Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04 20:52 - Личност смайваща, безподобна, легендарна
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 331 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Духовник, революционер, енциклопедист, изобретател, просветител, книжар, лечител, поет, писател, проповедник, учител, пътешественик, мечтател, Отец Матей Преображенски е сред най-загадъчните, но и най-достойните организатори на Априлското въстание
Дума 13. Април 2018 , брой: 71 Богдан Иванов
"За него нямаше нищо свято на тоя свят, освен благоденствието на народа му, макар и да носеше на гърба си тежкото калугерско звание" Захарий Стоянов

Има личности, чийто характер, таланти, цели и постижения са толкова невероятни, че обикновените хора нито могат да ги възприемат, нито могат да ги обяснят. Точно затова около тях винаги съществува някаква тайнственост, мистичност и дори свръхестественост.
За гениалния виртуоз на цигулката и композитор Николо Паганини (1782-1840) се разказва как чакал да излезе свирепа буря, тогава вземал цигулката, качвал се на някоя висока кула, сякаш да бъде най-близо до небето, и свирел сред водопада на дъжда и грохота на мълниите своята извънземна музика - див, опиянен, възнесен, а хората се кръстели омаяни, но и ужасени, мълвейки: "Демон, Сатана със сатанинска цигулка и сатанинска музика!"
За гениалния изобретател Никола Тесла (1856-1943) не само се разказва, но има и снимки как е седнал на стол и чете книга под гигантски изкуствени мълнии, създадени от него. Също как приспособява автомобил да фучи със скорост 150 км(!) в час... без гориво! И на въпроса откъде колата черпи енергия, Тесла посочвал с ръка към небето:
- От въздуха!
При което хората го обявяват за луд, за обсебен от Дявола, за пришелец от други светове, който пренася на Земята мистериозни технологии и цели да предизвика с тях гибелта на човечеството...
Мнозина още, прочули се с едни или други смайващи умения, са били обявени за поклонници на Сатаната, а техните творения - за дяволски изобретения. Такова прозвище е било лепнато и на един българин от онова време - Отец Матей Преображенски (светско име Моно Петров Сеизмонов) - заради безподобните му тогава занимания с изобретателство.
Роден е през 1828 г. в Ново село, Великотърновско. Негови родители са Петър и Славка Монови, има двама братя и сестра, починали още като деца. Сам той остава кръгъл сирак едва деветгодишен. Приютяват го в Дряновския манастир, където учи терзийство (шивачество, б.а.), сетне, 20-годишен, става монах в Преображенския манастир, като приема името Матей Преображенски и без да е завършил специални училища и прочути университети надминава по ум, ерудиция, проницателност мнозина известни с високото си образование люде.
Неспокоен дух, много начетен, погълнал знания не от десетки - от стотици книги, завладян от математиката, физиката, механиката, той се устремява с цялото си същество към идеята за вечен двигател. Поразен е до такава степен от нея, че деня и нощя мисли за създаването на подобна машина. Месеци наред, докато накрая дори му се явява видение:
"И погледнах вътре в реката едно желязно колело, право - ама много голямо, от този край на реката до онзи, и се въртеше от нас до онзи край."
Отецът се захваща да осъществи видяното, смята, промишлява и най-сетне решава да направи воденица на Бяло море, която сама да се върти, използвайки могъществото на морските вълни.
Речено-сторено. Работи, наема помощници, тежкият труд дава резултат - на брега на морето се появява чудо невиждано, което с фантастичните си форми слисва всичко живо.
Монасите обявяват странния механизъм за "дяволско творение", а неговият създател - за "обладан от дявола". Над изобретателя надвисват черни облаци и той с лодка се спасява от разправа.
От разправа се спасява, но не може да се спаси от натрапчивото видение: наумява да изобрети мелница, която се движи... от пясък! Прави колело от дъски като улеи, напълва улеите до една трета с пясък, задвижва го и очаква пясъкът, като се изкачва до върха и после се изсипва надолу, да върти колелото вечно!?
За жалост не става така!
Изобретателят е разочарован, но не и отчаян, защото до края на живота си (1828-1875) преживява и дни на бурна радост от успеха. В тон с революционния подем през онези години Отец Матей насочва вниманието си към конструирането на огнестрелни оръжия, с които да подпомогне въстаниците. Създава два модела пушки с дървени цеви от върба.
Прочутият тогава майстор на оръжия Иванчо Тюфекчийчето-Троенчето, след като ги оглежда внимателно и сравнява възможностите им, харесва единия модел и изработва неизвестен брой пушки от него. Те са използвани и от въстаници, и от Ботеви четници. Има сведение, че на 5 декември 1911 г. в Свищов четникът от Ботевата чета Сава Пенев показва пушката си, с която е бил въоръжен по време на въстанието. Тя се пълни с барут и с патрони и е изработена от Иванчо Тюфекчийчето по модела на Отец Матей.
