Постинг
16.07.2017 19:31 -
Проф. Пламен Митев:Четирите въпросителни са отрезвяването на Левски
Всякакви партийни и политически програми малеят пред онова, което Апостола е казал в 2-3 изречения, смята историкът от Софийския университет
Дума 17. Юли 2017 , брой: 137 Велиана Христова
Пламен Митев е роден на 28 ноември 1956 г. в Шумен. Завършил история в СУ, доктор по история, професор. Специализирал е във Франция. Научните му интереси са главно в областта на Българското възраждане, изследовател на живота и делото на Левски и сподвижниците му. Бил е зам.-декан и два мандата декан на Историческия факултет в СУ (2007-2015 г.).
"Големият грях е, че историческата гилдия не е обединена и не надава глас срещу фалшификации и глупости"
- Проф. Митев, неотдавна излезе книгата на историка Николай Иванов за гроба на Левски, в която с много документи от архива на Националния военно-исторически музей, сравняване на кадастрални карти и други документи, той доказва, че Апостола е бил погребан до днешното земеделско министерство. Това изследване, според мен, е достатъчно сериозно от научна гледна точка, вие как мислите?
- Изследването на колегата Николай Иванов е наистина много сериозно. Похвално е това негово усърдие да издири всички възможни документи, за които се смяташе, че са загубени, и да възстанови доказателствения материал за една от многото хипотези за погребението на Васил Левски. Няма да отрека, че Николай Иванов е подходил много отговорно и се е опитал да представи обективно резултатите, до които е достигнал в своето дълговременно лично изследване. Похвално е това, защото аз защитавам тезата, че професионалната гилдия трябва да се ориентира в многото възможни хипотези, като последователно отхвърля всяка от тях, която звучи неаргументирано. За да можем да стигнем до един много по-тесен кръг от възможни хипотези, които вече да се обмислят много сериозно. Но, ако трябва да бъда откровен, аз не мога да приема всички доводи на Николай Иванов, защото има въпроси, които остават без отговори. И докато тези въпроси не получат своя отговор, аз гледам на доказателствения материал на колегата Иванов като на поредния опит да се привлече вниманието към една от 6 или 7 хипотези за възможното място на погребението на Апостола.
- Кои въпроси по-конкретно ви смущават?
- Два въпроса например за мен остават с неясен отговор. Първият е, ако наистина всичко се е случило така, както той го описва, защо никой от роднините на Апостола след Освобождението не отива там да постави едно цвете на гроба на своя син, брат, наследник.
- Има обяснение: брат му Петър е тежко болен, майка му е починала...
- А сестрата Яна и цялата рода, която е около нея? Защо през всичките тези години, в които се твърди, че дори на паметната плоча имало надпис, че тук е погребан Васил Левски, защо никой от семейството не отиде поне веднъж през следващите години след Освобождението да положи един венец и да се поклони на гроба на своя близък.
- И при преместването на гробищата за този гроб никой не се е погрижил.
- Да, ето това е един въпрос, на който няма отговор. И вторият въпрос е защо, след като Националният инициативен комитет за изграждане на паметника на Васил Левски е взел решение в основата му да бъдат положени тленните останки на Апостола - и това е протоколирано като решение, при това с ясното позоваване на свидетели, които са знаели къде е погребан Левски и поемат ангажимент, че ще съдействат за пренасяне мощите на Левски в основата на паметника, защо това не е направено?
- Може би защото този паметник не е построен изобщо, а след това се прави сегашният на друго място.
- Не, той е същият паметник, просто го преместват с няколко метра според новия градоустройствен план на града и през 1895 г. все пак паметникът е построен и официално открит. И когато започват дебатите, вече след това за възможността Васил Левски да е бил препогребан от свои съмишленици, защо никой не се появява в публичното пространство да каже: за какво спорим, ето го къде е гробът на Левски. Знаели са къде е бил погребан, а се води спор и никой нищо не казва. Някак си тези въпроси остават недоизяснени.
- Има много митове около Левски, голяма част от тях се създават от политици, които искат да употребят за свои цели Левски, понеже е идеал на нацията. Помня, че когато през 1992 г. замениха учебниците по история с т.нар. свитъци, просветното министерство даде указания на учителите да не наблягат на Левски, Ботев, Каравелов, понеже те в своето време не се били ползвали с добро име. Това като че ли даде ход на политическата употреба на Апостола.
