Постинг
10.05.2018 20:49 -
"Сладко е да се мре за България!"
Как Вельо Дебелянов, първи братовчед на поета Димчо Дебелянов, описва знаменития патриот и военен педагог полк. Борис Дрангов
Дума 11. Май 2018 , брой: 89 Петра Ташева
На 2 март т. г. в двора на Военната академия "Г. С. Раковски" в София бе открит паметник на полковник Борис Дрангов - забележителен военен педагог и първи военен теоретик на тактиката. В словото си президентът Румен Радев подчерта, че и днес полковник Дрангов е "еталон за родолюбие, храброст и мъжество".
Сега неговата статуя, висока 2,20 м с постамент от 1,6 м, се извисява на западния вход на академията. Обърната е на югозапад - към Скопие, родното място на Дрангов. Там е била и Школата за запасни офицери, запомнена в историята като "Дранговата школа".
Няколко месеца било обучението на школниците, но тези няколко месеца оставяли у тях незаличими спомени за началника на школата - за "незаменимия военен педагог, сърцевед, голям българин и патриот полковник Дрангов". Така пише Вельо Дебелянов - първи братовчед на поета Димчо Дебелянов, в автобиографичната си книга "Копривщица в сърцето". Той също е завършил Скопската школа и разказва свои спомени за полковник Дрангов.
Вельо Дебелянов го представя като "висок, строен, стъпващ на пръстите си като на пружини, изпънат като струна, с вирната глава". Сякаш Борис Дрангов е бил роден само за военен - тъй добре е прилягала офицерската униформа на високия му стан. И на седлото на коня седял като излят. Главата си държал високо изправена, а под козирката на фуражката му греели "две светли незабравки, излъчващи весел и мил поглед".
Нравът му бил бодър и добронамерен. В погледа му никога не се виждала злоба или ненавист. Дрангов обичал младите офицери като свои приятели, като свои деца, макар че възрастовата разлика помежду им не била голяма. Възприемал работата си в школата като отговорна мисия - да възпита младежите, да ги подготви за фронта, да ги научи да обичат и да мрат за родната земя. Казвал: "В смъртта няма нищо страшно, защото е сладко да се мре за България!"
Във възпитателната работа на Дрангов основното начало бил неговият ЛИЧЕН ПРИМЕР! За него нямало "почивка и отдих от ранна утрин до среднощ". Той не "пропущал нищо неразяснено, което би всяло недоволство между възпитаниците му. Умеел да превърне забелязаното недоволство във възторг и ентусиазъм. Между учебните занятия почти всяка неделя Дрангов организирал "военни екскурзии" и походи с 30 и повече километров маршрут.
Веднъж, през един такъв поход, завалял проливен дъжд, който не преставал, леел се цялата нощ. Макар всички да таели надежда, че походът ще бъде отложен, приготовленията не преставали. В неделята дъждът се усилил. Но изненадата на всички била голяма, когато чули, че тръбата свири сбор. Излезли на плаца облечени и въоръжени, строили се, но в очите им се четяло недоволство. Офицерите били с мушамите си. Даден бил сигнал за среща на началника. Задал се полковник Дрангов - "горд, засмян, с вирната глава и без мушама!"
Тогава офицерите, застанали пред частите си, сконфузено си свалили мушамите сред смеха и шегите на школниците. Последвало поздравлението на Началника: "Здравейте, юнаци!" Чул се и мощният им отговор.
Под неспирния дъжд зашляпали юнаците, но все още имали надеждата да се върнат. Стигнали края на града и с изненада видели, че Дрангов ги е изпреварил. Той бодро се обърнал към тях:
"Поздравявам ви с похода, юнаци! Връщане назад няма. Българският войник върви все напред!"
Музиката застанала до Полковника и загърмял маршът "Напред и все напред, към подвизи и слава". Походът започнал. Сетне излязъл лек ветрец, разгонил облаците и слънцето се усмихнало на мокрите Дрангови юнаци. А той сияел и обикалял редиците с думите:
"След дъжд иде слънце, юнаци, това никога не забравяйте. На фронта нашите братя се бият и умират, отстоявайки храбро срещу врага, та ние от един дъжд ли ще се боим!"
Когато походът стигнал крайния си обект - селото, всички видели как мало и голямо се е наредило в шпалир, за да посрещне българските войски. На площада висели двадесетина и повече заклани овце, приготвени за даряване. Забравили умората, участниците в похода започнали да се облизват - откога във войнишките казани не било слагано месо?! Най-честата манджа била "гърмящ боб" или грах, а киселото мляко се смятало за угощение!
