребно за успеха на делото". Странски е с висока оценка и като дипломатически агент в Белград, непосредствено след Съединението през 1886-1887 г. Трябва да се приеме, че тъкмо показаното от него на дипломатическия пост е основанието да бъде включен в правителствените кабинети последователно като
министър на вътрешните работи
в кабинета на Константин Стоилов през 1887 г. и с по-продължително участие от август 1887 г. до юни 1890 г. като министър на външните работи и изповеданията в кабинета на Стефан Стамболов.
Впечатляващо е и присъствието му като народен представител в Първото събрание (1879), V (1887-1890) и VІ (1890-1893) ОНС. Тежък следосвобожденски период и за парламентарния живот, но във времето от октомври 1887 г. до октомври 1890 г. народните представители приемат над 30 закона, с които поставят на стабилна основа управлението на Отечеството. Времето неумолимо тече, обстоятелствата налагат смяна на местата за работа и на обществено заангажираните като Странски дейци, но той не спира да се труди в името на доброто на своя народ. Става и управител, и главен лекар на Александровската болница в София (1897-1899). Окръжен лекар и управител на болницата в Русе бива през 1899-1900 г.
Житейският път на Георги Странски приключва като председател на Върховната сметна палата от 1900 до 1904 г.
В последно време все по-начесто на обществения хоризонт възникват какви ли не абсурдни ситуации при управлението. При това в първия ешелон на държавното ръководство и то от гледна точка на сполуката или неудачния избор в кадрово отношение. На този фон особено приятно е, когато "контактуваме" с людете от годините на възрожденския период, извисяващи се като достойни българи, с което повишават националното ни достойнство. Мнозина от тях се доказват и след Освобождението 1878 г. от турското робство и като градивни строители на съвременна България.
Примерите са много и това ни извисява като нация на Балканите и в Европа с потенциални интелектуални кадрови възможности. Даденост, която би следвало да ни зарежда с гордостта, че сме народ с богато духовно минало! А към предците ни дължим не само дълбок поклон, но и повеля, и стремеж за подражание към доброто...
Такова, каквото го онаследяваме например от родения преди 171 години на 1 август 1847 г. в Калофер Георги Иванов Странски. Балканското чудо, на което съдбата отрежда да се изгражда и изявява в условията на чуждото иго, но и в условията, като строител на свободна съвременна България. Личност, която се доказва като лекар, последователен деец в революционната борба с участие еднакво на бойното поле и на културния фронт, а после в първия ешелон на свободното Отечество. С пулса на времето, с мисъл за бъдното, на немалко отговорни постове. Като лекар, директор, депутат, администратор, дипломат, министър, общественик... достойно до 4 януари 1904 г., когато
на 57 г. се затваря житейското му "досие"
от което лъха богатство, настроение и национална гордост...
Д-р Георги Странски е от многодетното семейство на търговеца Иван Ябанов. Фамилия, заредена с потенциална революционна енергия с привкус на интелигентност. По-малкият брат Никола Странски учи в Букурещ и завършва фармация. Участва в Сръбско-турската война в румънска походна болница. След Освобождението е аптекар, търговец и общински съветник в София. Другият брат - Тодор Странски, е възпитаник на Одеската семинария и Физико-математическия факултет на Московския университет.
Георги Странски завършва основното си образование в родния Калофер. Висше образование добива в Националното училище по медицина и фармация и Медицинския факултет в Букурещ във времето от 1864-1874 г. Всъщност Букурещкият медицински факултет дава първите докторски степени и достойно са защитили своите дисертации четирима български студенти - Г. Славков от Търново, Чобанов и Странски от Калофер и Хаканов от Казанлък. След завършването само Хаканов се връща в България.
Д-р Георги Странски след дипломирането си в медицинския факултет става лекар в Бузъу и ординатор в букурещката болница "Колентина". Включва се активно в дейността на българската емиграция в Румъния и става един от създателите на Българското централно благотворително общество и на Българското човеколюбиво настоятелство, в ръководството на което са само медици с изключение на един журналист - Кириак Цанков, който е и член на БРЦК.