- Политическата употреба на Левски не е изобретение на т.нар. преход. Можем да я видим години преди Втората световна война и години след Втората световна война, когато политиците посягат на идейното наследство и на заветите на Левски, за да ги вкарат в своите си политически програми, да ги използват за популяризиране на своите си политически интереси. Всяка година на 19 февруари виждаме какви политически циркове се подготвят край паметника на Левски с участието на политици, които се кълнат в идейното наследство на Апостола, а в същото време всекидневно го загърбват и действат против неговите идейни завети. Така че проблемът с политическата употреба не е изобретение на най-новата ни история.
- Захари Стоянов и той ли с политическа цел измисля, че Левски бил казал: "Който ни освободи, той ще ни пороби"?
- Лично моето убеждение е, че да. Заради чисто политическата конюнктура, в която той е основен играч заедно със Стефан Стамболов. Той има нужда да вкара в устата на Апостола такива завети, които биха оправдали тогавашната външна политика на правителството на Стефан Стамболов, насочена срещу Русия. Цялото документално наследство на Апостола по категоричен начин доказва, че той никога и с нищо не е изразявал съмнения относно Русия. Това са за мен политически заигравки, които периодично се използват с оглед на външнополитическите ветрове, които се отразяват върху нашата политическа класа.
- За това вината не е ли главно на интелигенцията, която у нас винаги е била разделена на групички, обслужващи определени политически партии?
- Филството и фобството са типични като характерни особености в поведението на българската интелигенция още преди Освобождението. Следосвобожденската ни интелигенция само доразвива тези свои способности да се ориентира според външнополитическите си интереси в употребата на историята, на миналото. Но аз по-голяма вина виждам в нашата професионална гилдия, на историците. Защото сред самите историци наблюдаваме разделение на позициите по важни проблеми на нашето минало, с оглед било на политическите възгледи на всеки автор, било с оглед на неговите симпатии към една или друга политическа сила. Така че за мен големият грях пада върху историческата гилдия. Ако тя беше обединена и категорична в позициите си за наследството на Апостола, нямаше да има такъв разнобой в публичното пространство. А и ние някак си - дали заради автоцензурата или заради други страхове, които всеки историк изпитва с оглед на своята кариера, на своето настояще и бъдеще като професионалист, не надаваме глас, когато трябва да оборим някоя очевадна глупост, фалшификация или манипулация на факти от националната ни история.
- За обикновения българин Левски е светец и това май че го прави "изгоден" за всякаква употреба". Докато хората се прекланят пред него, някои ни занимават с това дали е имал любовница туркиня. В онзи филм "Дякон Левски" той се държеше като каубой, защото така го виждал авторът. Все пак, има исторически документи за този човек и не би трябвало всеки да си го наглася по свой тертип. Преди три дни представихте в СУ един нов документален филм за Левски, бихте ли казал няколко думи за него?
- Този документален филм представлява опит да се проследи идейната еволюция на Васил Левски и да се откроят неговите най-важни приноси в нашето националноосвободително движение. При това филмът е направен с модерен подход, с използване на различни похвати - и анимацията, и живите актьори, и сериозни изследователи, познавачи на живота и делото на Васил Левски като проф. Иван Стоянов, или пък директора на НИМ "Васил Левски" Дора Чаушева, колеги от Ловешкия регионален исторически музей.
Създателите на филма наистина са се опитали да подходят и много професионално, и модерно към темата за идейните завети на Апостола.
- Дяконът се е превърнал като че ли и в мерило за стойността на нацията. Чували сте пренебрежителните думи: "Абе, тоя народ даже Левски не спаси от заптиетата"...
