Дума 13. Юни 2017 , брой: 113 
Престъпленията на нацисти през Втората световна война едва ли могат да предизвикват съмнение. Страшното обаче е, че днес нацизмът престава да предизвиква всеобщо порицание. Напоследък все по-често се намират такива, които се опитват някак си да обяснят и дори да оправдаят зверствата на нацистите. Повече от 70 години след разгрома на нацизма в Европа започнаха да се възраждат неонацистките идеи. Според някои данни днес в страните от Евросъюза има над 500 неонацистки и национал-радикални групировки, често младежки. В тях членуват над 7 милиона души. Създава се впечатлението, че в Европа са забравили ужасите на Втората световна война.
Може би историята на Илзе Кох, една от многото, свързани с терора от Холокоста, ще опресни умовете на днешните младежи.
Вероятно Холокоста е позволил на хората да избират цвета на собствената си душа... Така, рамо до рамо с тези, които са спасявали живота на едни, са зверствали истински чудовища. Имената им обаче рядко се срещат в книгите. Едно от тях е Илзе Кох. Благодарение на изключителния си садизъм и варварство, тя получи прякора Вещицата от Бухенвалд. Наричали я също Кучката на Бухенвалд, както и Кралицата на Бухенвалд.
Илзе Келер е родена на 22 септември 1906 година в Дрезден, Германия. Детството й преминава незабележимо. По думите на учителите й, тя изглеждала вежливо и щастливо дете. На 15 години момичето започва да учи счетоводство (по това време една от малкото образователни възможности за жените). А първият й професионален опит се пада на времето, когато икономиката на Германия предприема опити за възстановяване след Първата световна война.
В началото на 1930 година Келер и приятелите й вече са членове на нацистката партия. Идеологията на Хитлер се харесвала на германците. Основното й предимство били готовите отговори за решаване на трудностите, с които се борила по това време страната.
Келер била наясно, че Германия преживява икономически спад. Тя със сигурност е очаквала, че нацистите ще се справят и ще оправят нещата. Във всеки случай убежденията й се харесали на Карл Ото Кох - бъдещия съпруг, с който Илзе се запознава на партиен купон. През 1936 година двамата се женят.
Година по-късно Карл е назначен за комендант на концентрационния лагер Бухенвалд (близо до Ваймар, Германия). Илзе Кох се възползвала от възможността и взима активно участие в работата на съпруга си. Първото, което направила, е да настоява да се инвестират откраднатите от затворниците пари (по това време 62 500 долара - сега 1 млн. долара) в изграждането на арена. Тя мечтаела да язди коне. В костюм на амазонка любимото й развлечение било в галоп да се цели с камшик по живи мишени, ударите й често завършвали със смъртта на затворника.
По време на съдебния процес оцелелите свидетели на престъпленията на Кох разказали ужасяващи подробности за зверствата й. По думите им "вещицата" изглеждала особено развълнувана, когато избирала деца за убийството им в газова камера.
Другото й хоби се превръща в основен спор по време на Нюрнбергския процес. Става въпрос за колекцията от абажури, подвързии за книги и ръкавици, които, както се твърдеше, били направени от човешка кожа.
Одирането се правело, преди затворникът да бъде умъртвен. "Материалът" се избирал според наличието на татуировки. Смята се, че "ценностите" Кох е пазела в дома си.
Илзе и Карл Ото са арестувани на 24 август 1943 година. Те били обвинени в незаконни присвоявания и убийства. Нацистите масово изтребвали затворници, правили с тях ужасяващи опити, но дори те не могли да разберат съпружеската двойка. Методите на издевателствата не отговаряли на духа на идеологията. Нещо повече, съпрузите действали на своя глава и не съгласували наказанията с офиса в Ораниенбург.
Твърдяло се също така, че комендантът екзекутирал лекаря, който се изпуснал, че първият е болен от сифилис. Между другото, жена му изобщо не се срамувала да се развлича с любовници (на територията на Бухенвалд). Бракът им никога не бил особено морален. Свидетели споделили, че Кох си избирала затворници за любовни игри: тя буквално изнасилвала мъжете, карайки ги да се подчиняват на всичките й заповеди.
Карл Ото Кох бил осъден на смърт седмица преди освобождаването на пленниците в Бухенвалд. Съпругата му обаче била оправдана - нямало доказателства. Следователите не успели да докажат, че абажурите са направени от човешка кожа. Илзе настоявала, че кожата е ярешка.
От 1945 година обаче отново започват да се носят слухове за садистичните действия на Кох. За нея говорят бившите затворници от Бухенвалд. Обществеността започва да притиска властите. И съвсем справедливо.
През 1947 година Илзе застава пред Генералния военен съд. Там тя обявява, че е бременна в осмия месец. Това предизвиква истински шок сред присъстващите. Преди всичко защото единствените й контакти по това време са с американски следователи, повечето от които били евреи. А освен това тогава Илзе Кох е на 41 години.
Въпреки бременността й, тя е осъдена на доживотен затвор за "нарушаване на законите и традициите на войната".
Илзе ражда в затвора. Първото й дете било от коменданта Кох. Бащата на второто остава неизвестен. И двете деца са дадени в приемни семейства.
Две години след процеса срокът на наказанието на "вещицата" е намален. За това спомага генерал Клей - временният военен губернатор в Германия. По думите му, нямало убедителни доказателства, че Илзе се занимавала да одира кожите на затворници. Според генерала нямало достатъчно доказателства и за наличието на изделия, направени от човешка кожа.
След едва 4 години Илзе излиза на свобода. Обществото било потресено и реагирало - последвал нов арест. Съдебният процес започнал през 1950 година. Кох постоянно губела съзнание. По време на процеса били изслушани показанията на 250 свидетели, 50 от тях я защитавали.
Затворниците от Бухенвалд споделили, че се страхували от Илзе като от огън. Дори комендантът не им внушавал такъв животински страх. Фрау Кох измисляла ужасяващи начини да тормози затворниците: тя ги изпращала да мият пътеките в лагера с помощта на четки за зъби, а след това яростно налагала с камшик тези, които не успявали да спазят срока. Илзе обичала да унижава, да причинява болка, да оскърбява и при това да остава ненаказана.
Четирима души заявили пред съда, че по принуда от страна на Вещицата се занимавали с производството на абажури от човешка кожа. По думите им, тя избирала затворници с татуировки. И този път обаче доказателствата се оказали недостатъчни и обвинението било свалено.
На 15 януари 1951 година съдът излиза с решение от 111 страници. Кох е призната за виновна за подбуждане към убийство, опит за убийство и извършване на престъпление, свързано с нанасяне на тежка телесна повреда. Срокът - доживотен. Освен това, Илзе била лишена от граждански права.
От затвора Вещицата от Бухенвалд няколко пъти се опитва да обжалва присъдата си, но опитите й са отхвърлени.
На 1 септември 1967 година Илзе Кох се самоубива, като се обесва на чаршафите в килията си.
И до днес е неизвестно наистина ли са съществували абажури от човешка кожа. Тази тайна Вещицата от Бухенвалд отнесе в гроба.

(По материали от чуждия печат) 

Напълно е заслужавала да се срещне с Албърт Пиърпойнт и да увисне на научната бесилка.