Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11 21:09 - Стамболийски към Фердинанд: Вярата на народа във вас е окончателно убита
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове:
1



Дума 30. Ноември 2017 , брой: 235 Подготви Христо Георгиев
Малко преди Фердинанд да вкара България на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Италия) в Първата световна война, което ще доведе страната до втора национална катастрофа със стотици хиляди убити и ранени по фронтовете, водачите на опозиционните групи в българския парламент се срещат с царя в напразен опит да го отклонят от фаталното му решение. Впрочем, дейците на могъщата тогава ВМРО, проявяват същото като Фердинанд политическо късогледство, колкото и да мълчат по въпроса техните наследници днес, които дори управляват заедно с ГЕРБ. И вместо да обикалят България в нелепи опити днес да се опълчват на Ньойския договор, от ВМРО трябва поне да се извинят за вината на предците им от тази партия, за докарването на България до същия Ньойски договор, и за онова, което те са вършили в онези времена. Всеки държавник, който е на друго мнение, ВМРО тогава - ни повече, ни по-малко, осъжда на смърт. Достатъчно е да си спомним, че Никола Генадиев, който предвижда, че Съглашението ще победи във войната, за доклада си получава смъртна присъда от "македонската Темида".
Стамболийски претърпява неуспех в мисията си при царя, който не променя позицията си за стратегическата ориентация на царството в първия световен конфликт. Нещо повече, заради развихрилия се грозен скандал между двамата по време на срещата Стамболийски е арестуван и е осъден на доживотен затвор. Пуснат е от затвора едва в навечерието на капитулацията на страната ни през 1919 г. За зла ирония именно на Стамболийски като премиер-министър след няколко месеца - на 27 ноември 1919 г., му се налага да подпише пагубния за победена България Ньойски договор. Подписва го и счупва писалката.
Пророчески звучат обаче при срещата им през 1915 г. думите на Фердинанд към Стамболийски, който го заплашва, че ще падне царствената му глава. Царят натъртва той да помисли за собствената си глава - след по-малко от десет години черното пророчество ще се сбъдне, докато главата на царя ще си стои на раменете му още над 30 години, но той ще види крушението на всичко, което е искал да постигне.
Предлагаме ви със съкращения стенограмата от препирнята между Фердинанд и Стамболийски, който със смелата си реч в двореца, с риск за живота си напразно защитава своята позиция за съюз със Съглашението - с Русия, Англия и Франция. Фердинанд не го чува и прави фаталната грешка, която синът му Борис ІІІ повтаря след 25 години. С което донася нови неизмерими беди на измъчената ни родина и записва Кобургите с черни букви в българската история.

Из сборника "Избрани произведения" на Александър Стамболийски
издателство на БЗНС, 1979 г.

Из първата ми среща с царя
Речта ми пред него на 4 септември 1915 г.