- Това е поредният мит, с който поколения историци се опитваме да се преборим. Защото разполагаме с достатъчно документални свидетелства за това, че съмишлениците на Апостола, научавайки за неговото залавяне, разработват няколко варианта за евентуалното му освобождаване чрез различни въоръжени акции. Най-популярна е историята с опита, подготвен от Атанас Узунов. Очаквайки Васил Левски да бъде прехвърлен към Цариград с останалите арестувани комитетски дейци по новопостроената жп линия Одрин-Белово, те подготвят диверсионна акция, която е можела да доведе до освобождаването на Апостола. Но ние разполагаме и със сведенията на Христо Иванов-Големия, който разказва в спомените си как още веднага след очната ставка, която той има в Търново, където Левски е отведен от Ловеч и после е отправен към София, търновските дейци обмислят евентуално нападение на конвоя, съпровождащ Апостола. Но първо, времето за подготовка на такава акция е изключително кратко, и второ, мерките, които са взети от властта, след като на 100 процента се установява самоличността на Апостола, не позволяват малък отряд с набързо взети решения за нападение да постигне успех с такава акция. За мен лично подобно обвинение към народа е крайно несериозно.
Нека си представим ситуацията в онова време. От Ловеч до София всички комитети са били разбити, повечето от най-активните комитетски дейци са били арестувани, останалите се изпокриват или пък са взети мерки да напуснат родните си места, някои дори емигрират. Така че да се хвърля обвинение към българския народ, че не е успял да спаси Васил Левски, е несериозно.
А има и още нещо, което може би не звучи много ясно в учебниците по история. Не трябва да преувеличаваме мащабите на комитетската организация и на ангажираните в комитетското дело българи към момента на залавянето на Апостола. Ние, историците, спорим колко точно са комитетите, точно колко българи са участвали в тях, но да си представим, че едва ли не във всяко село и във всеки град има комитетски ядра, готови доброволци да се включат веднага във въстанието, това просто е несериозно преувеличение на потенциала на комитетската организация. Така че не трябва в никакъв случай да се доверяваме на подобно обвинение, което отново е употреба на историята в изгода на различни социални групи и лични или групови интереси. Много лесно е да се хвърли обвинението, че народът е предател, но вижте какво се случва в месеците на Априлското въстание - имаме и предателството, имаме и саможертвата; имаме невероятни прояви на героизъм, на себеотдаване, но има и примери за предателство, едното върви с другото. И това явление е типично за всички народи по света.
- Една наша авторка беше казала, че портрет на Левски виси зад гърба на всички политици, а трябва да го преместят пред себе си - да ги гледа, когато вършат безобразия...
- Аз споделям такова мнение и също често призовавам политици, управници и всички, които си слагат портрета на Левски зад гърба, да го сложат пред себе си, за да дават всеки божи ден отчет пред неговите очи, пред неговия поглед какво са направили или с какво са допринесли да осъществят заветите на Апостола, които смятаме, че са най-важното идейно наследство от епохата на Възраждането. Защото наистина с идеите си за целокупна, независима, силна България, за демократската република, за равенството пред закона имаме един идеал, който е вечен. Всякакви партийни и политически програми малеят пред онова, което Левски е казал в 2-3 изречения в "Наредата".
Затова, когато търсим съизмерването с Левски, то трябва да бъде всекидневно. Той трябва да ни служи като аршин за това, което сме направили, не само от гледна точка на скромността, която той демонстрира, но и от гледна точка на последователността, на чувството за отговорност, което той има като политик, като национален водач - нещо, което ние не откриваме у днешната ни политическа класа.
- Вашето тълкувание на "Народе????", какво означават четирите въпросителни?
- Не бих се ангажирал с някакво еднозначно разчитане на тези четири въпросителни. Според мен, всеки трябва сам да се опита да си отговори. Аз виждам в този въпрос много страдание у Левски. Ако допуснем, че това "Народе????" е записано в дните, след като той научава за масовите арести и провала на комитетската организация, тези въпросителни вероятно ще ни насочат към усещането на Левски за огромните трудности, които предстоят пред делото, ако то трябва да бъде доведено до край. Продължението на тези въпросителни аз го виждам в отговорите, които той дава пред следствената комисия в София. В един от разпитите той откровено отбелязва, че българинът чака свободата да му бъде поднесена на тепсия. Ако свържем това негово твърдение с четирите въпросителни, можем да приемем, че наистина това "Народе???" е един вид усещането за това колко трудно е да се накара един народ да грабне оръжието и да заложи главата си пред олтара на свободата. Може би това е осъзнал Левски? Може би това е израз на съмнение, на разочарование. Не знам, аз съм склонен да разсъждавам по тези въпросителни в такава именно посока - като отрезвяване на Левски. Защото в много отношения той е бил оптимист. Преживява разни премеждия, преминава през какви ли не трудности през тези години, когато изгражда комитетската организация, сблъсква се с какви ли не ситуации, но усещането, че трудностите тепърва предстоят, когато трябва да се масовизира революцията, според мен го е повело в тази посока на съмнението.
