Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10 22:11 - Всичко започна от сабята на дядо...
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове:
3



Как колекционерът полк.о.р. инж. Станчо Джумалиев, воден от любовта си към историята, събра голяма колекция от стари оръжия, стари военни униформи, ордени и медали
Дума 13. Октомври 2017 , брой: 201 Ирен Танева
Полковник инженер Станчо Джумалиев е роден в София. Има три висши образования - във военното училище в Шумен, Военната академия в Минск и Висшето военно училище в Санкт Петербург. Той е трето поколение офицер - осми поред в рода си. Цивилната му специалност е инженер по радиоелектроника, а военната - инженер от Зенитно-ракетните войски към ВВС. Понастоящем е пенсионер, но работи в 11 неправителствени организации. На три от тях е председател. Вицепрезидент е на Съюза на европейските военноисторически групи - трети мандат. Председател е на националното дружество "Традиция". Почетен член и учредител е на Съюза на колекционерите в България. В щаба на ВВС е преминал през всички длъжности от старши техник до заместник на главния инженер на Зенитно-ракетните войски. Има повече от осемдесет публикации, свързани с професията му в специализирания печат, както и в много вестници и списания (наши и чуждестранни - в Румъния, Австрия, Германия), свързани с дейността на дружество "Традиция". Преподавал е във Военната академия "Г.С. Раковски" в София. Носител е на много награди, свързани с дейността на дружество "Традиция", както и на Голяма златна звезда от Съюза на военноисторическите групи - по случай 25-годишния юбилей на дружеството "Традиция". Полк. инж. Джумалиев организира и участва в исторически възстановки (повече от 40 на брой всяка година) от 1991 г. досега. Семеен е, има двама синове, една дъщеря и четирима внуци.

Още от ученик Станчо Джумалиев обича историята. Баща му и тримата братя на баща му много се интересуват от история. Очевидно е от кого наследява любовта и интереса към нея тогавашният младеж. Бащата - също полковник, участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Има ордени. Четири от тях - за храброст - два български, един немски и един турски. Голяма част от колекциите (те обхващат исторически униформи от Първата българска държава до днес, оръжия, наградни знаци и марки - абсолютно всички, които са излизали у нас и от 96 други държави) са наследени от рода му. Роднините не пожелали да продадат предметите след смъртта на собствениците им и ги предоставили на нашия герой, защото е офицер и ще ги съхрани по подобаващ начин, а и има подчертан интерес към историята.
След време полк. инж. Джумалиев започва да купува и реставрира оръжия. Организиран колекционер става доста по-късно, преди 5-6 години, когато е учреден със значителното му участие Съюзът на колекционерите в България. И по всичко личи, че много държи и отдава много голямо внимание и почит на колекцията си.
Първите предмети в нея са сабите на дядо му, кортикът на баща му и техни ордени и медали. Последният (надяваме се и искрено желаем на нашия герой да има още много) е гвардейска сабя - подарък от дружество "Традиция". Дарена му е на годишно събрание в знак на благодарност за 6-годишното председателство и за заслуги към дружеството.
Нашият ревностен колекционер не класифицира колекциите и експонатите по цена, значение, качество или някакъв друг признак. Всеки експонат има историческа стойност, което включва и емоционална стойност (нима може да бъде другояче за човек и колекционер като него?!). Например американската пушка "Уинчестър", произведена през отдавнашната 1866 г. Тя има голяма историческа, но и семейна стойност. С нея са си служили предците му преди Освобождението, още по време на хайдушкото движение.
А как попълва колекциите? Ето как - на няколко пъти Българската армия продава оръжия, излезли от употреба. Станчо Джумалиев купува няколко от тях. Освен това известен брой оръжия и униформи са му подарени от близки, от роднини. А и всеки месец има търгове на исторически вещи.
Запитан за любимите експонати, той отговаря, че най-напред са наследените от фамилията. А те са такива, защото са свързани с родовата история (и би ли могло да бъде иначе?). Колкото до мечтания експонат - българският дипломат Петко Павлов продава посребрена шашка, но за съжаление цената е твърде висока и нашият герой не може да си я позволи. А тя е невероятно красива и напълно запазена.
Извън това - той знае историята на всеки експонат. Има каталог. Там са подредени според тип, държава производител, заводски номер и калибър (за оръжията), произход (как го е намерил) и кратка история. С други думи, помни как се е сдобил с всеки един експонат. Оръжията се класифицират на огнестрелни - къси и дълги, хладни - къси и дълги, а униформите - според епохата. И това са общоприети признаци и правила на класификация, а не според правилата на Станчо Джумалиев или на някой друг колекционер.
Марките от своя страна се делят на български и чуждестранни. Съхранението на оръжията е според изискванията и правилника на МВР. Трябва да се пазят в стоманена каса с касови брави, заварени към пода и стената. Задължително има метална двойна врата - освен с брави и със СОТ. Част от огнестрелните оръжия не се съхраняват в дома му и тези условия се отнасят именно за тях.
Голяма част от униформите, медалите и ордените обаче се намира в дома му. А що се отнася по-специално до униформите - те се държат при специален температурно-влагоустойчив режим. Марките - също. Повечето от тях са в дома на нашия колекционер.
От друга страна, Националното дружество "Традиция" и Съюзът на колекционерите дават възможност за срещи, обмяна на опит и експонати по време на редовните си сбирки. На Съюза на колекционерите - в бившия ресторант "България", а на Националното дружество "Традиция" - всяка седмица, на ул. "Кракра" 2 (бивш обреден дом "Лиляна Димитрова").
Станчо Джумалиев си сътрудничи с колекционери от цяла Европа. Разглеждал е техните колекции и те - неговите. Те също се събират, обменят експонати. В повечето европейски столици веднъж годишно става размяна на колекционерски стоки, организират се търгове. На много места се уреждат редица експозиции. Изложби се правят и у нас. Дружество "Традиция" урежда такива изложби в Музея за история на МВР. Експонатите са от частни колекции.
Станчо Джумалиев излага свои неща както там, така и в организирани от Съюза на колекционерите изложби. Тоест на колекционерите не липсват възможности да покажат, да споделят събраното, а на нас, останалите, да им се насладим, да се запознаем по-добре с историята, да открием още един повод за национална гордост.
Извън това, да събираш такъв тип експонати е скъпо, даже много скъпо хоби. Но в случая явно по-важни са други неща - влечението към историята, удоволствието да притежаваш такива предмети, естетическата наслада, която доставяш на себе си, но и на другите. Сред тях има и такъв, изработен специално за него като подарък - споменатата гвардейска сабя, освен това общовойскови кортик и кортик на ВВС.
А иначе - в колекционирането на такива предмети всичко е предварително премислено и целенасочено, за да предизвика историческия и колекционерския интерес. Който не познава историята - и българската, и световната (двете са неразривно свързани), не може да бъде добър колекционер. Когато се правят изложби, всеки сам подрежда експонатите си според вижданията и собствените си естетически критерии.
За да се пренесе нещо от място на място, има изисквания за охрана, трябва да се посочи маршрут, час. Всичко е регламентирано в закон. Дори шофьорът е дългогодишен член на дружеството "Традиция" и има лиценз за такава дейност. За всичко това може и си заслужава да се разказва още и още, и още...
А за финал нека кажа: чудесно е, че има хора като Станчо Джумалиев, които събират късчета от родната ни история и ги споделят с нас, останалите! 



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 920453
Постинги: 2433
Коментари: 1152
Гласове: 610
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031