Ваше величество,
Въпреки изричното решение на земледелския ни конгрес, аз, в съгласие с моите другари от земледелската парламентарна група, се реших да поискам заедно с всички г-да, представители на опозиционните групи среща с Вас.
Само дълбоко заседналата в моята душа грижа към силно застрашените в тоя момент отечествени интереси ме заставиха да сторя това. И аз ида при Вас не да търся власт, а да изразя, доколкото силите ми позволяват, мнението на грамадната част от земледелския народ в България върху животрептущите въпроси, които създават чрезмерни грижи на всинца ни.
Преди обаче да пристъпя към същността на актуалните въпроси, считам за нужно да ви заявя, че аз напълно съм еманципиран от сражаващите се едно с друго днес на политико-обществeното поле познати Вам чувства сред българския народ, наречени "русофилско" и "немцофилско". У мен винаги е царувало само едно чувство, едно разбиране спрямо парливия и жизнения въпрос за отечеството, то е: да бъде България цялостна и невредима запазена в тази чудовищна по своите размери световна буря и, ако е възможно, с минимум жертви да придобием максимум печалби пред олтаря на националните идеали.
Ваше величество.
Аз нe си служа с измислици, а с факти. Аз живея всред тази народ и зная неговата болна душа, зная неговото мрачно настроение.
Моята задача винаги е била да възродя борческия национален дух на народа, ала едно нещо се запечати и остана и до днес непокътнато в неговата душа по съдбоносния голям въпрос, който ни занимава:
1. Чувството му към Русия не е изчезнало. Това е скръбно, но е факт. Скръбно е, защото спъва свободния размах на българския държавник.
2. Ужасното му впечатление от преживения погром също не е изчезнало.
3. Вярата в управниците му е убита.
4. Страхът от войната, а особено от една непопулярна война, и то война на няколко фронта, е страшен кошмар в неговото съзнание и постоянно го души.
5. И най-важното, вярата му във Вас, Ваше величество, е окончателно разколебана и убита. В неговите очи, в очите на народа, след погрома от 16 юни 1913 г. Вие сте развенчани от реномето на тънък дипломат.
Може ли при наличността на всичко това да се предприеме най-непопулярната военна акция? И то от кого? От Вашето днешно правителство, което няма по въпроса подкрепата дори на своите бюра в селата? Не, решително не!
И когато така схващам положението, аз се осмелявам да отправя към Вас следните пълни с искреност слова:
Отклонете Вашето правителство от предначертания му опасен и главоломен път;
Запазете неутралитета, дорде напълно се проясни положението на световната буря;
Употребете всичките си старания да се сближите с народа и да направите Вашите и тия на правителството Ви намерения що-годе сносни за народното дело;
Издигнете Вашия поглед над бурята и впечатленията от нея, що всички ни окръжава, и не забравяйте, че тя е едно временно явление, което вихрушно ще отлети и в дъното на всичко ще си останат пак човешките и легалните международни отношения на народите по целия свят и в особеност на тия от Балканския полуостров!
Ваше величество,
Преди да свърша, считам за необходимо да Ви припомня една само страница от близкото минало, която да вземете в съображение във Вашите действия и намерения.
През 1913 г., тъкмо след демобилизацията на войските, ние започнахме да получаваме писма, пред нас ce явяваха делегации от всички кътове на България, чрез които озлобеният и озлочестеният български народ искаше от нас да застанем начело на борбата, за да издирваме и наказваме бързо и решително виновниците за погрома, между които първо място заемате Вие. Наистина, тези господа, които са сега около Вас, се стараят всецяло да се изплъзнат от отговорност, но ние никогаж не сме ги отделяли от Вас, Е добре, тогаз ние, понеже вярвахме, че погромът не е едно злонамерено от Вас и Вашите министри дело и понеже се страхувахме за съдбините на България от румънското нашествие, решително се обявихме против това жестоко народно намерение и успяхме да го отклоним.
Помнете, обаче, че ако утре извършите същото престъпно деяние, ние, хората на Земледелския съюз, не само че няма да възпрем народното негодувание против Вас, а сами ще станем негови изразители, като Ви поднесем тежката, но справедлива негова присъда.
Накрай, позволете ми да Ви прочета и предам в резюме всичко онова, което чухте от речта ми (чете):
Ваше величество,
Когато за първи път се явява пред Вас представител на земледелска България, той е длъжен да Ви каже високо и смело истината, особено в един такъв съдбоносен момент, в който България преживява най-тежките си дни. Тая истина е:
Всяка акция, която ще предприемате Вие с днешното правителство, предварително е осъдена пред съвестта на българския народ, защото той е изгубил вяра лично във Вас и Ви е развенчал в своята душа с реномето на тънък дипломат след катастрофата на 16 юни 1913 г., защото той е изгубил и вяра поотделно във всички партии, които са управлявали България и защото раните и ужасите от Балканската война още са пресни и са като кошмар връз народното съзнание.
Ето защо ние предупреждаваме:
1. Отклонете Вашето правителство от всяка авантюра.
2. Запазете неутралитета.
3. Не предприемайте нищо сериозно без свикване на парламента и без общонароден кабинет, който да преоцени всичко и, представлявайки всички течения в обществото, да успокои страната и да възроди оная вяра в народа, без която един народ не може да твори своята съдба, а може преждевременно да обърне собствената си земя на касапница и гробница.
4. Не забравяйте, че е раздвоена народната душа и днешното правителство е най-малко в състояние да я сплоти и я направи способна за подвизи и съдбоносни дела. Тая раздвоена душа може да обърне страната по-скоро в арена на метежи и бунтове.
Благодаря Ви, че имахте търпение да ме изслушате.