Дума 17. Юли 2017 , брой: 137 Велиана Христова
Пламен Митев е роден на 28 ноември 1956 г. в Шумен. Завършил история в СУ, доктор по история, професор. Специализирал е във Франция. Научните му интереси са главно в областта на Българското възраждане, изследовател на живота и делото на Левски и сподвижниците му. Бил е зам.-декан и два мандата декан на Историческия факултет в СУ (2007-2015 г.).
"Големият грях е, че историческата гилдия не е обединена и не надава глас срещу фалшификации и глупости"
- Проф. Митев, неотдавна излезе книгата на историка Николай Иванов за гроба на Левски, в която с много документи от архива на Националния военно-исторически музей, сравняване на кадастрални карти и други документи, той доказва, че Апостола е бил погребан до днешното земеделско министерство. Това изследване, според мен, е достатъчно сериозно от научна гледна точка, вие как мислите?
- Изследването на колегата Николай Иванов е наистина много сериозно. Похвално е това негово усърдие да издири всички възможни документи, за които се смяташе, че са загубени, и да възстанови доказателствения материал за една от многото хипотези за погребението на Васил Левски. Няма да отрека, че Николай Иванов е подходил много отговорно и се е опитал да представи обективно резултатите, до които е достигнал в своето дълговременно лично изследване. Похвално е това, защото аз защитавам тезата, че професионалната гилдия трябва да се ориентира в многото възможни хипотези, като последователно отхвърля всяка от тях, която звучи неаргументирано. За да можем да стигнем до един много по-тесен кръг от възможни хипотези, които вече да се обмислят много сериозно. Но, ако трябва да бъда откровен, аз не мога да приема всички доводи на Николай Иванов, защото има въпроси, които остават без отговори. И докато тези въпроси не получат своя отговор, аз гледам на доказателствения материал на колегата Иванов като на поредния опит да се привлече вниманието към една от 6 или 7 хипотези за възможното място на погребението на Апостола.
- Кои въпроси по-конкретно ви смущават?
- Два въпроса например за мен остават с неясен отговор. Първият е, ако наистина всичко се е случило така, както той го описва, защо никой от роднините на Апостола след Освобождението не отива там да постави едно цвете на гроба на своя син, брат, наследник.
- Има обяснение: брат му Петър е тежко болен, майка му е починала...
- А сестрата Яна и цялата рода, която е около нея? Защо през всичките тези години, в които се твърди, че дори на паметната плоча имало надпис, че тук е погребан Васил Левски, защо никой от семейството не отиде поне веднъж през следващите години след Освобождението да положи един венец и да се поклони на гроба на своя близък.
- И при преместването на гробищата за този гроб никой не се е погрижил.
- Да, ето това е един въпрос, на който няма отговор. И вторият въпрос е защо, след като Националният инициативен комитет за изграждане на паметника на Васил Левски е взел решение в основата му да бъдат положени тленните останки на Апостола - и това е протоколирано като решение, при това с ясното позоваване на свидетели, които са знаели къде е погребан Левски и поемат ангажимент, че ще съдействат за пренасяне мощите на Левски в основата на паметника, защо това не е направено?
- Може би защото този паметник не е построен изобщо, а след това се прави сегашният на друго място.
- Не, той е същият паметник, просто го преместват с няколко метра според новия градоустройствен план на града и през 1895 г. все пак паметникът е построен и официално открит. И когато започват дебатите, вече след това за възможността Васил Левски да е бил препогребан от свои съмишленици, защо никой не се появява в публичното пространство да каже: за какво спорим, ето го къде е гробът на Левски. Знаели са къде е бил погребан, а се води спор и никой нищо не казва. Някак си тези въпроси остават недоизяснени.