Селяните пристъпили към войската, за да поднесат закланите овце, но Дрангов категорично отказал да приеме щедрия дар. Заявил:
"Братската българска войска всичко си има!"
Усетил разочарованието на своите възпитаници, той дал сигнал за сбор и оттеглил войската в близката горичка над селото. Там казал:
"Ех, юнаци, и на мен ми се ядеше, право да си кажа, и ми беше жал, като гледах какви погледи отправяхте към хубавото месо. Но нека разберат тези наши братя, че ние сме тяхна родна войска, а не турски аскер, който са били принудени да посрещат, хранят и поят, като късат от сухия си залък. С това месо нека селото запомни и ознаменува стъпването на българския войник при тях, защото и без това тези наши братя малко и скромно се хранят. Вярвам, че ме разбирате добре и ще одобрите постъпката ми."
Думите на Полковника срещнали ответ и мощно проехтели: "Ура!" и "Да живей полковник Дрангов!"
Участниците в похода се върнали весели, бодри и горди - с песни!
След няколко месеца станало тържеството за изпращането на офицерите по техните назначения. В слънчевия ден всички роти били строени на плаца, адютантът четял имената на школниците, които излизали напред. До тях полковник Дрангов - засмян и спокоен, както винаги. Говорел им:
"Юнаци, след няколко дни вие ще бъдете на фронта, при нашите братя, които храбро отстояват напора на неприятеля... Не се съмнявам, че вие ще изпълните дълга си към Родината достойно и с чест."
И пак проехтели войнишките възгласи: "Ура!" и "Да живей полковник Дрангов!"
Безотказно действали човешките начини и методи, с които си служел полковник Дрангов, за да обучи и сплоти младежите, дошли от различните части на фронта. Най-важното, в което ги възпитавал, било да им вдъхне кураж. Казвал им:
"На страха очите са четири" и "От страх и умните изгубват ума си".
Учел ги: "Щастието се усмихва само на смелите".
Полковник Борис Дрангов братски, бащински предавал на своите школници собствената си любов и преданост към България. Обучил стотици офицери да бъдат готови да се сражават за нея - нашата майка, нашата Родина! Затова днес името на Дрангов е СВЯТО за всинца ни!
Дума 11. Май 2018 , брой: 89 Петра Ташева
На 2 март т. г. в двора на Военната академия "Г. С. Раковски" в София бе открит паметник на полковник Борис Дрангов - забележителен военен педагог и първи военен теоретик на тактиката. В словото си президентът Румен Радев подчерта, че и днес полковник Дрангов е "еталон за родолюбие, храброст и мъжество".
Сега неговата статуя, висока 2,20 м с постамент от 1,6 м, се извисява на западния вход на академията. Обърната е на югозапад - към Скопие, родното място на Дрангов. Там е била и Школата за запасни офицери, запомнена в историята като "Дранговата школа".
Няколко месеца било обучението на школниците, но тези няколко месеца оставяли у тях незаличими спомени за началника на школата - за "незаменимия военен педагог, сърцевед, голям българин и патриот полковник Дрангов". Така пише Вельо Дебелянов - първи братовчед на поета Димчо Дебелянов, в автобиографичната си книга "Копривщица в сърцето". Той също е завършил Скопската школа и разказва свои спомени за полковник Дрангов.
Вельо Дебелянов го представя като "висок, строен, стъпващ на пръстите си като на пружини, изпънат като струна, с вирната глава". Сякаш Борис Дрангов е бил роден само за военен - тъй добре е прилягала офицерската униформа на високия му стан. И на седлото на коня седял като излят. Главата си държал високо изправена, а под козирката на фуражката му греели "две светли незабравки, излъчващи весел и мил поглед".
Нравът му бил бодър и добронамерен. В погледа му никога не се виждала злоба или ненавист. Дрангов обичал младите офицери като свои приятели, като свои деца, макар че възрастовата разлика помежду им не била голяма. Възприемал работата си в школата като отговорна мисия - да възпита младежите, да ги подготви за фронта, да ги научи да обичат и да мрат за родната земя. Казвал: "В смъртта няма нищо страшно, защото е сладко да се мре за България!"
