Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08 00:11 - Раят на земята - това е свободата
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове:
2



Дума 9. Август 2017 , брой: 154 Христо Цеков
Пък и колкото повече се приближаваме до 140-годишнината на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г., толкова повече се засилва "апетитът" в любопитството към живота и дейността на освободителите, в това число съпричастието на българското население и опълчението с вписаните от него бойни изяви в отделните сражения. Историческа безспорна даденост, въпреки опитите на някои злобари и "специалисти" във военното изкуство да отричат дори и факта, че дължим свободата си основно на братския славянски народ - на руските солдати и българските опълченци. Един от които е и Стефан Атанасов Мазаков.

Сънародник от Търново

на който съдбата отрежда службата в армията да се превърне в смисъла на живота му. Закалката в бойните сражения да формират характера и норма на поведение, освен в условията на война и в мирно време.
Стефан Мазаков е роден на 27 юли 1848 г. в Търново. От малък остава сирак, но има късмета да расте и да се възпитава в дома на своя дядо Стоян Смилов - известен с прозвището Хайдутина, сподвижник на Филип Тотю. Дядката, който и в обикновения разговор излъчва настроение, вяра и надежда, самочувствието, че си българин.
Малчуганът Стефан завършва четвърти клас в местната търновска гимназия. През 1873 г. заминава за Одеса и започва обучението си в Юнкерското училище. Неизвестно по какви точно причини, през 1876 г. го прекъсва и се озовава в Румъния, където се приобщава в кръга на активната българска емиграция, в средата на дейците около БРЦК. Участва в Сръбско-турската война 1876 г. в състава на Доброволческата чета на Филип Тотю като командир на взвод и е начело в боевете при Гредетин, Бабина глава и Алексинац. За кратко време четата успява да навлезе в Северозападна България, но под натиска на превъзхождащите сили на противника отстъпват. След приключване на военните действия и неуспешния край на войната Филип Тотю и Стефан Мазаков се завръщат в Русия, където Мазаков постъпва

на военна служба в 57-и пехотен Модленски полк

На 28 април 1877 г. е включен в състава на Първа опълченска дружина, 3-а рота, с готовност да участва в бойния поход за освобождението на България от турското робство. През времетраенето на освободителната война името на Степан (Стефан) Мазаков, както го изписват в руските документи, непрекъснато присъства в бойните действия на 1-ва опълченска дружина. В сраженията възпитаникът на Одеското юнкерско училище показва на практика, че е зареден с конкретни военни знания. Изяви, по повод на които в един от рапортите на командира на 1-ва опълченска дружина полковник Константин Кесяков до Н.Г. Столетов, по същество става дума за предложение за повишаване във войнско звание унтер офицер, основанието е "За проявен героизъм при отбраната на Шипка на 9, 10, 11 и 12 август 1877 г.", четем в архивния документ. По такъв начин Стефан Мазаков е включен в командния състав на дружината. С друг рапорт-предложение за участниците в паметните сражения през август 1877 г., Мазаков е удостоен с военния орден "Св. Георги" - ІV степен, № 44122.
В по-късен период, когато войната отива към своя край, при справка на българите офицери в опълчението, покойният полковник д-р Георги Вълков ни съобщава, първо, че от посочените началници, 35 на брой, 15 от офицерите са кадри от Одеското военно училище, един от които е и Стефан Мазаков, вече с войнското звание прапоршчик и организационно прехвърлен от 1-ва в 12-та опълченска дружина.
Макар че Мазаков прекъсва обучението си в Одеското юнкерско училище, очевидно наученото за почти 3-годишното обучение се е отразило добре върху неговата професионална изява, както по време на Освободителната война, така и след приключването й и Освобождението на България. Защото след Освобождението с присвоеното му войнско звание прапоршчик се превръща в изходна база за сетнешното му професионално битие.

В свободна България

Стефан Мазаков се отдава на военна кариера, като първоначално постъпва на служба в 9-а Търновска дружина в системата на Българската земска войска. Докато се ориентира в същността на новата си длъжност, е преместен в Източнорумелийската милиция, като на 1 юли 1881 г. е повишен в звание поручик, а през 1884 г. е с капитански пагон.
Участва в подготовката и провъзгласяването на Съединението през 1885 г. В Сръбско-българската война участва като командир на Пловдивската дружина. Ранен е в сражението при овладяването на Желюша, Царибродско, Сърбия.
На вниманието лично на Стефан Стамболов, Мазаков е привлечен и участва в потушаването на бунта на офицерите от 1887 г. в Русе. Назначен е за комендант на Велико Търново лично от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов. От справката в том ІІІ и ІV на книгите "Офицерски корпус в България 1878-1944 г.", съставител на които са Румен Руменин, следващото звание майор го получава на 1.І.1892 г., когато е и уволнен от военна служба. Установява се на постоянно местожителство в Карлово, където развива активна обществено-политическа и културна дейност, в това число е подпредседател на комисия по построяване паметника на Васил Левски в родния му град, председател на Поборническо-опълченското дружество... Безспорно е, че най-забележимо е присъствието му на обществено-политическия хоризонт като

народен представител

в ХІІ ОНС (22.ІV.1902 - 21.VІІІ.1903 г.) и в ХІІІ ОНС (2.ХІ.1903 - 18.ІV.1908 г.), депутат, представляващ съгражданите си от Карловска околия. При поглед върху образа на двата посочени парламента впечатлява краткото време на живот на 12-то ОНС, докато следващото 13-о ОНС, освен че продължава нормално съществуване, е приело над 70 закона със спектър от проблеми, отнасящи се за всеобщото развитие на страната. Между приетите закони нека посочим тези за "Опазване на общественото здраве" (дек. 1903 г.), Закона за пенсиите и възнагражденията на опълченците и поборниците" (16.І.1904 г.), Закона за кооперативните сдружения (28.ІІ.1907 г.), Закона за печата (16.ІІІ.1907 г.), Закона за професионалното обучение (15.ХІІ.1907 г.), Закона за полицията в селските общини (24.V.1905 г.) и др. Да не забравяме, че това е периодът на парламентарен живот в навечерието, когато на 22 септември 1908 г. България получава своята независимост. Исторически дадености, в които е редно да отчитаме ролята и мястото на людете като Стефан Мазаков, които изживяват "прелестите" на българите по време на османското "присъствие" и с оръжие в ръка, с цената на обилна човешка кръв, достигат до лелеяната мечта - свободата на Отечеството. Пример, който препотвърждава философията на френската писателка от ХVІІІ-ХІХ век Ан Луиз дьо Стал, която отстоява тезата, че "Само тези, които са готови да умрат за нея, знаят какво е свободата."
С тази житейска равносметка следва да приемем и опълченския деец, разделил се с белия свят на 29 октомври 1910 г. на 62-годишна възраст.
 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 920453
Постинги: 2433
Коментари: 1152
Гласове: 610
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031