Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2017 23:21 - В сърцето на тиранина аз отворих люта рана.
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 723 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Поклон пред славната епопея на връх Еледжик през 1876 г. и пред пророческите думи на Бенковски, които предизвестяват Свободата
Дума 13. Април 2017 , брой: 73 Михо ЧЕРВЕНКОВ
На връх Бенковски още личат окопите от оня април на 1876-а, когато въстаниците в Еледжик са обрекли всичко свое в името на свободата.
Неслучайно Георги Бенковски избира връх Еледжик, част от Ихтиманска Средна гора, там при прохода Траянови врата, при старата Порта и древната крепост. Там, където българският цар Самуил разбива войските на Василий Българоубиец. В непристъпните му гори са бродили не една и две хайдушки дружини - закрилници на народа ни. Там, при прохода, прославеният войвода иска да спре войските на поробителя.
Страната е разделена на четири революционни окръга. За главен апостол на четвърти, Пловдивски (Панагюрски) революционен окръг е определен Панайот Волов с помощници Георги Бенковски, Захарий Стоянов и Георги Икономов. Като оценява изключителните качества на Бенковски, Волов доброволно му преотстъпва първата длъжност.
Навсякъде започва трескава подготовка още в началото на 1876 г. Най-успешна е дейността в този окръг, като за център е определен град Панагюрище. Успехите тук в голяма степен се дължат на особените качества на Бенковски. Зимата се случва люта, дебел сняг е покрил планината. Бенковски и другарите му обикалят денонощно. От село на село търсят съидейници, някъде още са запазени комитетите, основани от Левски, и хората не са забравили - те сърдечно посрещат новите апостоли, в късна доба се устройват срещи.
Наред с организационната се извършва и военна подготовка. Събират се сведения за броя на населението, за мъжете, способни да носят оръжие, доставят се оръжие, барут и куршуми, провеждат се военни упражнения и др. Бъдещите въстаници са разпределени на десетки, петдесетки, стотни и хилядни. На всяка бойна единица е определен командир.
В мразовит февруарски ден Бенковски пристига в с. Мухово. На потайно събрание в къщата на Хр. Томин (Тотин) 50 души са вперили очи в него. Пламенната реч на войводата опира до сърцата на всички, които го слушат със затаен дъх. Приемат го за техен водач. Настъпва тържествен момент - всички полагат клетва. За председател е избран 42-годишният Вълко Стойнев, един от най-известните и най-уважаваните хора в селото. Бенковски отново говори убедително, завладяващо за задачите, за организацията и за волята да се воюва докрай. Подготовката за въстанието бързо напредва.
След Мухово Бенковски отива в Калугеровския манастир "Св. Никола", който е определен за пропаганден център на въстанието по поречието на река Тополница. В манастира се провежда събрание с участието на 25-30 души. И тук Бенковски показва своите завидни качества на организатор и ръководител. Пред библията, камата и пищова присъстващите полагат клетва. Основан е революционен център на въстанието в района на Еледжик. За председател и главен войвода е избран Гене Телийски, председател на комитета в с. Церово. С приятеля му Цвятко Брашков трябва да доставят със свои средства оръжие, боеприпаси и други потреби. Те двамата са избрани за делегати на събранието в Оборище.
И в с. Калугерово се извършва активна подготовка. Там председател на комитета е Теофил Бейков. Селото се оказва здрава опора и печели доверието на Бенковски.
Бенковски се движел крайно предпазливо между селищата, престоявал в тях кратко, избягвал излишен риск за местните хора. Давал съвети, напътствал ги, не пропускал да изрежда всеки въстаник какво оръжие да има, снаряжение, облекло, суха храна, санитарни материали - всичко необходимо.
На 14 април 1876 г., в дълбока тайна от властта, се открива в местността Оборище близо до Панагюрище, свикано от ръководителите на окръга, Първото Велико народно събрание в България. Пристигнали са 64 комитетски дейци от 55 селища на Панагюрския революционен окръг. Там е взето историческото решение на 1 май 1876 г. да бъде обявено общо въстание.