Във възпитателната работа на Дрангов основното начало бил неговият ЛИЧЕН ПРИМЕР! За него нямало "почивка и отдих от ранна утрин до среднощ". Той не "пропущал нищо неразяснено, което би всяло недоволство между възпитаниците му. Умеел да превърне забелязаното недоволство във възторг и ентусиазъм. Между учебните занятия почти всяка неделя Дрангов организирал "военни екскурзии" и походи с 30 и повече километров маршрут.
Веднъж, през един такъв поход, завалял проливен дъжд, който не преставал, леел се цялата нощ. Макар всички да таели надежда, че походът ще бъде отложен, приготовленията не преставали. В неделята дъждът се усилил. Но изненадата на всички била голяма, когато чули, че тръбата свири сбор. Излезли на плаца облечени и въоръжени, строили се, но в очите им се четяло недоволство. Офицерите били с мушамите си. Даден бил сигнал за среща на началника. Задал се полковник Дрангов - "горд, засмян, с вирната глава и без мушама!"
Тогава офицерите, застанали пред частите си, сконфузено си свалили мушамите сред смеха и шегите на школниците. Последвало поздравлението на Началника: "Здравейте, юнаци!" Чул се и мощният им отговор.
Под неспирния дъжд зашляпали юнаците, но все още имали надеждата да се върнат. Стигнали края на града и с изненада видели, че Дрангов ги е изпреварил. Той бодро се обърнал към тях:
"Поздравявам ви с похода, юнаци! Връщане назад няма. Българският войник върви все напред!"
Музиката застанала до Полковника и загърмял маршът "Напред и все напред, към подвизи и слава". Походът започнал. Сетне излязъл лек ветрец, разгонил облаците и слънцето се усмихнало на мокрите Дрангови юнаци. А той сияел и обикалял редиците с думите:
"След дъжд иде слънце, юнаци, това никога не забравяйте. На фронта нашите братя се бият и умират, отстоявайки храбро срещу врага, та ние от един дъжд ли ще се боим!"
Когато походът стигнал крайния си обект - селото, всички видели как мало и голямо се е наредило в шпалир, за да посрещне българските войски. На площада висели двадесетина и повече заклани овце, приготвени за даряване. Забравили умората, участниците в похода започнали да се облизват - откога във войнишките казани не било слагано месо?! Най-честата манджа била "гърмящ боб" или грах, а киселото мляко се смятало за угощение!
Селяните пристъпили към войската, за да поднесат закланите овце, но Дрангов категорично отказал да приеме щедрия дар. Заявил:
"Братската българска войска всичко си има!"
Усетил разочарованието на своите възпитаници, той дал сигнал за сбор и оттеглил войската в близката горичка над селото. Там казал:
"Ех, юнаци, и на мен ми се ядеше, право да си кажа, и ми беше жал, като гледах какви погледи отправяхте към хубавото месо. Но нека разберат тези наши братя, че ние сме тяхна родна войска, а не турски аскер, който са били принудени да посрещат, хранят и поят, като късат от сухия си залък. С това месо нека селото запомни и ознаменува стъпването на българския войник при тях, защото и без това тези наши братя малко и скромно се хранят. Вярвам, че ме разбирате добре и ще одобрите постъпката ми."
Думите на Полковника срещнали ответ и мощно проехтели: "Ура!" и "Да живей полковник Дрангов!"
Участниците в похода се върнали весели, бодри и горди - с песни!
След няколко месеца станало тържеството за изпращането на офицерите по техните назначения. В слънчевия ден всички роти били строени на плаца, адютантът четял имената на школниците, които излизали напред. До тях полковник Дрангов - засмян и спокоен, както винаги. Говорел им:
"Юнаци, след няколко дни вие ще бъдете на фронта, при нашите братя, които храбро отстояват напора на неприятеля... Не се съмнявам, че вие ще изпълните дълга си към Родината достойно и с чест."
И пак проехтели войнишките възгласи: "Ура!" и "Да живей полковник Дрангов!"
Безотказно действали човешките начини и методи, с които си служел полковник Дрангов, за да обучи и сплоти младежите, дошли от различните части на фронта. Най-важното, в което ги възпитавал, било да им вдъхне кураж. Казвал им:
"На страха очите са четири" и "От страх и умните изгубват ума си".
Учел ги: "Щастието се усмихва само на смелите".
Полковник Борис Дрангов братски, бащински предавал на своите школници собствената си любов и преданост към България. Обучил стотици офицери да бъдат готови да се сражават за нея - нашата майка, нашата Родина! Затова днес името на Дрангов е СВЯТО за всинца ни!
Няма коментари