Но Отец Матей не спира дотук. Знае се, че той изобретява невиждана дотогава пушка с 12 дървени цеви, която гръмва така страховито, че докарва до потресение и ужас всичко живо! Изобретява картечница, а също и топ! Топът се появява на бял свят години преди да се роди идеята за черешовите топчета. Затова с пълно право Отец Матей може да бъде обявен за първия конструктор на огнестрелни оръжия в поробеното ни отечество.
Създава водна помпа, но голямо негово постижение е изобретяването на вечен календар. Въпреки изключителната си скромност и аскетизма, който носи като черта в характера си, Отецът сякаш живее с желанието да остави следа във вечността. Такава следа е Вечният календар.
Приема се за година на неговото изобретяване 1870-а. Изписан е от тревненския зограф Венко над вратата на читалището в село Михалци. През цялото време, докато зографът работи, край него е създателят на календара и най-внимателно следи всичко да бъде направено точно по чертежите.
Календарът представлява система от концентрични кръгове, разделени на 12 или на 31 - според броя на месеците в годината и броя на дните в месеца. Изрисувани са странни знаци, букви и цифри, изписани са християнските празници. Също Слънцето, Луната, двете полукълба на Земята, Космосът. Има възможност чрез таблиците отстрани да бъде изчислено коя дата на кой ден от седмицата съответства, а човешките фигури на деца, на жътвари, на берачи на плодове, на беловлас старец символизират сезоните през годината.
Изобретателството обаче далеч не заема цялото съзнание на отец Матей Преображенски, защото за него най-важно е пробуждането на българите и народното въстание. Наричат го Оч Матей, Отеца, Миткалото (заради скитанията му по манастирите от Ерусалим до Бесарабия и от Белград до Черно море), Черната капа, Дядо калугер, Сянката на Левски. При неговите странствания изтънко опознава дереджето на народа и дава клетва да му служи предано до сетния си дъх. Което и прави с рядка всеотдайност, достойнство, смелост и аскетизъм.
Поборническата му дейност е посветена най-вече на Левски и на Великотърновския революционен комитет. С Левски се сближават в Първата легия на Раковски през 1862 г. в Белград. По-късно, когато Апостола посещава за първи път Велико Търново и Преображенския манастир, той иска да го свържат с Отец Матей. Открива го да живее в една пещера над обителта, отдаден на размисъл и бдение. Двамата прекарват няколко дни заедно, водят безкрайни разговори за народното дело, стигат до единомислие и голяма духовна близост и някои изследователи дори твърдят, че именно Отец Матей е изложил пред Левски идеята за създаването на революционни комитети по цялата страна, убедил го е да започнат обиколки по градове и села и го е придружавал навсякъде във Великотърновско, в Пловдив, Стара Загора, Карлово, в Горна и Долна Оряховица, Лясковец, Трявна, Поликраище, Елена, Габрово, Шипка, Казанлък, Чирпан. През 1970 г. - в Клисура, Панагюрище, Поибрене, Стрелча, Мечка, Копривщица, Панагюрище, София...
Отец Матей е стар познайник на хората тук и това помага без много мъки, докато той продава своите църковни и революционни книги, Левски да основава по тези краища революционни комитети.
Адютант на Раковски по време на Първата българска легия, изучил при него военни науки, участник в битките за освобождаване на Белград от турците, ранен в крака, после хайдутин с неколцина другари от Легията, Отец Матей гори в революционното дело също като Левски.
Той учи съзаклятниците как да правят барут по негова рецепта, разнася по села и градове бунтарски книги, скрити в самара на коня, събира пари за оръжие и по поръка на Левски пренася оръжие, прикрит зад самоличността си на църковен служител, с Бачо Киро и поп Гавраил прави три хамбара в Дряновския манастир и събира храна в тях за въстаниците.
Когато Левски е обесен, той тръгва из страната да гони унинието и да повдига духа.
Създава тайни революционни комитети в селата Мусина, Вишовград, Голямо Яларе, Ново село, като продължава апостолската дейност на Апостола и укрепва комитетската мрежа. Пренася тайната революционна поща от Букурещ до Велико Търново и обратно, пренася пари, оръжие, организира събрания. Негови съвременници го определят като "неразделен другар" и "най-близък другар на Левски, когото следваше от град на град и от село на село."
На своя глава през май 1873 г. отива в Ловеч, за да разбере какво е правил поп Кръстьо и да знае какво да говори пред съзаклятниците, когато го питат за Левски и къде е истината.
На срещата той заставя попа да се закълне в черквата пред евангелието и го кара да се изповяда пред него с думите:
- Отче, говори се, че ти си го предал.
А поп Кръстьо отговаря:
- Отче, мнозина се оправдаха с мене.
Както преди това е водил Левски и Ангел Кънчев, така през лятото на 1873 г. повежда младия Стефан Стамболов да го запознава с народните дела и да съживяват комитетите в Северна България след смъртта на Левски. Има голям принос за революционния подем през пролетта на 1875 г. и за възраждането на организацията.
Викат го в Букурещ да даде акъл как да бъдат намерени още пари за въстанието. Той акъл не дава, но изважда огромната за онова време сума от 12 000 гроша, пари, събирани много години наред от продажбата на книги, и ги дава за народното дело без нито миг колебание.