Еледжик е определен за един от важните, един от главните въоръжени въстанически райони.
Когато Георги Бенковски застава начело и пряко отговаря и за Еледжишкия край и поречието на река Тополница, той отново преброжда селата и подготвя хората за въстанието. Бързо се откроява като много способен ръководител и фактически застава начело на тази славна страница от нашата история, известна като Априлската епопея.
Един ден преди избухване на въстанието Военният съвет на Еледжишкия въстанически район представя на Георги Бенковски в Панагюрище план, в който въстаниците са разпределени на 15 бойни части. Те са поставени на различни места за завардване на пътищата и пътеките, които водят към лагера.
Поради предателство въстанието избухва преждевременно - на 20 април в Копривщица. Известно ни е от историята "Кървавото писмо" на Тодор Каблешков. В Четвърти революционен окръг наистина започва кървава битка. Тръгват и пламенните слова на Бенковски.
Новината за предсрочното обявяване на въстанието бързо се разнася още същия ден по поречието на река Тополница. Навсякъде се носят думите: "Събудете се, робове!". Но селяните в Еледжик отдавна са подготвени. Скътали са на тайни места дрехи, цървули, сухар, препечен хляб - всичко необходимо.
Още вечерта на същия ден, 20 април, Георги Бенковски тръгва от Панагюрище със сформираната от него "Хвърковата чета", в която са подбрани все левент юнаци с красиви и пъргави коне, спуска се през с. Мечка (Оборище), минава през Поибрене и пристига в Мухово. Навсякъде юнаците са посрещнати извън селата - с черковни хоругви, с много радост. Всички мъже са въоръжени. От всяко село по 20-30 момци с неспокоен дух яхват конете и се присъединяват към четата.
На другия ден по кривите и изровени от пороите горски пътища четата, вече наброяваща стотина конници, се изкачва на една височина и пред очите на хората от тази първа и най-организирана военна част на въстанието се разкрива нещо невероятно: равнината по долината на река Тополница представлява море от хора, коли, добитък, стада овце. Това са въстаници от селата Лесичево, Калугерово и Церово, тръгнали за Балкана, съгласно подготвения план.
Щом получават "Кървавото писмо", мъжете впрягат колите, товарят приготвения багаж, качват старите хора и малките деца, нарамват пушките и тръгват към Еледжик. Пред тях свирят гайди, а на редички играят хубави и весели моми. На места се водят престрелки.
Повече от 2000 семейства от Калугерово, Лесичево, Славовица, Церово, Ветрен, Горно и Долно Вършило се отправят към планината. За изпълнението на други важни задачи в плана е включено да участва и населението на с. Василица. Въстаническият лагер е устроен в местността Широкото орниче и близките поляни, все около билото на върха и над Калето. Броят на годните за носене на оръжие е около 2000, а заедно с жените и децата в лагера са настанени над 5000. Те избират военен съвет от 13 души с предводител церовският хилядник Гене Теллията (Генe (Гено) Георгиев Телийски), който имал много имоти, знаел говорим турски език, избиран е за кмет, ползвал се с голям авторитет и поробителите го наричали с уважение Телли паша. Помощник му е Теофил Бойков (Бейков) от Калугерово.
Участникът и летописецът на тази славна епопея Захарий Стоянов ни е оставил незабравими страници в "Записки по българските въстания". В планината хората се групирали в лагери така, както са живели по села и махали. Проходите и пътеките задръстили с повалени дървета и камъни. Навсякъде имало стражи. Горе, на самия връх Еледжик (сега Бенковски - 1186 м), били позициите, там се копаели окопи, правели се укрепления, подсилени били и старите ровове. Жителите на околните села превърнали това красиво природно място в добре укрепен лагер.