- Има много митове около Левски, голяма част от тях се създават от политици, които искат да употребят за свои цели Левски, понеже е идеал на нацията. Помня, че когато през 1992 г. замениха учебниците по история с т.нар. свитъци, просветното министерство даде указания на учителите да не наблягат на Левски, Ботев, Каравелов, понеже те в своето време не се били ползвали с добро име. Това като че ли даде ход на политическата употреба на Апостола.
- Политическата употреба на Левски не е изобретение на т.нар. преход. Можем да я видим години преди Втората световна война и години след Втората световна война, когато политиците посягат на идейното наследство и на заветите на Левски, за да ги вкарат в своите си политически програми, да ги използват за популяризиране на своите си политически интереси. Всяка година на 19 февруари виждаме какви политически циркове се подготвят край паметника на Левски с участието на политици, които се кълнат в идейното наследство на Апостола, а в същото време всекидневно го загърбват и действат против неговите идейни завети. Така че проблемът с политическата употреба не е изобретение на най-новата ни история.
- Захари Стоянов и той ли с политическа цел измисля, че Левски бил казал: "Който ни освободи, той ще ни пороби"?
- Лично моето убеждение е, че да. Заради чисто политическата конюнктура, в която той е основен играч заедно със Стефан Стамболов. Той има нужда да вкара в устата на Апостола такива завети, които биха оправдали тогавашната външна политика на правителството на Стефан Стамболов, насочена срещу Русия. Цялото документално наследство на Апостола по категоричен начин доказва, че той никога и с нищо не е изразявал съмнения относно Русия. Това са за мен политически заигравки, които периодично се използват с оглед на външнополитическите ветрове, които се отразяват върху нашата политическа класа.
- За това вината не е ли главно на интелигенцията, която у нас винаги е била разделена на групички, обслужващи определени политически партии?
- Филството и фобството са типични като характерни особености в поведението на българската интелигенция още преди Освобождението. Следосвобожденската ни интелигенция само доразвива тези свои способности да се ориентира според външнополитическите си интереси в употребата на историята, на миналото. Но аз по-голяма вина виждам в нашата професионална гилдия, на историците. Защото сред самите историци наблюдаваме разделение на позициите по важни проблеми на нашето минало, с оглед било на политическите възгледи на всеки автор, било с оглед на неговите симпатии към една или друга политическа сила. Така че за мен големият грях пада върху историческата гилдия. Ако тя беше обединена и категорична в позициите си за наследството на Апостола, нямаше да има такъв разнобой в публичното пространство. А и ние някак си - дали заради автоцензурата или заради други страхове, които всеки историк изпитва с оглед на своята кариера, на своето настояще и бъдеще като професионалист, не надаваме глас, когато трябва да оборим някоя очевадна глупост, фалшификация или манипулация на факти от националната ни история.
- За обикновения българин Левски е светец и това май че го прави "изгоден" за всякаква употреба". Докато хората се прекланят пред него, някои ни занимават с това дали е имал любовница туркиня. В онзи филм "Дякон Левски" той се държеше като каубой, защото така го виждал авторът. Все пак, има исторически документи за този човек и не би трябвало всеки да си го наглася по свой тертип. Преди три дни представихте в СУ един нов документален филм за Левски, бихте ли казал няколко думи за него?
- Този документален филм представлява опит да се проследи идейната еволюция на Васил Левски и да се откроят неговите най-важни приноси в нашето националноосвободително движение. При това филмът е направен с модерен подход, с използване на различни похвати - и анимацията, и живите актьори, и сериозни изследователи, познавачи на живота и делото на Васил Левски като проф. Иван Стоянов, или пък директора на НИМ "Васил Левски" Дора Чаушева, колеги от Ловешкия регионален исторически музей.
Създателите на филма наистина са се опитали да подходят и много професионално, и модерно към темата за идейните завети на Апостола.
- Дяконът се е превърнал като че ли и в мерило за стойността на нацията. Чували сте пренебрежителните думи: "Абе, тоя народ даже Левски не спаси от заптиетата"...
