Въстанието от април 1876 поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот
Дума 27. Април 2018 , брой: 81 Александър Михайлов
Избухването на Априлското въстание - тази героико-кървава епопея, жестоко потъпкана от пълчищата на Тонус бей, Хафъз паша, Ахмед ага и други главорези, разбуни съвестта на епохата. В първия брой от 1 май 1876 година вестник "Нова България" отбелязва: "Гладният, отчаяният и мъжественият седеммилионен български народ днес въстава и иска от света две неща: или свобода, или смърт!" Видни държавници, политици, писатели и публицисти от Западна Европа, Русия и други славянски страни осъдиха диващината на завоевателите от империята на султаните. Техният глас бе гласът на цивилизацията, на будната гражданска съвест, в защита правата на поробения български народ, подложен под ударите на ятагана.
Американският журналист Джайнюариъс Макгахан писа: "Има известни неща, които не могат да бъдат обследвани в разсъдливо състояние на разума. Съществуват факти, които в момента на установяването карат кръвта да кипне гневно, а мускулите да се контрактират във внезапен гняв. Съществуват неща, които са повече от ужасни, за да позволят спокойна анкета, неща, чиято грозота окото не може да понесе и за която разумът отказва да мисли".
В реч пред Националното събрание от 29 август 1876 година гениалният хуманист на Франция Виктор Юго откликна:
"Ние ще удивим европейските правителства, като им обадим, че в тази минута съвсем близо до нас - там, пред нашите очи, убиват, палят, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават малките момичета и момчета, а съвсем малките деца, неудобни за продан, разсичат на по две части, че изгарят семействата и къщите им, че разпарят бременните жени, за да убиват децата в утробите, че обществените мегдани са пълни с купища женски трупове, които носят следите на разпарянето, че кучетата гризат по улиците телата на млади моми... Да спре всичко това! Диваците, които вършат злодеяния, са страшни. Настанал е моментът да се издигне глас против тези зверства. Целият свят се е възмутил и е възнегодувал от тях. Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат... Трябва да се тури край на империите, които убиват! Да обуздаем фанатизма и деспотизма! Стига войни, убийства и кланета!"
"Пред очите на умиращите братя - писа Достоевски във в."Гражданин" от месец юли 1876 година - безчестят техните сестри. Пред очите на майките хвърлят нагоре техните деца - младенци, и ги подхващат на щик; селищата се унищожават, църквите се разбиват на трески, всичко се заличава масово... Това е систематическо унищожение. Разбойниците действат по заповедта, по разпореждането на министрите, на управниците и държавата, на самия султан."
В много европейски държави се разгръща масово движение в защита на справедливата кауза на българския народ. Най-силно то е в Русия. Въпреки неуспеха, Априлското въстание още повече задълбочава политическата криза в Османската империя и възпламенява до краен предел Източния въпрос. То поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот през 1876, изисква неговото радикално решение, допринася за осъществяването на редица международни политически инициативи и заедно с въстанието в Босна и Херцеговина подготвя условията за обявяването на Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година.