Дума 23. Април 2018 , брой: 77 Николай ШОПОВ
Животът на Спас Господов изцяло е посветен на лявата идея. Със сърцето в нея той изминава дълъг и стръмен път, изпълнен с несгоди, бедност, арести, затвор, но с вяра и надежда, че ще дойдат дни за по-добър живот, че хората ще бъдат щастливи. В името на тази идея Спас Господов работи всеотдайно и творчески в години, които от днешно време изглеждат сложни и противоречиви, но тогава те са изглеждали монолитни, градивни, години, когато "се наливаха основите" на едно бленувано ново общество. Тази година се навършват 100 години от неговото рождение.
Спас Господов идва на бял свят на 23 април 1918 г. в Пазарджик в бедно занаятчийско семейство. Родителите му - Никола Господов и Мария Самоходова, са от Панагюрище. Родът Господови има загинали в Априлското въстание, участието на Спас в антифашистката съпротива се явява

продължение на родовата традиция

Името Господов винаги е предизвиквало интерес. При разговори, а и в автобиографията си той го обяснява така: някой от неговите прапрадядовци, макар и пастир, бил наречен Господ, понеже бил надарен с буден ум, любознателност, находчивост и духовитост. Същите качества в изобилие притежава и самият Спас Господов. Прадядото имал познания в различни области, включително по народна медицина, а също много често познавал какво ще е времето не само за следващия ден, но и за дни напред. "Познава като Господ" - казвали хората, а потомците му станали Господови. Явно в Панагюрище не е имало възможност за работа и изхранване на семейството и родителите му отиват в Пазарджик, където баща му скърпва едно дюкянче и работи като бакърджия. Господови са общо шест деца и бедността и гладът са чест гост в тяхната къща. Спас Господов е отличен ученик, но през учебната 1933-1934 г. е принуден да напусне училище, защото не може да плати учебната такса. За да помага на семейството си, започва работа в каучуковата фабрика на Георги Сотиров. Тук започва и неговото организирано участие в революционните борби. Работи и на различни други места. Това му дава възможност да се свърже и дружи с прогресивни младежи и ремсисти като бъдещия професор Иван Викторов, генерал Момеков и др. Членува в РМС още от учебната 1933-1934, а след завръщането си в гимназията през 1935 г. става ремсов отговорник за петите класове. Като активист на РМС в гимназията е член на редколегията на ученическото списание "Искра" и разпространява вестниците "Младежка искра" и "Работническо дело". Завършил успешно средното си образование, през 1940 г. се записва

студент в Софийския университет

специалност химия. От цялата страна са приети само 27 младежи. Още в първи курс става член на БОНС. Участва в писането и разпространяването на позиви, събирането на пари, храни и материали за партизанското движение. След 1 март 1941 г. и особено след нападението на хитлеристка Германия над СССР условията за работа стават по-сложни. Но бонсистите не само не склоняват глава, а с удвоени усилия се включват в акциите. Много от тези акции са съпроводени с полицейско насилие и побоища. За първи път Спас Господов е арестуван на 2 юни 1942 г., за втори на 5 декември 1942 г. и след съответните побоища е освободен след 10 дни арест. На 10 юни 1943 г. е арестуван да трети път и е осъден през септември на 15 години строг тъмничен затвор. До 8 септември 1944 г. изтърпява присъдата си първо в Софийския централен затвор - 7 месеца, и в Сливенския - 8 месеца. След 9 септември 1944 г. започва и неговата дългогодишна партийна дейност. Бил е на работа в Областния комитет на БКП - Пловдив. В различни години е бил първи секретар на БКП в Пещера и Асеновград. През 1957-1958 г. е първи секретар на ГК на БКП в Пловдив. През януари 1959 г., с основаването на окръзите, е избран за

първи секретар на ОК на БКП в Пазарджик

По това време започва изграждането на града като истински нов административен център с инфраструктурата, улиците, новите административни и обществени сгради. По-значими обекти са хотел "Тракия", Драматичният театър "Константин Величков", проектирането и подготовката за строителството на Партийния дом, на Младежкия дом, което завършва по-късно. Един интересен и значим обект за Пазарджик за онова време е Минералната баня. За сегашното поколение това изглежда странно, но тогава това е една необходимост за гражданите. За банята се построява водопровод, в който потича минерална вода от изворите край село Варвара. По-късно Спас Господов съжалява, че е пропусната възможността да се построи балнеокомплекс. При този строеж се изявяват не само организаторските и ръководни качества на Господов, но и неговите човешки качества. Ето какво разказва един технически ръководител на обект Иван Стоенчев: "Начело на тогавашното ръководство на града беше Спас Господов. Той беше първият ръководител комунист, който ми направи впечатление на честен и много умен човек - роден ръководител. Ръководители на комунистическата партия в България като него не познавам повече от 4-5 човека." Това е оценка не от негов приятел, не от човек, който чака помощ. Оценка, която е направена след 10 ноември.
Спас Господов физически е висок, снажен и красив мъж. Освен това е обаятелен, сладкодумен разказвач, със силно развито чувство за хумор. Притежава ярки ораторски качества, има силен и мощен глас. Един негов съратник от ремсовите години го нарича "басо профундо." Лично съм имал възможност да се уверя в изключителните му ораторски качества при речта, която произнесе на митинг по повод Карибската криза. Чувството му за хумор не го напуска никога. Разказвал ми е как са били на събрание в село Черногорово заедно с друг истински трибун - Константин Русинов - Червения поп. Първо говорил Господов и завършил с думите: Дотук беше Господа,

