Постинг
02.05.2018 20:33 -
Найден граматик знае да чете и да пише... Народният будител има дарбата да вдъхва любов към всичко що е българско
Дума 3. Май 2018 , брой: 84 Богомил НИКОЛОВ
Бележитият възрожденски родолюбец, патриот, просветител, книжовник, дипломат, творец и народен будител Найден Геров е роден в Копривщица на 23 февруари 1823 г. като осмото дете в семейството на даскал хаджи Геро Добревич. Още в килийното училище бащата открива голямата любознателност и страст към ученето на Найден и го изпраща в гръцкото училище в Пловдив, после при Неофит Рилски в Копривщица, а след това заминава за Одеса, където завършва гимназиалното си образование. По-късно учи администрация, финанси и стопанство в Ришельовския лицей (преименуван по-късно на Новоросийски университет), завършва го успешно и като истински патриот се завръща в България (1846), за да се отдаде на вярна служба на своя народ и отечеството до края на живота си. Съгласно източници, той е един от първите български младежи, получили висше образование в чужбина, които се връщат в родината, за да се отдадат на много престижната за времето професия - учител. Този период съвпада с активизиране дейността по време на Великото българско възраждане. Славата като учител на Геров в родния му град се разнесла из цяло Българско. Дори има съчинени песни за него:
"Прочул се Найден граматик,
че знае Найден да чете,
да чете Найден да пише,
повече от Владиката..."
Основната му обществена дейност е свързана с борба срещу фанариотското духовенство. Отива в Пловдив, където иска да създаде българско училище и където влиянието на гръцката църква върху българите е било много голямо и силно. По негово настояване в програмата са включени български език, география, естествена история, математика, физика. В източниците се съобщава за негови заслуги относно замяната на турското наименование Филибе с град Пловдив. Той
въвежда за пръв път честването на 24 май
като ден на славянската писменост и култура, след което празникът се пренася и в други градове. След края на Кримската война (1853-1856) Русия го издига на поста консулски агент в Пловдив. Руският консул Н. Геров се отдава на упорита и всеотдайна работа в продължение на 20 години. Влага цялата си душа, сърце и ум, за да защитава българските цели пред руската дипломация в Цариград, в борбата за църковна независимост, за признаване на българския народ като нация в пределите на османската империя, наред с турци и гърци. Найден Геров е бил убеден, верен и неподкупен русофил. Водел е борба и срещу агентите на западните сили в Турция, които чрез католическата и протестантската мисия в Пловдив са се опитвали да разширят своето влияние за сметка на Русия. Едновременно с това той защитавал интересите на своя народ както пред турските власти, така и пред западните мисионери. Много умела, активна и тактична била борбата му срещу "непрекъснатото увеличаване на данъците, нарастването на техния брой и срещу ангарията на българите. Активно работел за развитието на просветното дело в цяло Българско". По време на паметните априлски дни през 1876 г. той не остава безучастен, правел е всичко възможно и необходимо да даде своята дан във великото народно дело. По време на въстанието неговият дом се превръща в защитна крепост за пострадалото население. След потушаването на Априлското въстание, той се крие в руската легация в Цариград, а турската власт "го уволнява по обвинение като главен подстрекател на въстанието". По време на Руско-турската освободителна война служи при командването на руските войски. След войната взема първоначално участие в изграждането на новата Трета българска държава при нейното териториално устройство, бил е за кратко време
губернатор на Свищов
След несправедливия и унизителен за българите Берлински договор, през юни-юли 1878 г., съгласно който страната се разделя на Княжество България и Източна Румелия, и на още две части, останали под турска власт (Македония и Южна Одринска Тракия) той се отдава изцяло на научна дейност.
Този голям родолюбец, просветител, хуманист, дипломат, народен будител и защитник на българите се изявява и като талантлив и плодовит творец. Специалистите го определят като "пионер в българската литература и езикознание". През 1845 г. в Одеса излиза първата българска поема "Стоян и Рада" с автор Н. Геров, когато е студент в Ришельовския лицей. Тази поема разказва за трагичната любов на двама млади и е оказвала много силно въздействие върху няколко поколения българи в епохата на възраждането. Смята се, че с първата си поема нейният автор е искал да отмъсти на някои чужденци, даже и на някои приятелски настроени славяни, за презрението, с което гледали на българския език, тъй като го смятали за "неподатлив за истинска поезия".
