Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03 21:14 - "Събрал, нарядил и на свят изважда..." Камбаните в Пловдив бият тъжно, отишъл си е един велик българин - Найден Геров
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 174 Коментари: 0 Гласове:
4



Дума 14. Март 2018 , брой: 50 Стефчо Кирин
На 9 октомври 1900 г., след близо двегодишно боледуване почива големият общественик и учен Найден Геров. Камбаните в Пловдив бият тъжно, а цялото общество е покрусено. Отишъл си е най-големият просветител, цяла епоха приключва с него...
В началото на 19 век Копривщица е място, придобило известна (ако не друго то поне финансова) независимост от Османската империя. Поради естеството на природата и тежките условия за земеделие по склоновете на Средна гора, в града и в цялата област се развиват предимно занаятите и търговията. Известни са копривщенските търговци и бегликчии, известни са копривщенските абаджии. Суровата природа на Балкана извайва и независими характери, извоювали по един или друг начин спокойствие за градовете си. Един от тези духовно извисени българи е даскал хаджи Геро Мушек - обезсмъртен като Хаджи Генчо в Каравеловата повест "Българи от старо време". В неговия дом на 23 февруари 1823 г. се ражда осмото от тринадесетте му деца - Найден Геров. Строгият и начетен даскал дал подобаващо възпитание и обучение на сина си в училището, разположено в тяхната къща. Но 11-годишният Найден имал нужда от по-сериозно образование и е изпратен в Пловдив, където учи в гръцко училище. На 13 години се връща в Копривщица, където по това време учителства Неофит Рилски. Той скоро разбира колко даровит и добър ученик има в лицето на Найден и ходатайства пред живеещия в Одеса копривщенец Христо Стойкович да поеме издръжката на детето. Стойкович е родолюбив българин и скоро Геров заминава за Одеса и по-късно постъпва като ученик в прочутия Ришельовски лицей, който завършва през 1845 г. с отличие. През време на престоя в Одеса Геров е погълнат от атмосферата на българската емиграция. По това време там са фигури като Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Богоров, Никола Палаузов и други видни книжовници. Общото между тях е, че са родолюбци, отдадени на науката - хора смятащи, че просветата е единственият начин да се пробуди заспалият, поробен народ. Важно е да се спомене, че почти всички, освен близките си възгледи, имат и още нещо общо - пишат поезия. В Одеса се раждат и първите сериозни поетични произведения в нашата литература.
Завършил лицея през 1845 г., Геров се опитва да замине за Виена, за да продължи образованието си. Неуспял да получи стипендия, решава да се върне в България. През пролетта на 1846 г., двадесет и три годишен, поема по пътя към Копривщица, за да предава знанията си на своя народ. Пристигайки в Копривщица, без да губи време, Геров започва своята просветителска дейност. Отваря първото класно училище, прави първата в България учебна програма, съблюдава строг ред. Много бързо се прочува по цялата страна, учениците му са от Плевен, Пловдив, Чирпан, Калофер, Пазарджик...През 1848 г. е поканен в Пловдив да ръководи гимназия, финансирана от българската интелигенция, с което тя цели да изтласка гръцкото влияние в града под тепетата. По това време и духовенството, и обучението в Пловдив са гръцки. Само малка група заможни хора, предимно копривщенци, се опитват да възвърнат вярата, че и българският език става за просвета. С много перипетии, с много борби Геров успява да постигне тази цел - цел движила живота му, както личи от следния негов разказ: "Достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха...На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци...Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми..." (Т. Панчев, Найден Геров, с. 24-25). След тези успехи Найден Геров с още по-голям плам, подкрепен най-вече от доктор Чомаков, продължава борбата срещу гръцкия натиск върху българската народност и език.
През 1857 г. Найден Геров е назначен от руското правителство като пръв вицеконсул в Пловдив. Това дава огромна свобода на действията му като просветител. Турските власти може и да не са гледали с добро око на дейността му, но като руски поданик и вицеконсул Геров се е ползвал с доста привилегии. В цяла тракийска област той развива широка дейност в училища, читалища и кръжоци. Също така подпомага и българската революционна организация със съвети. Хубаво е да се спомене, че Геров е бил противник на реакционните идеи на Каравелов, Ботев, дори Левски, и остро е осъждал опитите им за подклаждане на въстание. Смятал е, че свободата ще дойде от Русия - страната, която, малко или много, е заслепила ума му - както и от тихата просветителска дейност сред населението и дипломацията в Цариград. При разгрома на Априлското въстание през 1876 г. е принуден да се укрие в руската легация в Истанбул, тъй като цялата му дейност не е тайна за турските власти и те го обвиняват като главен подбудител на въстанието.
През Руско-турската освободителна война Найден Геров служи при руското командване, а впоследствие участва в териториалното устройство на България. За кратко е и губернатор на Свищов, но след Берлинския договор се прибира в Пловдив и се отдава на научната си работа и делото на своя живот - "Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров". Цели петдесет години събира той думи, поговорки, песни, за да положи основата на този епохален труд. Със своите 70 хиляди думи, над 24 хиляди изречения, 5 хиляди части от народни песни, 16 хиляди пословици и над 2000 имена - това е писмен паметник на българския език и творчество без аналог. 



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1144765
Постинги: 2861
Коментари: 1324
Гласове: 745
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031