сега давам думата на попа

Попът също не се изложил и говорейки за броженията в Италия по онова време, казал: "Сега в Италия всичко ври и кипи, казанът ще избухне и Де Гаспери ще се разпери." Става въпрос за политическата ситуация в Италия и нейния министър-председател.
Спас Господов не оставя нищо на случайността, дори и най-дребните детайли. Обича да проверява, да бъде наясно как се изпълняват задачите, но не само от докладите, а сам да се увери на място. На съвещание или пленум по селскостопанските въпроси един председател на ТКЗС информира как се работи, но той го прекъсва доста остро и му казва, че не говори истината. Всъщност Господов имал навика рано сутрин, към 5-6 часа, да обикаля ТКЗС или заводи, строителни обекти, сам да се информира, да види на място как стоят нещата и много трудно е могъл да бъде заблуден.
Спас Господов проявява сериозен интерес и внимание към всеки човек. Като първи секретар има възможност да присъства на различни мероприятия и събития. На концерт му прави впечатление изпълнението на млад учител. Разказва Никола Кутин, солист на Старозагорската опера: "Бях завършил образованието си по текстил. Започнах работа като заместник-директор на техникума по текстил в Пазарджик. С пеенето ставах много известен в града. Като ме чу как пея, Спас Господов беше категоричен: "Това момче трябва да стане оперен певец, какво стои тука." И така започна моят път към оперната сцена."
Чувството му за хумор, съчетано с хладнокръвие, често му помага да излезе от заплетени ситуации. Като първи секретар на ОК на БКП в Пазарджик посреща френска делегация, водена от главния редактор на вестник "Юманите". В програмата има посещение на заводи, фабрики, оранжерии, кооперативни стопанства и накрая

вечеря в двореца "Кричим"

След вечерята френски журналист попитал: "Но нали в програмата беше записано посещение в царски дворец?" Господов пламнал, но не загубил самообладание. Очевидно било, че ако каже, че точно в момента са тъкмо в бившия дворец "Кричим", французинът просто няма да повярва на очите си - та какъв дворец е това? След Версай, Лувър, Тюйлери? И без да се замисли, заявява убедително: "Да, беше предвидено. Но програмата ни, както видяхте, беше толкова претрупана, че решихме да не ви изморяваме повече." Предавам този случай по спомените на известния журналист Горан Готев, но го знам и от моята учителка по френски език, която е била преводачка, както и от самия Спас Господов.
По стечение на обстоятелствата го познавах още от ученическата си възраст. Беше приятел с баща ми, идваше често у нас, общуването с него винаги беше много интересно и забавно. Историите му нямаха край, защото какво ли не се беше случвало в неговия разнообразен живот. Разликата във възрастта между мен и Господов беше голяма, но в последните 25 години от живота му ние много често се срещахме. Не е сега мястото да разказвам и преразказвам, но ще спомена един разговор, който беше нещо като съвет. Бяхме на море и се разхождахме. Сигурно сме говорили за историите около генерал Цвятко Анев и Горуня, когато ми каза: "Никога не трябва да се водят разговори в затворени помещения, защото може да се подслушва. А също така и под дървета. Винаги на открито пространство." Аз бях изненадан, защото не съм бил толкова високо в йерархията, че някой да се интересува какво говоря. Предполагам, че той просто казваше какво се е случвало по време на неговата работа през годините.
След дейността си като първи секретар на ОК на БКП в Пазарджик Спас Господов е

посланик в Румъния и Ирак

За успешната си и ползотворна дейност получава и съответните признания. Бил е делегат още на V конгрес на БКП и на следващите конгреси. Избиран е за член на ЦК на БКП, а също и за народен представител. Награждаван е с много ордени и медали, между които и два пъти с орден "Георги Димитров", румънския орден "Тудор Владимиреску" и "Герой на социалистическия труд."