Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06 22:39 - Дрангов убива в гръб, посяга и на благодетеля на семейството си
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 498 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 15. Юни 2017 , брой: 115 Подготви Христо Георгиев
Навръх 9 юни "Обединените патриоти" прочетоха в парламента декларация за събитията през юни 1946 г., чиито "жертви" са били ръководители и дейци на ВМРО - като например Кирил Дрангов. Странно, че тази върховна наглост остана без реакция в Народното събрание. Точно в деня на Деветоюнския преврат 1923 г. ВМРО би следвало поне да замълчи - заради активното си участие в зверствата тогава, в убийствата на министрите Александър Димитров и Райко Даскалов, в чудовищното нарязване на министър-председателя Александър Стамболийски на парчета, в погромите над Септемврийското въстание и в Белия терор и избиването на десетки хиляди земеделци, комунисти и анархисти - при това с рядка и нечовешка жестокост. Ако тези убийци, потънали в кръв, са героите на днешните "патриоти", а възмездието над тях е престъпление, тогава в каква държава живеем днес?! Дали в същата, в която "кръволокът" Александър Цанков постанови, че от убийците на Стамболийски не трябва да се търси отговорност...
В последно време и немалко медии развихриха похвални писания за Дрангов. Укриващ се след 1944 г., убил в престрелката за залавянето му на 8 юни 1946 г. шестима милиционери и загинал, той е обект на писания от рода на: "Дрангов е преследван от новата власт, дошла на съветските щикове, която е безмилостна към всеки, който е имал "неблагоразумието" да обича Отечеството и да вдигне ръка срещу враговете му".
Кои са "враговете"? А защо точно комунистите да са го ликвидирали, като за това са имали трудно сдържано желание и основание немалко земеделци, звенари, протогеровисти, анархисти и безпартийни? Защото Дрангов е най-верният човек за "мокри поръчки" на водача на ВМРО Иван (Ванче) Михайлов и е не по-малко окървавен от самия него още от 9 юни 1923 г. Да не говорим за Горноджумайските събития през 1924 г., когато Дрангов и сие избиват над 200 членове на ВМРО с леви убеждения. За тази ли "заслуга" при реабилитацията на фашизма в България през 1996 г. с отмяната на Народния съд на него бе кръстена софийска улица?!
Да помогнем на "патриотите", когато търсят реваншизъм, да си припомнят някои моменти от собственото си политическо минало.

Организацията това си ти...

Из книгата на доц. Димитър Тюлеков "Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934", Университетско изд. "Неофит Рилски", Благоевград, 2001 г.

От телеграма на вътрешния министър до околийските управители става ясно, че след 27 юни 1923 г. дошлото на власт чрез преврат правителство прави опит да създаде своя обществена опора и база. Председателите на партиите, които подкрепят Министерския съвет, са посъветвани да не се занимават с "долно партизанство", а да отидат при гражданството и да проповядват "мир, сговор, сближение, взаимно разбиране и сплотяване". На тези идеи не е чужд и Т. Александров. Заедно с Ив. Михайлов и К. Дрангов те играят посредническа роля за създаването на Демократическия сговор.
Кирил Дрангов е изпратен до Алеко паша (Александър Василев - б.а.) и Ал. Протогеров, намиращи се в Петричко. Освен да занесе за подпис меморандума по македонския въпрос до Обществото на народите, той изпълнява и разузнавателна мисия. От страна на Протогеров, познат на баща му (полк. Б. Дрангов), към К. Дрангов е отправено предложение за бъдещ секретар на ЦК. Михайлов, инструкторът на Дрангов и негов доверен съратник, обаче е не по-малко подозрителен към поведението на Ал. Протогеров. С първото си идване в София той се интересува не за пропастта в движението след убийството на Т. Александров, а за патроните, пушките, терористите и парите на ВМРО. Но пък министърът Ив. Вълков е запознат с отмъстителния сценарий и обещава исканата от Михайлов ценна помощ.
Алековци се оказват лоши конспиратори и некадърни заговорници. Пратениците на Илинденската организация пристигат на 12 септември. Тогава, в петък вечерта, в къщата на Панайот Райнов се разиграва кървавата драма. Неочаквано пада убит Ал. Василев, застрелян в гръб от К. Дрангов. Димящите револвери на Й. Гюрков и К. Дрангов са насочени и към гърдите на Ал. Протогеров, но нареждането да не се убива генералът е спазено. Убити са още Ангел Коларов и Димитър Петрински.
Илинденци намират временен приют при военните власти, които спокойно гледат на вършените убийства и изпращат определените жертви до гарата, знаейки за пъкления план. В околностите на с. Сопово, Дупнишко, е заловен и убит Ар. Йовков. Г. Занков успява да се спаси. Промъквайки се в Дупнишко, Самоковско и Софийско, той наблюдава свободното движение на терористите по гарите, влаковете и селата, както и по "върховете и полите на Витоша".
На 13 септември 1924 г. Мирчо Кикиритков убива в София Славчо (Владислав) Ковачев от гр. Щип, бивш секретар на Върховния македоно-одрински комитет, федералист и един от първите инициатори за учредяване на Македонския научен институт. В същия ден Владимир Димитров (Владо Шофьора, Черноземски) застрелва депутата Д. Хаджидимов от с. Горно Броди, Серско, член на ЦК на БКП. Двамата убийци са заловени по-късно с цел да бъдат оневинени пред съда.
Кирил Дрангов заминава в чужбина "с мисълта, че Организацията това си ти (Иван Михайлов)... и желая да те чувам и видя още по-силен голям и мощен за Македония, другарите и предателите". Михайлов, който не умее вече да крие желанието си за безспорно водачество във ВМРО, нарежда на Кирил Дрангов да убие Ал. Протогеров. Едноличната присъда на Протогеров е изпълнена на 7 юли 1928 г. от Димитър Стефанов, Мито Джузданов и Нанчо Витларов (начело на акцията е Кирил Дрангов - б.а.). Участникът в десетилетните обощобългарски борби за национално освобождение и обединение е прострелян на софийската улица "Екзарх Йосиф".

