Спорове може би ще има и в бъдеще, но те няма да бъдат свързани с нерешими проблеми от вековната ни обща история
Дума 25. Октомври 2017 , брой: 209 Проф. Владимир ТОПЕНЧАРОВ
Едва ли ще намерите българин в нашата родина, чието сърце да не трепне при думата Македония. Трепва поради загубеното родно място за много и много българи. Трепва поради загубените паметници за победи и поражения. Трепва поради общите песни и пословици. Трепва поради почти пълната идентичност на езика в двете страни. Преводачите се затрудняват в своите преводи, често нюансите няма как да се преведат.
Трепва и при мъчителния спомен за Сръбско-българската война, дело на амбициите на още неутвърдената сръбска династия. Мечтата за Велика Сърбия още е в зародиш, но е убедена, че с обща пролята кръв ще превърне тази мечта в доктрина не само на династията, но и на държавата. Македония, земя на границата, става символ на борба за надмощие между две държави и две династии, която изтощава и двете страни за сметка на конкурентни велики сили, които търсят излаз на топло море. Темата за Македония и в Сърбия, и в България се изражда в македонизъм от конкурентни партии с патриотични програми и фашистка практика (преди появата на фашизма в Европа). "Обектът" на конфронтацията - Македония, е бойното поле, където под знамето на два конкурентни патриотизма се пролива братска кръв на три (или на един) народа, изкуствено разделени от чужди интереси и капитали.
Опитът по военен път да бъде решен въпросът за Македония чрез победата на българската войска в Балканската война (1912-1913) завършва трагично за България. Това не е край на драмата. След наложения от Антантата версайски диктат Македония е включена в изкуствено създадената Югославия, за сметка главно на също многонационалната Австро-Унгария.
Коминтернът се опитва по идеологическа схема да изведе въпроса от схватка между монархии в схватка на комунистически партии, но това не дава резултат. Той се смята за решение в полза на БКП дори в Скопие, където Темпо е изпратен от Тито да "изтласка" пълномощника на ЦК на БКП - върнатия от Франция и Испания Методи Шаторов (загинал в България на 4 септември 1944 г.). Македония става военна плячка (репарация) на Югославия, но разривът между Сталин и Тито превръща проблема в "спор" между Сърбия и България, оставен ни от ХтХ в.
Спорът бързо се променя и от династически се превръща в народен. Възниква ВМРО и бързо се оформят в новата организация (като във всяка народна формация) левица и десница. И едната (десницата) организира с помощта на част от военните и Двореца в България избиването на многобройната, но по-мирна левица. И в историята остава споменът за терора на ВМРО от Септемврийското въстание до 19-майския преврат от 1934 г.
Днес обстановката е друга. България е член на Европейския съюз, а двете оспорващи си народностни, икономически и политически влияния и близост с Република Македония държави са утрешни членки. Почти еднакво бедни, те се борят за ново и по-бързо икономическо развитие. Спорове сигурно ще има и в бъдеще, но те няма да бъдат свързани с нерешими проблеми от вековната ни обща история. Един договор, който наскоро бе подписан и ще бъде очевидно скоро ратифициран от парламентите, е солидна основа за бъдещето и за изпращането на миналото в кабинетите на историците. 

 
в евро                                                                                коеф. на неравенството - Джини

 
Собствени оценки