Малко по-надолу, край Любнишкото кале, на 20-30 метра от окопите, бил арсеналът на въстаниците, ръководен от Уста Стоян Муховчанина (Стоян Иванов Тепавичаров). Към ковачлъка го е теглило още от детинство, а като възмъжал, си направил малка работилничка. Той е сред първите, които се заклели пред Бенковски. Обаянието на войводата, дълбоката вяра в неговите слова изпълнила сърцето на Уста Стоян и той го заобичал, останал му верен докрай. Бил един от най-умните и съобразителни стотници в Еледжишките битки. Изпълнявал специални поръчки на Бенковски.
Еледжишкият арсенал, първият български арсенал, бил истинска ковачница на оръжие. Там разпалвали огнищата и въртели чуковете 40 души, които майсторили пушки иглянки и пищови, ковели саби, правели ножове, леели куршуми, потягали шишанета.
Захари Стоянов пише:
"Аз видях един пищов от системата Лафуше с марка на желязото: "Уста Стоян Муховчанин на 1875 година", който стреляше куршуми на 402 крачки и биеше много по-добре от калпавите револвери, които имахме."
И не само това - самоукият майстор поставил основата и на "артилерията". Той саморъчно изработил две черешови топчета, за да стрелят с "кантар топузи", закрепил ги здраво на двуколни колесарки, селяните събрали половин чувал топузи от кантари и ден преди сражението двете "оръдия", накичени от момите с горски цветя, заели позиция на връх Еледжик...
Ще избързам да кажа, че след разгрома на въстанието Стоян Тепавичаров придружил Бенковски до Стара планина. След това, сигурен, че рано ли късно свободата ще дойде, пет месеца се крил в планинските лесове, хранел се с коприва, корени от папрат и охлюви, научил, че домът му е изгорен, че баща му е в Диарбекир, а майка му с три деца се приютявала при добри хора. И решил - преправил се на средно заможен турчин и успял да пропътува надлъж през Турция, за да види отдалеч баща си и да даде кураж на над двадесетината муховци, които "чезнели в камънаците на Мала Азия".
В арсенала се работи денонощно. Във въстаническия лагер на Еледжик Бенковски пристига през нощта на 25 април, повикан и очакван с нетърпение от местните въстаници. Рано сутринта с отбрана група сподвижници той обхожда върховете на планината. Стражите и укрепленията са намерени в добро положение. Маркова капия се е пазела от муховци, но поради важността на прохода били изпратени в помощ още 80 въоръжени въстаници - проявяват се и военните умения на Бенковски.
При всички налитания на черкезите, което ставало почти всеки ден, победата оставала все на страната на смелите борци. Опитали вкуса на свободата, еледжишките въстаници всеки ден показват все по-голямо умение, каляват се в барутния дим, набират сили.
Бенковски и придружаващите го обикалят и лагера, арсенала, готварниците. Хората са успели вече да си направят жилища от дървета и шума. Прибрали са добитъка. С храна се снабдяват от изоставените села и от други села, като си осигуряват продукти за цял месец напред. Наблизо бълбукат бистри потоци.
От селата са избягали не само българите, а и турски цигани ковачи, спекуланти евреи, кръчмари, бакали...
И когато там загърмява гласът на Бенковски, духът на въстаниците се повишава неизмеримо, изселили се в дебрите на Еледжик, тези люде забравят за опасността, която ги грози. Даже се залюлява пъстро хоро на зелената и росна поляна.
- Ех, че хоро ли беше, дявол да го вземе - възкликва летописецът. - Не зная на другите участвующи и присъстващи там как подействува, но колкото за мене, с гордост го изповядам - благодарих се, считам се и до сега за щастлив, че съм бил честит да присъствувам там. Хорото на Еледжик стана много по-голямо, отколкото беше в Поибрене. И сам Бенковски не можа да се стърпи да не се залови и обиколи няколко пъти. Когато скачаха юнаците и си забиваха краката в бозалъка, тоя последният отхвърчаше настрана, като че го вееха с вили.
Историческо хоро, за което още се говори и предава на поколенията в този край. Сега поляната се нарича Бенковска поляна.