При вратата тегли с револвера в главата...
Из книгата на Георги БАЖДАРОВ "Моите спомени"

Младите съзаклятници - Иван Михайлов, Йордан Чкатров, Кирил Дрангов и други сега, на 9 и 10 юни, бяха тръгнали да ловят дружбаши, които се бяха проявили като македономразци и гонители на Организацията. Дрангов бе заловил Стоил Стефанов и вече се разправяше за "подвига" му. Това, от което се боях, идеше да се осъществи: младите хора, които тъкмяхме за революционери в поробена Македония, проявиха своето революционерство в София и изобщо в България, но съвместно с българската армия. През лятото на 1924 г. К. Дрангов поради гръдна слабост бе в Мелнишко на мек климат и чист въздух. Там той имал възможността да наблюдава постоянното сновене на Алеко и Атанасов с автомобил Щаер, купен с организационни средства от Ал. Василев.
К. Дрангов, млад, наскоро свършил гимназията, идеалист тогаз, се възмущавал в душата си от тези комитски порядки в Петричкия окръг и бе написал по своя инициатива един доклад по това на Т. Александров. Четох и аз доклада. Та сега Ив. Михайлов внушил на К. Дрангова, че неговият доклад бил в чантата на Александров и като го четат Алековци, кога да е ще си отмъстят на автора му, ако оцелеят. К. Дрангов се съгласи. Преди да тръгне на 11 срещу 12 на полунощ, дойдоха у мене в къщи П. Шанданов и Ив. Михайлов. Ив. Михайлов искаше моето съгласие при разчистването с Алековци да бъде убит и Протогеров. Аз казах категорично не. Иванчо почна нещо да ме убеждава и да възразява. Ядосано ударих по масата и казах: "Мене ще слушате сега в това междуцарствие, па после какво щете правете."
Подкрепи ме и П. Шанданов, който буквално каза: "Няма нужда да се убива Ал. Протогеров, през живия му труп ще минем, за да накажем убийците." Аз бях против предложението на Ив. Михайлов, първо, защото не бе доказано участието на Протогеров в заговора - съмнението и подозрението не е достатъчен аргумент за подобни главоломни акции и второ - Организацията оставаше формално без Централен комитет или по-право П. Чаулев щеше да бъде единственият жив член от Централния комитет.
На 12 срещу 13 септември, късно вечерта, Кирил Дрангов се явил в стаята, гдето били събрани всички, с някакъв пакет и съобщил, че нито Пърличев, нито Ив. Михайлов могат да отидат в Горна Джумая. Алеко станал и поканил Дрангов да отидат в другата стая. Алеко тръгва напред, К. Дрангов след него и при вратата тегли с револвера в главата на Алеко. Алеко се строполил на земята, на прага на стаята. В това време Г. Атанасов се случил в другата стая. В съседните стаи и къщи имало четници на Алеко и Атанасов и се почва едно гърмене на посоки. От улиците пък гърмели наши хора, между които и стражари. Шанданов, Панчо Михайлов, Йордан Гюрков. Дрангов и Протогеров слезли доле с риск да бъдат случайно ударени. Йордан Гюрков се смъкнал на улицата по една акация като се промъкнал през прозореца, той се показал най-страхлив.
В тъмно още, може би беше 3 часа след полунощ, бях събуден у дома от Ив. Михайлов [и] К. Дрангов да ми съобщат за извършеното.
- Бай Георги, целуни Дрангова, той уби Алеко, ми каза Михайлов.
Дрангов бе блед, смутен и промънка:
- Добро ли, зло ли направих, не зная, но направих го.
- Добро направи, казах му и го потупах по рамото.
После ми каза Ив. Михайлов, че след като Дрангов убил Алеко, насочил револвера към гърдите на Протогеров и го попитал:
"Казвай, кой уби Александрова".
Тази произволна постъпка, извършена от Дрангова, сигурно по внушение от Ив. Михайлов, ставаше вече един елемент за недобри, неискрени отношения на Ив. Михайлов и Дрангова, от една страна, и на Ал. Протогеров от друга. У Протогеров беше се втълпило, че е било решено от нас да бъде убит и той, но че Кирил Дрангов не е сторил това, понеже Протогеров бе голям приятел на баща му, полковник Борис Дрангов, и благодетел на семейството му. На няколко пъти, по различни поводи и случки, при честите скарвания на Ив. Михайлова с Протогерова трябваше аз да разубеждавам последния, че не е имало решение за неговото убийство и че постъпката на Дрангова е била своеволство.

На всяка цена да бъдат "чукнати"...
Бележка на Димо КАЗАСОВ за подготвяне на неговото убийство от ВМРО и убийствата на дейци от протогеровисткото крило на ВМРО

Извадки от едно писмо с дата 12.XI..., който казал, че от свой близък човек научил как напоследък Развигоров, Чкатров, Монев, Гюрков и Дрангов имали съвещание и взели решение - в срок от един месец на всяка цена да бъдат "чукнати" Пърличев, Томалевски, Кулишев и Кръстан (П.Тодоров). А по-късно и Казасов. Това станало с благословията на Вълков.
Архив Димо Казасов, 1 л. Препис. Ръкопис. 



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 889349
Постинги: 2409
Коментари: 1111
Гласове: 607
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930