Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2017 18:18 - Запишете дълбоко в сърцата: свобода или смърт!
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 503 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Последните години от живота на знаменития революционер и възрожденец Георги Сава Раковски
Дума 6. Октомври 2017 , брой: 196 Доц. Йордан Съев, д-р по история
През 1866 г. Раковски окончателно разбира, че западните съседи на България - Сърбия и Черна гора - нямат намерение реално да помогнат за освобождаването на неговото Отечество и затова се установява в Румъния. Въпреки това продължава да поддържа кореспонденция с ръководителите на двете страни.
В северната ни съседка той установява контакти с известните по това време румънски политици Братиано, Росети, Стурдра. Всичко прави с цел да бъде продължена подготовката за вдигане на голямо въстание в България. Същевременно по този начин Раковски се изявява като дипломатически представител на България и най-ревностен защитник на нашата национална кауза.
Той е и всепризнат ръководител на четническото движение, за което свидетелства фактът, че войводите Христо Македонски, Филип Тотю, Панайот Хитов и други действат съобразно неговите указания. Той самият продължава неуморно да работи за създаването на нови чети и за тази цел на 1 януари 1867 г. изработва Привременен закон за народните горски чети.
Не изоставя и книжовната си дейност. Издава вестник "Будущност", материалите в който са насочени против панелинизма, Патриаршията (гръцката), българските чорбаджии, защото те не подкрепят народното освободително дело.
А в списание "Българска старина" публикува изследвания за родния език, култура, история и фолклор. Дори когато вече е прикован на болнично легло, пише "Български хайдути" с напътствия за дейността на войводите на чети.
След преврата срещу княз Куза през 1866 г. бяга в Русия. Тогава съратникът му Иван Касабов се вживява в ролята на ръководител на българското революционно движение и започва преговори с румънски политически дейци. Когато Раковски се връща в Румъния, той бързо го поставя на полагаемото му се място, като не пропуска сериозно да го нахока за неудачните му преговори с Росети.
Посреща с насмешка инициативата на Пандели Кисимов, който в "Меморандум до султана" излага идеята си за създаването на дуалистична Турско-българска държава.
Щом през май 1867 г. Раковски пристига в Румъния, той се установява във вилата на братя Мусакови, разположена сред голяма градина в околностите на Букурещ. Може би за първи път през живота си революционерът битува в такава луксозна обстановка. За него се грижи любимата му Катерина Стойоглу (след смъртта му тя става спътничка на Петко Славейков).
Туберкулозата обаче настъпва и се получава абсцес. Въпреки направената операция Раковски умира на 9 октомври 1867 г. - едва на 46-годишна възраст! Погребан е на следващия ден в гробището Щербан вода. Разноските по погребението му поема неговият братовчед Никола Балкански.
Големият български революционер умира в нищета, а освен това е оставил и сериозни дългове. Затова Балкански провежда търг с вещите му и много от тях са изкупени от заможни румънци. По този начин те завинаги са изключени от българския исторически фонд.
На 7 юни 1885 г. костите на Раковски са пренесени в София и препогребани. Десет дни по-късно се разбира, че в ковчега е имало ценни книжа и диаманти, откраднати от румънски чокои. Това са извършили Филип Тотю и артистът касоразбивач Жоржеско по нареждане на Коста Паница, който тогава е военен прокурор, тъй като се били необходими средства за финансиране на революционното движение в Македония.
Тогавашният министър-председател Петко Каравелов нарежда срещу двамата да се заведе дело, но те бягат в Източна Румелия и там са посрещнати като герои.
Одисеята с тленните останки на Раковски обаче не приключва. През 1942 г. ковчеже, с както се смята неговите кости, е пренесено в родния му град Котел и е положено в червата "Св. Апостоли Петър и Павел". През октомври 1981 г. те отново са пренесени, този път в построения мавзолей на Г. С. Раковски, който местните жители наричат пантеон.
Няма обаче абсолютно неоспорими факти, от които да се направи заключението, че именно там са останките на Раковски, нито се знае със сигурност изобщо пренесени ли са изцяло или дори частично от Румъния, какво точно е погребано в Софийските гробища и какво впоследствие е изровено от тях, за да бъде пренесено в Котел.
Затова къде е истинският гроб на Раковски и досега остава една от мистериите в нашата история...

Бащино огнище не забравяй!
(Мисли на Г. Раковски)

- Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт.

- Вероизповедният въпрос е днес за нас най-голямото дело, което трябва да занимава всекиго българина. Борбата пак започва, борба, която ще реши победата, борба, от която зависи смъртта или животът на българската народност.

- Щем доказа необратимо защо ние сме първите и най-старите жители на Европа.

- Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай!

- С надежда, че щете послушате тия спасителни за вас речи и щете престанете отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

Мечтател безумен, образ невъзможен

Иван Вазов

...Мечтател безумен, образ невъзможен,
На тъмна епоха син бодър, тревожен,
Раковски, ти дремеш под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.

Спи, дреми, почивай ти, който не спеше,
ти, кой беше вихър, котел, що кипеше
над някакъв злобен, стихиен огън.
Спи! Кой ще разбужда вечният ти сън?

(Из стихотворението "Раковски", част от "Епопея на забравените").  



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3034234
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031