Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09 22:55 - Омбудсманът на Свищов- иконом поп Христо Василев - първият българин, удостоен с императорско отличие
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове:
0



Дума 13. Септември 2017 , брой: 179 Христо Цеков
С първото освободеното селище от турското робство - Свищов, са свързани много имена от годините на Възраждането, а също и личности, участвали пряко или непосредствено в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. С това историческо събитие е свързано и името на омбудсмана на свищовското гражданство иконом поп Христо Василев. Духовното лице, което през целия си живот отстоява интересите на своите съграждани.
Христо Василев е роден 1812 г. в гр. Лясковец, Горнооряховско. Още от малък той се показва като любознателен и ученолюбив. На всичко отгоре природата го дарила с приятен мелодичен глас, обстоятелство което го приобщава към музикалното изкуство. Да би имал условия, би се отдал в това направление, но животът му предоставя само да се учи и то с едновременното обучение като

шивач на луксозни турски дрехи

Тъкмо като такъв той става известен в Търновския и Еленския край. Едновременно с това местните представители на църквата не забравят неговия певчески глас и му предлагат условия да се изяви. Лично търновският владика поел грижата да го направи църковен служител. И успява. Като поощрение за църковната му дейност търновският митрополит го подпомага да си открие самостоятелна работилница като шивач и му обещава, че след като се ожени, ще го ръкоположи за свещеник. Той се оженил за Сусана, която доживява до дълбоки старини и почива през 1907 г.
Със съдействието на свищовлии, преселници от Арбанаси", той е ръкоположен за свещеник на свищовската църква "Св. ап. Петър и Павел". Според регистрите свещеничеството му в Свищов датира от 1844 г. - времето, в което ние го срещаме като църковник с изразена гражданска позиция по проблемите на българското население. От първите години на пребиваването си в крайдунавския край той се налага като авторитетна личност както пред българското население, така и пред турците в града. В критични моменти думата му се чува - едно обстоятелство, което се използва при нужда, особено в интерес на поробените българи. При това в много случаи спасява от турските зверства и издевателства не само отделни личности, но и целия град от замислени погроми и разрушения.

Като добър дипломат

най-често е изпращан да представя свищовското българско население по различни поводи и пред различни институции. На такава основа срещаме името му във възрожденския печат като вестниците "Независимост", "България", "Българска пчела", "Възраждане", "Дунавски лебед" и др. Чест му прави, че като духовно лице участва в живота на първото българско читалище и в един запазен документ го намираме сред "членовете спомоществователи" със съответната членска вноска от 60 гроша през 1869 г.
Иконом поп Христо е един от тридесетте представители на епархията, които отишли при великия везир Мехмед Кабразлъ през 1861 г. с настоятелното искане за отделяне на българската църква от Цариградската патриаршия. Заемащ видно място в меджлиса, той е представител на свищовската кааза в Учредителното събрание за изработване на екзархийския устав в Цариград. Свищовлии са му признателни особено много за облекчаване положението на българското население по време на революционните събития в града през 1867 г. Съвременниците му дори твърдят, че ако Юрдан Гергицов го бил послушал да напусне града и отиде в Румъния, друга щяла да бъде съдбата на обесените. Иконом поп Христо Василев няколко пъти подканя Гергицов да премине в северната ни съседка, защото, ако го хванат турците, няма да издържи. И наистина така се получава. След затварянето му той издава имената на много от участниците в четата на Филип Тотю, които намират смъртта си на бесилото, а други са заточени в Диарбекир.
Известно е, че тъкмо иконом Христо Василев поставя основния камък за изграждането на църквата "Св. Троица" през 1865 г., построена от Уста Кольо Фичето, а след две години - през 1867-а, пак той я освещава. В летописната църковна книга е отбелязано: "1867 септември 19 се освети новата църква от поп Христо... един полк войска вардеха

и народ имаше доволно

И приход от освещението даде 7000 гроша."
На 28 февруари 1872 г. е призната самостоятелността на Българската църква. По този повод до иконом поп Христо е изпратена специална телеграма. На път от Видин за Цариград в Свищов се отбива Антим - първият български екзарх, мястото, където той получава и първото поздравление за високата чест, с която е удостоен. През ноември същата 1872 г. Търновският владика Иларион Макариополски при посещение в Свищов, след разговора в градската църковна община и запознаване с училищните и църковните въпроси, не забравил да съобщи, че и занапред негов заместник ще бъде иконом Христо Василев. Доколко е подходящ за духовно лице, може да е спорно, но с поведението си иконом поп Христо Василев може да се причисли и към бунтарите. Основанията?!
В историята има и такъв момент, при който иконом поп Христо определено се разграничава от фенерското духовенство. Така например за извършена без разрешение от Цариградската патриаршия литургия от Иларион Макариополски, Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански по църковните канони те са осъдени - последните двама с лишаване от сан, а Иларион Макариополски - с отлъчване от църквата. Недоволен от това отношение към българските духовници, без да се страхува, че и него могат да го санкционират, поп Христо организира изпращането на протестна телеграма-писмо до Великия везир Махмуд паша. Има и други случаи, за които научаваме от в. "Независимост" (бр.52, 1874 г.), когато той защитава архимандрит Хрисант. Става дума за известния учител-възрожденец Христаки Павлович, който преди да си възстанови светското име, идва от Рилския манастир в Свищов с духовното име Хрисант. Изключително много е сторил иконом Христо като член и председател на Градската църковна община и като член на Казалийския съвет с конкретни грижи и внимание по образованието, читалищното дело и църковните проблеми.
Чрез Димитър Ценович той

поддържа кореспонденция с БРЦК

и българите емигранти в Букурещ, които се отзовават на повика за парична помощ на свищовци, особено при възстановяване на училищната база, пострадала от пожари и други бедствия.
Голяма радост обхваща населението на Свищов след успешното форсиране на Дунав от руските богатири в юнската нощ по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Признателното население организира посрещането на освободителите по най-тържествен начин. На румънския бряг в Зимнич от Свищов е пристигнала българска делегация начело с иконом поп Христо Василев да посрещне и придружи руския цар Александър ІІ при първото му посещение в освободения български град... В края на града от името на народа и духовенството иконом поп Христо посреща Александър ІІ с благозвучното славянско "Добре дошли!" и му поднася хляб и сол. Начело с духовенството цялата процесия върви към съборната църква "Св. Троица", където се отслужват панихида за загиналите и благодарствен молебен за победата. След молебена руси и българи с неописуема радост и възгласи се отправят към историческата местност Калето, откъдето

с вълнение и със сълзи на очи

наблюдават преминаването на освободителите с плаващите салове между Зимнич, остров Адда и река Текир дере.
За радушния прием на руския император от страна на свищовлии, достойно представени от техния съгражданин иконом поп Христо Василев, последният получава от Цар Освободителя орден "Св. Ана" ІІІ степен. Той е първият български духовник, а може би изобщо първият българин, удостоен от руския император с такова отличие.
С чувство на национална гордост следва да отбележим 205 години от рождението на иконом поп Христо Василев и 135 години от раздялата му с белия свят на 16 април 1882 г., на 70-годишна възраст. 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 920453
Постинги: 2433
Коментари: 1152
Гласове: 610
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031