Темата е житейска. Авторът е черпел мотиви, стил, език и начин на изложение от народно творчество и реалния живот. Поемата започва как
"Стоян и Рада от години,
един в друг влезли в сърца
с една душа расли двамина
и се любили от деца"
Двамата млади мечтаят да свържат живота си, но майката на Стоян е против женитбата и настоява синът й да се ожени за друга по-хубава и по-богата мома. Стоян страда, но се подчинява на решението на майка си, като се сгодява с избраната му мома. Измамената Рада се поболява и умира. В деня на венчавката на Стоян се извършва опелото и погребението на Рада, пред чийто ковчег умира и Стоян, а изумените, потресени и трагични сватбари оплакват Стоян и Рада, които
на оня свят били един на друг отрада
Независимо от някои недостатъци като "отживяла сантименталност или излишна лиричност", специалистите оценяват поемата като "исторически паметник на българското литературно възраждане". Найден Геров е писал и много стихотворения, които не са публикувани и са останали в богатия му архив. В едно от неговите стихотворения на патриотична тема се чете за Кубрат, който в предсмъртния си час напътства синовете си за похода на юг. В друго Н. Геров се обръща към българския Бог на поезията Гуслан за вдъхновение, за да бъдат възпети подвизите на цар Симеон (Велики).
Още от ранните си студентски години в Одеса по призива на Юрий Венелин, Васил Априлов и Неофит Рилски е записвал в своето тефтерче всяка поговорка, гатанка, специален и особен израз или дума. Получавал народни умотворения от всички краища на българските земи. В резултат на много упорит труд издава "Речник на българския език с тълкуване на речите на български и руски език" (1895-1904), който представлява нов "паметник на българската реч". По мнението на мнозина днес за писатели, журналисти, студенти и ученици този речник е "истинска съкровищница на народния език". Големият народен поет Иван Вазов възкликва с възхищение: "Каква чудесна сбирка от дивни, благозвучни, самостойни извития на речта, които народът ни е вложил в езика си!... Аз облажявам покойния Геров за тоя му колосален труд"
Съгласно източници, неговото творчество, плод на 50-годишна неуморна дейност, е събрано в 5 огромни тома с 2700 страници. Приживе са публикувани три. Пак Вазов е казал: "Когато работя, когато съм свободен и почивам, той все ми е в ръцете, винаги се съветвам с него. Какъв неизчерпаем източник на богатство на езика ни!"
Найден Геров умира на 9 октомври 1900 г. Народът казвал за него: "Той имаше дарба да вдъхва всекиму любов към всичко, що е българско..."
Бележитият възрожденски родолюбец, патриот, просветител, книжовник, дипломат, творец и народен будител Найден Геров е роден в Копривщица на 23 февруари 1823 г. като осмото дете в семейството на даскал хаджи Геро Добревич. Още в килийното училище бащата открива голямата любознателност и страст към ученето на Найден и го изпраща в гръцкото училище в Пловдив, после при Неофит Рилски в Копривщица, а след това заминава за Одеса, където завършва гимназиалното си образование. По-късно учи администрация, финанси и стопанство в Ришельовския лицей (преименуван по-късно на Новоросийски университет), завършва го успешно и като истински патриот се завръща в България (1846), за да се отдаде на вярна служба на своя народ и отечеството до края на живота си. Съгласно източници, той е един от първите български младежи, получили висше образование в чужбина, които се връщат в родината, за да се отдадат на много престижната за времето професия - учител. Този период съвпада с активизиране дейността по време на Великото българско възраждане. Славата като учител на Геров в родния му град се разнесла из цяло Българско. Дори има съчинени песни за него:
"Прочул се Найден граматик,
че знае Найден да чете,
да чете Найден да пише,
повече от Владиката..."