Д-р Странски поддържа близки връзки и отношение с Христо Ботев, на когото е
кум и кръстник на дъщеря му Иванка
За голямото приятелство между Ботев и Странски говори последното писмо от Ботев с дата 17 май 1876 г.
"Г-да Грудов, и Кавалджиев, и Странски!
Пиша ви пред едно знаменито събитие. Щом се качат приятелите и от Бекет, работата е свършена. Големи препятствия посрещнахме в качването на ванорът, но постоянството и решителността добиха своето. Скоро ще да извикат 200 гърла: "Да живее България!" Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме правят като лев: аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие.
Работете, братя, работете! Сега е времето да покажиме своите способности и своя патриотизъм. Ние сме щастливи, че и най-малките способности могат да намерят арена и да добият славно име между народът ни. Бързайте да запишеме имената си в историята на нашето освобождение!
Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва. Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако да знаех, че вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.
Странски!
Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и помни, че ако бъда жив, то аз ще да бъда най-признателният твой приятел.
Приемете, г-да, най-искрените ми поздравления и не забравяйте Вайшият Ботйов."
"Радецки", 17 май 1876
На гърба на писмото Ботев саморъчно е отбелязал: "Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова в Букурещ."
Коментарът какво за Ботев е Георги Странски оставям на читателя и продължавам запознанството със съгражданина и връстника на Ботев.
Освен лекарската професия Странски поема отговорности и в други направления, като: деловодител на Дружеството за разпространение на полезни знания, настоятел е на някои емигрантски вестници, става член на БЦБО 1876 г. Д-р Странски участва в Сръбско-турската война 1876 г. в състава на Румънската санитарна мисия и в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. като военен лекар в Румънската армия.
След Освобождението 1878 г. е
окръжен лекар в Плевен,
оттам продължава медицинската си професия в Пловдив. Депутат е в Учредителното събрание 1879 г. По-късно се установява в Източна Румелия, където е един от лидерите на Либералната партия. Става директор на финансите (1880-1881), член и председател на Областното временно правителство на Източна Румелия, а след това и княжески комисар на Южна България. Георги Странски е един от ръководителите на Съединението 1885 г. в качеството си на председател на Временното правителство на Източна Румелия и член на постоянния комитет по подготовка на държавния акт - Съединението. Активно работи по признаването му от Великите сили. За възприемането му като лидер при създалата се ситуация говорят съображенията на Захари Стоянов, според когото "едно по-видно лице, като д-р Странски е потребно за успеха на делото". Странски е с висока оценка и като дипломатически агент в Белград, непосредствено след Съединението през 1886-1887 г. Трябва да се приеме, че тъкмо показаното от него на дипломатическия пост е основанието да бъде включен в правителствените кабинети последователно като
министър на вътрешните работи
в кабинета на Константин Стоилов през 1887 г. и с по-продължително участие от август 1887 г. до юни 1890 г. като министър на външните работи и изповеданията в кабинета на Стефан Стамболов.
Впечатляващо е и присъствието му като народен представител в Първото събрание (1879), V (1887-1890) и VІ (1890-1893) ОНС. Тежък следосвобожденски период и за парламентарния живот, но във времето от октомври 1887 г. до октомври 1890 г. народните представители приемат над 30 закона, с които поставят на стабилна основа управлението на Отечеството. Времето неумолимо тече, обстоятелствата налагат смяна на местата за работа и на обществено заангажираните като Странски дейци, но той не спира да се труди в името на доброто на своя народ. Става и управител, и главен лекар на Александровската болница в София (1897-1899). Окръжен лекар и управител на болницата в Русе бива през 1899-1900 г.
Житейският път на Георги Странски приключва като председател на Върховната сметна палата от 1900 до 1904 г.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