Пререканията

Царят напуска Найчо Цанова и се отправя на другия ъгъл на "Червения салон" при мене, доближава се и започва:
- Благодарих на Найчо Цанова за толерантния му език. Вие, г. Стамболийски, в село ли живеете?
- Да.
(Разговорът започва с плодородието, комитета за обществена предвидливост, за победите и пр. и след това преминава върху една от по-парливите теми.)
- Знаете ли какво тягостно впечатление ми направи резолюцията, с която Земледелският конгрес забрани сношенията с мен?!
- Резолюцията, Ваше величество, бе една временна мярка, която задоволяваше нуждите на тогавашния момент. Тя беше най-слабият израз на настроението против Вас в нашата среда.
- Но Вие ме съветвате да се сближа с народа, а бягате? От мен...
- Ние бягахме, когато всички, дори и най-ближните Ви бягаха от Вас.
- Вие бяхте много дързък в речта си към мен.
- Не, аз бях напълно откровен. Възползувах се от cвoбодата на словото, която вън не съществува, и Ви казах онова, което трябва да знаете.
- Защо само мен държите отговорен за всичко? Тук има и други фактори.
- Това е не само мое убеждение, но и на целия народ. Една голяма празнота в Конституцията е, дето Ви дава широк простор да бъдете все и вся.
- Какво Ви съобщи г. Радославов в срещата, която имахте с него?
- От неговите думи заключихме, че правителството окончателно вече е в обятията на централните държави.
- Но какво Ви съобщи?
- Това е моето и на другарите ми заключение.
- Какво точно би казал г. Радославов?
- И, че връщане из този главоломен път не мисли и да прави.
- Но, в точ какво той Ви съобщи?
- Не помня, па и не съм длъжен да Ви докладвам.
- (нервирано) Вие, г. Стамболийски, ме заплашвате с метежи и бунтове. Вие ми съобщавате, че никой нямал вяра в моята способност и че сами някога щели сте да ми поднесете тежката народна присъда.
- Да.
- (още по-сърдито) Знайте, че аз си имам определен път. Ясно определена политика и ще вървя смело из тоя път, без да се стряскам от Вашите заплашвания. И когато вървя из този път, аз смятам, че много по-добре служа на народа, отколкото Вие.
- То е въпрос...
- Вашето служене на народа в тоя момент търпи въпросителни, много, много въпросителни.
- (нервирано и високо) А, Вие се опитвате да хвърляте обиди, Ваше величество! И то в един момент, когато се нуждаете от подкрепата на всички. Е, добре, Вашите обиди не са в състояние да ме докоснат. Аз съм щастлив, че чух от устата Ви онова, което цял народ твърди, онова, което преди малко се мъчехте да оспорвате. Вие смятате да вървите из вашия път. Вървете, аз ще вървя из моя.
- Ще вървя, защото моят път е истинското служене на народа, а не Вашият.
- Моят път не е свършвал с погроми, както Вашият. И сега, ако речете да вървите, ще свършите с главата си.
- (извън себе cи) Не жалете за моята глава, аз съм стар, мислете за Вашата глава, че сте млад (напуска сърдито).
 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 920434
Постинги: 2433
Коментари: 1152
Гласове: 610
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031