Нещо повече: наумява да строи манастир с голям хан, в който да отсядат комитетски дейци и да имат там сигурен подслон, докато вършат опасната си работа.
За него проф. Александър Бурмов пише:
"Близостта на Отец Матей с народа не се дължала само на сладките му приказки и книжките му. Отец Матей бил жива енциклопедия. Той знаел всичко и можел всичко. Той бил изкусен и в градинарството, и в копринарството, и в земеделието, и в механиката, и в медицината. Показвал на хората начин за по-добро използване на земята, давал им семена. Учил селяните да хранят буби и да използват коприната. Можел да лекува всякакви болести, приготвял най-различни лекарства".
Той бил жива енциклопедия, но откъде толкова много знания?
Изследователите се смайват, когато проучват книжовното богатство на Отец Матей. Оказва се, че в два огромни сандъка те намират... 1000 книги - за онези години това е гигантска библиотека! И колкото и да е чудно, повечето от тези книги са не богословски, а светски! На руски, сръбски, гръцки, български.
1000 книги... са останалите(!) от неговата библиотека и са пренесени в родното му Ново село. Преди това много други, неизвестен брой, са продадени за дългове. Има сведения, че за жалост през 1930 г. от хилядата са оцелели само 25 и то - в окаяно състояние.
Сам Отец Матей е писател. Той има над 200 разказа, написани като народни притчи, автор е на 6 книги, пътува неспирно, продава книги с религиозно, нравоучително, забавно съдържание, също календари, открива читалища, организира театрални представления - за него казват: "Дето имаше театро, и той беше там!"
Изнася сказки и учи българите на градинарство, шивачество, дърводелство, бубарство и как да обработват земята най-плодотворно. Разнася читанки, учебници по география, история, граматика.
"Спре кончето пред училището, пред дюкяните, пред хората и сборовете, скромният монах кани хората да си купят за децата да четат, да се учат, защото училището е светлина, а неучението - тъмнина", пише за него в спомените си Гено Недялков.
Разнася забранения от турските власти "Горски пътник" на Раковски, преписаната от него "История славянобългарска" на Паисий, също книги на Славейков, Добри Войников, Марин Дринов, Павел Бобеков, Сава Доброплодни. Дава мило и драго за развитието на българското училище - осигурява учебници, учебни помагала, основава училища, намира млади, начетени хора за учители, а други праща в английски университети да се изучат, за да бъдат полезни на България след това.
И като обикаля из страната уж да продава книги и да проповядва религиозни работи, всъщност проповядва за бунт и свобода!
Прочут народен лечител. По времето, когато живее в Света гора, той изучава стотици древни рецепти за най-различни болести и докато е жив, помага на хората. Умее сам да приготвя всякакви лекарства и никога не приема пари нито за прегледите на болните, нито за церовете. Изповядва разбирането, че една болест не бива да се бори с молитви, а за нея трябва да се търси лекар и той да препоръча най-ефикасното лекарство. Поклонник е на профилактиката, на лечебните диети, негови рецепти са включени в книгата "Домашен лекар" на йеромонах Неофит Калчев от Преображенския манастир и са получили висока оценка както у нас, така и в Русия.
Билките са стихията му. Познава ги изтънко и ги употребява много вещо. В Белград Левски се разболява тежко. Според едни - от възпаление на червата, според други - от апандисит, според трети - от нещо друго. Няма как - трябва да се прави операция. Знае се, че двама сръбски хирурзи разпарят Левски, за да го спасят, а неколцина хъшове стоят до тях с извадени револвери и докато лекарите си вършат работата, хъшовете често-често повтарят: "Ако го сбъркате и нашият човек се възнесе, вие тръгвате веднага след него!"
С Божията помощ операцията приключва сполучливо, но след време раната се отваря. И вярвате ли, уважаеми читатели, с тази тежка отворена рана на корема Левски обикаля България безспир, за да осъществи своето велико дело! Години наред! Какъв дух, каква вяра, какво нечовешко мъжество и сила!
До него повечето време е Отец Матей, който го лекува с билки, а когато Отеца го няма, Левски сам всяка вечер, преди да легне, си прави промивка на раната с отвара от билки и я превързва. Тя зараства бавно - затваря се чак когато наближава кончината му!
Помогнал е на стотици хора да се излекуват, а на себе си - не успял. Една година преди да избухне Априлското въстание, Отец Матей си отива внезапно от инфекция на ухото. На погребението му се събират стотици, не - хиляди хора, всички потресени, осиротели сякаш без него. Плачат, ридаят и както описват събитието свидетели, "народът се страхуваше и трепереше да не би със смъртта на Отец Матей да умре и проповядваното от него освобождение от турско робство".
А младият учител с диплома от "Оуенз Колидж" в Манчестър Тодор Лефтеров, зверски съсечен от турците при погрома на въстанието, казва в прощална реч на гроба:
- Отче Матея, къде отиваш, кому ни оставяш? Кажи на твоите Раковски и Левски, че народът ни черпи от делото им сила и подкрепа за бъдещите ни борби! 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1219808
Постинги: 2950
Коментари: 1380
Гласове: 766
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930