Основната му обществена дейност е свързана с борба срещу фанариотското духовенство. Отива в Пловдив, където иска да създаде българско училище и където влиянието на гръцката църква върху българите е било много голямо и силно. По негово настояване в програмата са включени български език, география, естествена история, математика, физика. В източниците се съобщава за негови заслуги относно замяната на турското наименование Филибе с град Пловдив. Той
въвежда за пръв път честването на 24 май
като ден на славянската писменост и култура, след което празникът се пренася и в други градове. След края на Кримската война (1853-1856) Русия го издига на поста консулски агент в Пловдив. Руският консул Н. Геров се отдава на упорита и всеотдайна работа в продължение на 20 години. Влага цялата си душа, сърце и ум, за да защитава българските цели пред руската дипломация в Цариград, в борбата за църковна независимост, за признаване на българския народ като нация в пределите на османската империя, наред с турци и гърци. Найден Геров е бил убеден, верен и неподкупен русофил. Водел е борба и срещу агентите на западните сили в Турция, които чрез католическата и протестантската мисия в Пловдив са се опитвали да разширят своето влияние за сметка на Русия. Едновременно с това той защитавал интересите на своя народ както пред турските власти, така и пред западните мисионери. Много умела, активна и тактична била борбата му срещу "непрекъснатото увеличаване на данъците, нарастването на техния брой и срещу ангарията на българите. Активно работел за развитието на просветното дело в цяло Българско". По време на паметните априлски дни през 1876 г. той не остава безучастен, правел е всичко възможно и необходимо да даде своята дан във великото народно дело. По време на въстанието неговият дом се превръща в защитна крепост за пострадалото население. След потушаването на Априлското въстание, той се крие в руската легация в Цариград, а турската власт "го уволнява по обвинение като главен подстрекател на въстанието". По време на Руско-турската освободителна война служи при командването на руските войски. След войната взема първоначално участие в изграждането на новата Трета българска държава при нейното териториално устройство, бил е за кратко време
губернатор на Свищов
След несправедливия и унизителен за българите Берлински договор, през юни-юли 1878 г., съгласно който страната се разделя на Княжество България и Източна Румелия, и на още две части, останали под турска власт (Македония и Южна Одринска Тракия) той се отдава изцяло на научна дейност.
Този голям родолюбец, просветител, хуманист, дипломат, народен будител и защитник на българите се изявява и като талантлив и плодовит творец. Специалистите го определят като "пионер в българската литература и езикознание". През 1845 г. в Одеса излиза първата българска поема "Стоян и Рада" с автор Н. Геров, когато е студент в Ришельовския лицей. Тази поема разказва за трагичната любов на двама млади и е оказвала много силно въздействие върху няколко поколения българи в епохата на възраждането. Смята се, че с първата си поема нейният автор е искал да отмъсти на някои чужденци, даже и на някои приятелски настроени славяни, за презрението, с което гледали на българския език, тъй като го смятали за "неподатлив за истинска поезия".
Темата е житейска. Авторът е черпел мотиви, стил, език и начин на изложение от народно творчество и реалния живот. Поемата започва как
"Стоян и Рада от години,
един в друг влезли в сърца
с една душа расли двамина
и се любили от деца"
Двамата млади мечтаят да свържат живота си, но майката на Стоян е против женитбата и настоява синът й да се ожени за друга по-хубава и по-богата мома. Стоян страда, но се подчинява на решението на майка си, като се сгодява с избраната му мома. Измамената Рада се поболява и умира. В деня на венчавката на Стоян се извършва опелото и погребението на Рада, пред чийто ковчег умира и Стоян, а изумените, потресени и трагични сватбари оплакват Стоян и Рада, които
на оня свят били един на друг отрада
Независимо от някои недостатъци като "отживяла сантименталност или излишна лиричност", специалистите оценяват поемата като "исторически паметник на българското литературно възраждане". Найден Геров е писал и много стихотворения, които не са публикувани и са останали в богатия му архив. В едно от неговите стихотворения на патриотична тема се чете за Кубрат, който в предсмъртния си час напътства синовете си за похода на юг. В друго Н. Геров се обръща към българския Бог на поезията Гуслан за вдъхновение, за да бъдат възпети подвизите на цар Симеон (Велики).
Още от ранните си студентски години в Одеса по призива на Юрий Венелин, Васил Априлов и Неофит Рилски е записвал в своето тефтерче всяка поговорка, гатанка, специален и особен израз или дума. Получавал народни умотворения от всички краища на българските земи. В резултат на много упорит труд издава "Речник на българския език с тълкуване на речите на български и руски език" (1895-1904), който представлява нов "паметник на българската реч". По мнението на мнозина днес за писатели, журналисти, студенти и ученици този речник е "истинска съкровищница на народния език". Големият народен поет Иван Вазов възкликва с възхищение: "Каква чудесна сбирка от дивни, благозвучни, самостойни извития на речта, които народът ни е вложил в езика си!... Аз облажявам покойния Геров за тоя му колосален труд"
Съгласно източници, неговото творчество, плод на 50-годишна неуморна дейност, е събрано в 5 огромни тома с 2700 страници. Приживе са публикувани три. Пак Вазов е казал: "Когато работя, когато съм свободен и почивам, той все ми е в ръцете, винаги се съветвам с него. Какъв неизчерпаем източник на богатство на езика ни!"
Найден Геров умира на 9 октомври 1900 г. Народът казвал за него: "Той имаше дарба да вдъхва всекиму любов към всичко, що е българско..."
Няма коментари