- Това е поредният мит, с който поколения историци се опитваме да се преборим. Защото разполагаме с достатъчно документални свидетелства за това, че съмишлениците на Апостола, научавайки за неговото залавяне, разработват няколко варианта за евентуалното му освобождаване чрез различни въоръжени акции. Най-популярна е историята с опита, подготвен от Атанас Узунов. Очаквайки Васил Левски да бъде прехвърлен към Цариград с останалите арестувани комитетски дейци по новопостроената жп линия Одрин-Белово, те подготвят диверсионна акция, която е можела да доведе до освобождаването на Апостола. Но ние разполагаме и със сведенията на Христо Иванов-Големия, който разказва в спомените си как още веднага след очната ставка, която той има в Търново, където Левски е отведен от Ловеч и после е отправен към София, търновските дейци обмислят евентуално нападение на конвоя, съпровождащ Апостола. Но първо, времето за подготовка на такава акция е изключително кратко, и второ, мерките, които са взети от властта, след като на 100 процента се установява самоличността на Апостола, не позволяват малък отряд с набързо взети решения за нападение да постигне успех с такава акция. За мен лично подобно обвинение към народа е крайно несериозно.
Нека си представим ситуацията в онова време. От Ловеч до София всички комитети са били разбити, повечето от най-активните комитетски дейци са били арестувани, останалите се изпокриват или пък са взети мерки да напуснат родните си места, някои дори емигрират. Така че да се хвърля обвинение към българския народ, че не е успял да спаси Васил Левски, е несериозно.
А има и още нещо, което може би не звучи много ясно в учебниците по история. Не трябва да преувеличаваме мащабите на комитетската организация и на ангажираните в комитетското дело българи към момента на залавянето на Апостола. Ние, историците, спорим колко точно са комитетите, точно колко българи са участвали в тях, но да си представим, че едва ли не във всяко село и във всеки град има комитетски ядра, готови доброволци да се включат веднага във въстанието, това просто е несериозно преувеличение на потенциала на комитетската организация. Така че не трябва в никакъв случай да се доверяваме на подобно обвинение, което отново е употреба на историята в изгода на различни социални групи и лични или групови интереси. Много лесно е да се хвърли обвинението, че народът е предател, но вижте какво се случва в месеците на Априлското въстание - имаме и предателството, имаме и саможертвата; имаме невероятни прояви на героизъм, на себеотдаване, но има и примери за предателство, едното върви с другото. И това явление е типично за всички народи по света.
- Една наша авторка беше казала, че портрет на Левски виси зад гърба на всички политици, а трябва да го преместят пред себе си - да ги гледа, когато вършат безобразия...
- Аз споделям такова мнение и също често призовавам политици, управници и всички, които си слагат портрета на Левски зад гърба, да го сложат пред себе си, за да дават всеки божи ден отчет пред неговите очи, пред неговия поглед какво са направили или с какво са допринесли да осъществят заветите на Апостола, които смятаме, че са най-важното идейно наследство от епохата на Възраждането. Защото наистина с идеите си за целокупна, независима, силна България, за демократската република, за равенството пред закона имаме един идеал, който е вечен. Всякакви партийни и политически програми малеят пред онова, което Левски е казал в 2-3 изречения в "Наредата".
Затова, когато търсим съизмерването с Левски, то трябва да бъде всекидневно. Той трябва да ни служи като аршин за това, което сме направили, не само от гледна точка на скромността, която той демонстрира, но и от гледна точка на последователността, на чувството за отговорност, което той има като политик, като национален водач - нещо, което ние не откриваме у днешната ни политическа класа.
- Вашето тълкувание на "Народе????", какво означават четирите въпросителни?