През нощта Хвърковатата чета потегля за железопътната станция Белово. Пътуването е трудно, горските пътеки са преградени с дървета и окопи, а въстаниците са прерязали трите телеграфни жици от Пазарджик за София, които се преплитат в краката на конете и ги плашат.
И докато са в Белово, възторжено посрещнати, бунтовният Еледжик е нападан два пъти. Със задружни усилия, воля и себеотрицание защитниците на лагера успяват да отблъснат противника, като му нанасят загуби.
Четата отново се връща през Ветрен в Еледжик. Въстаниците са паднали духом. Дъжд вали като из ведро и проваля всички начинания на ръководството. Направен е опит с пушките - едва десет на сто гръмват и удрят където трябва.
Пристига тревожна вест - близо до Траянови врата се групира турска войска. Няма съмнение, че целта й е Еледжик. Получава се известие, че Клисура е нападната, че Петрич е изгорен. Сред въстаниците настъпва униние. На хоризонта се задават пушеци откъм Панагюрище. Трети куриер пристига и на висок глас говори, че Панагюрище гори!
На 1 май на Еледжик е свикан голям военен съвет. Бенковски произнася пламенна реч. Ръководството на еледжишките въстаници отново се поверява на Гене Теллията, Теофил Бойков, Стоян Муховчанина и др. Същия ден четата потегля. Когато на другия ден стигат на връх Вислец, всички виждат, че столицата на въстанието гори и кълба дим се извиват нагоре. Спрял с коня си на върха, посочил с ръка към пламналото Панагюрище, Бенковски произнася известните на всички пророчески думи:
- Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а Русия - нека тя заповяда!
По това време в Еледжик се разразява кървавата драма - откъм прохода при Траянови врата се задава турска войска: 3000 души аскер, оръдия, много на брой башибозук и черкези, разпределени в три колони, предвождани от Хасан паша. Същия ден пашата щурмува въстаническия лагер на Еледжик. Отначало започват с топовни изстрели, за да изплашат въстаниците, а след това настъпват с фанатизъм и настървение. По всички позиции, на които някъде е имало и жени, въстаниците се сражават героично и самоотвержено. Гене Телийски обикаля позициите и се стреми да овладява положението.
Но превъзходството на противника и по численост, и по оръжие е голямо. Срещу стоманените, модерни за времето си круповски оръдия и далекобойни пушки на противника славните герои на Еледжик противопоставят малките и трогателни черешови топчета, древните кремъклийки, влажен барут, саби, ножове, пищови и други подръчни средства за самоотбрана.
По някое време под ураганния огън на противника редиците на въстаниците започват да се огъват, принудени са да изоставят добре подготвените позиции. Озверените османлии влизат във въстаническия лагер и извършват невиждани злодеяния - грабят, опожаряват, опустошават и разрушават. Настава страшна сеч над беззащитните деца и жени. Тези села дават скъпи жертви - над 1000 души са избити, други 170 са осъдени от турски съдилища и изпратени на заточение. Загива на 2 май в муховското землище председателят на военния съвет, войводата на връх Еледжик Гене Телийски.
Настъпва краят на десетдневната свобода на този малък къс българска земя. Жестоко е потушено въстанието в целия Панагюрски революционен окръг. Оцелелите борци въстаници се оттеглят в Троянския и Тетевенския Балкан. На мнозина от тях съдбата е трагична.
Спасилите се от Еледжик намират подслон и храна в махалите на близкото село Василица и други оцелели села.
Иван Вазов в четиристишие увековечава трагичния финал на Априлското въстание:

Балканът няма за тях ни завет, ни път.
Градът има бесилка, хижата проклятие
и само Янтра им казва:
- Елате, нещастни, в моите обятия!

Жертвите не отиват напразно. Само след две години руските солдати преминават Дунав и с участието на славните български опълченски дружини - на щиковете си, и с много жертви - донасят Свободата. 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033539
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031