Творение на големия италиански скулптор Арнолдо Цоки, паметникът в центъра на София вече един век възвеличава подвига на освободителите
Дума 2. Февруари 2018 , брой: 23 Кирил Момчилов
След Руско-турската война от 1877-1878 г. Поборническо-опълченската организация в София начело със Стоян Заимов, подема инициативата в града да бъде издигнат голям паметник, достоен за подвига на освободителите.
Паметникът на Царя Освободител е построен на площада пред Народното събрание; основният му камък е положен на 23 април 1901 г. - в деня на честването на 25-ата годишнина от Априлското въстание. Тържествено е открит на 30 август 1907 г. в присъствието на голяма руска делегация: семейството на сина на Царя Освободител - Великия княз Владимир Александрович, генерали, старши и младши офицери, войници. На откриването присъстват всички живи опълченци, както и по десет души представители на окръзите.
Димо Казасов (1886-1980), който е в София от 1905 г., свидетелства в спомените си:
"Пред Народното събрание, окован в дъски, стоеше през 1905 г. Паметникът "Цар Освободител", който беше на привършване. Силна нощна буря през зимата бе срутила оградата му и бе счупила меча на богинята на победата... В делегацията на откриването бе и легендарният генерал на Опълчението Столетов, който не можеше по друг начин да изрази възхищението си от понеслия го на ръце народен възторг, освен с непрекъснато стичащите се по бузите му сълзи..."
Паметникът е висок 14 м, а статуята, която изобразява руския цар Александър II, възседнал кон и държащ Манифеста за обявяване на Освободителната война, е 4,5 м. Пиедесталът на паметника е изграден от полиран витошки гранит, поставен върху каменен стилобат, а фигурите са излети от бронз.
В централната част на паметника са изваяни Богинята на победата и руски воини. Към четирите стени на пиедестала са прикрепени бронзови орелефи със сюжети от Освободителната война. На челната страна Богинята на победата - Крилатата Нике, я съпровождат знаменосци и барабанчици, след които следват руски бойци, устремени напред.
От източната страна е изобразен генерал М. Д. Скобелев, отличил се при щурма на Плевен; зад него, развели Самарското знаме, летят напред българските опълченци; също на кон е главнокомандващият руските войски княз Николай Николаевич, брат на Александър II.
От западната страна на паметника са изобразени генерал И. В. Гурко, командир на Предния отряд, освободител на София, и граф Н. П. Игнатиев, руски посланик в Цариград, подписал Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г.
Южният орелеф представлява българския народ - отразена е голямата признателност към освободителните войски и помощта, която българите оказват на руските освободители за по-скорошния разгром на поробителите.
От трите страни на пиедестала на паметника са поставени бронзови барелефи, свързани с освобождението от турското робство и държавното устройство на България.
На лицевата страна на паметника се четат думите:
"ЦАРЮ ОСВОБОДИТЕЛЮ
ПРИЗНАТЕЛНА БЪЛГАРИЯ".
Под този надпис е поставен бронзов венец, подарен от румънците в памет на румънските воини, загинали в Освободителната война.
Това високохудожествено творение е дело на италианския скулптор Арнолдо Цоки (20.IХ.1862- 17.VII.1940), който е автор на паметника на Гарибалди в Болоня, на паметника на Колумб в Буенос Айрес и на паметника на свободата в Русе.
За архитектурното оформление сътрудник му е бил българският архитект Никола Лазаров (1870-1942). Нека се знае още, че в международния конкурс, проведен през 1900 г., са участвали 32 скулптори от 13 страни. При представянето на проектите Пенчо Славейков (1866-1912) казва:
"Моделът на г-н Цоки е най-добрият, който в окончателната си форма, в която и художествено изпълнените отделни черти ще усилят общото впечатление, ще бъде за дълги години единственото истински художествено творение, което ще краси българската столица".
(В зелената площ отпред е поставена паметна плоча в знак на признателност към заслугите на Хуманитарен фонд на Андрей Скоч, финансирал реставрационните работи на паметника през 2012-2013 г.) 

ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ АЛЕКСАНДЪР II Е ГЕРМАНЕЦ, независимо, че е руски государь.

Освободителя на Плевен - Тотлебен също е германец-прусак, Дибич Забалкански почти век преди него също е от германски произход.