- Не бих се ангажирал с някакво еднозначно разчитане на тези четири въпросителни. Според мен, всеки трябва сам да се опита да си отговори. Аз виждам в този въпрос много страдание у Левски. Ако допуснем, че това "Народе????" е записано в дните, след като той научава за масовите арести и провала на комитетската организация, тези въпросителни вероятно ще ни насочат към усещането на Левски за огромните трудности, които предстоят пред делото, ако то трябва да бъде доведено до край. Продължението на тези въпросителни аз го виждам в отговорите, които той дава пред следствената комисия в София. В един от разпитите той откровено отбелязва, че българинът чака свободата да му бъде поднесена на тепсия. Ако свържем това негово твърдение с четирите въпросителни, можем да приемем, че наистина това "Народе???" е един вид усещането за това колко трудно е да се накара един народ да грабне оръжието и да заложи главата си пред олтара на свободата. Може би това е осъзнал Левски? Може би това е израз на съмнение, на разочарование. Не знам, аз съм склонен да разсъждавам по тези въпросителни в такава именно посока - като отрезвяване на Левски. Защото в много отношения той е бил оптимист. Преживява разни премеждия, преминава през какви ли не трудности през тези години, когато изгражда комитетската организация, сблъсква се с какви ли не ситуации, но усещането, че трудностите тепърва предстоят, когато трябва да се масовизира революцията, според мен го е повело в тази посока на съмнението.
ДЯКОНА питаше курви като теб и копеленцата ти продажни четири въпроса а тоя смешник простФЕСор едва ли го е разбрал.
? - НАРОДЕ ИСКАШ ЛИ СВОБОДА....
? - НАРОДЕ ГОТОВ ЛИ СИ ДА ВОЮВАШ ЗА НЕЯ...
? - НАРОДЕ АКО Я ИЗВОЮВАШ ЩЕ Я ЗАДЪРЖИШ ЛИ..
? - НАРОДЕ АКО Я ЗАДЪРЖИШ КАКВО ЩЕ ПРАВИШ С НЕЯ...
ТОВА ПИТАШЕ И ПИТА ДЯКОНА А ТИ КУРВО ТУРСКА И ПОДОБНИ МНОГО СКОРО ЩЕ СТЕ ОКОНЧАТЕЛНА ИСТОРИЯ ПРЕДАТЕЛЧЕ ГНУСНО.
ЗА ВАС САМО СМЪРТ.
цитирай? - НАРОДЕ ИСКАШ ЛИ СВОБОДА....
? - НАРОДЕ ГОТОВ ЛИ СИ ДА ВОЮВАШ ЗА НЕЯ...
? - НАРОДЕ АКО Я ИЗВОЮВАШ ЩЕ Я ЗАДЪРЖИШ ЛИ..
? - НАРОДЕ АКО Я ЗАДЪРЖИШ КАКВО ЩЕ ПРАВИШ С НЕЯ...
ТОВА ПИТАШЕ И ПИТА ДЯКОНА А ТИ КУРВО ТУРСКА И ПОДОБНИ МНОГО СКОРО ЩЕ СТЕ ОКОНЧАТЕЛНА ИСТОРИЯ ПРЕДАТЕЛЧЕ ГНУСНО.
ЗА ВАС САМО СМЪРТ.
Гласувах положително, въпреки несъгласието ми с някои от тезите на проф. Митев. Например той казва: „…какво са направили или с какво са допринесли да осъществят заветите на Апостола, които смятаме, че са най-важното идейно наследство от епохата на Възраждането. Защото наистина с идеите си за целокупна, независима, силна България, за демократската република, за равенството пред закона имаме един идеал, който е вечен.”
Ако за момент се абстрахираме от истините за гения и изключителните нравствени качества на Апостола, ще трябва да признаем, че идеите „… за целокупна, независима, силна България, за демократската република, за равенството пред закона …” са в основата на идеологията на буржоазно-демократичната революция, назряваща сред българския етнос, който е в процес на формирането си в нация. Тези идеи не са и не могат да бъдат вечни. Сегашното повишено внимание към делото на Левски, наред с действително благородните си подбуди, има и една, осъзната или не, цел: да подмени идеала за социално освобождение, който е страшно актуален, с идеал – величав, но останал дълбоко в Историята.
цитирайАко за момент се абстрахираме от истините за гения и изключителните нравствени качества на Апостола, ще трябва да признаем, че идеите „… за целокупна, независима, силна България, за демократската република, за равенството пред закона …” са в основата на идеологията на буржоазно-демократичната революция, назряваща сред българския етнос, който е в процес на формирането си в нация. Тези идеи не са и не могат да бъдат вечни. Сегашното повишено внимание към делото на Левски, наред с действително благородните си подбуди, има и една, осъзната или не, цел: да подмени идеала за социално освобождение, който е страшно актуален, с идеал – величав, но останал дълбоко в Историята.
