Докладът за пребиваването през 1939 г. на българска парламентарна делегация в Съветския съюз
Дума 15. Декември 2016 , брой: 286 Христо Георгиев
Лятото на драматичната 1939 г. Хитлер още не е нападнал Полша и Втората световна война не е започнала. Седмица преди началото й е подписан т.нар. договор за ненападение Рибентроп-Молотов. Говори се, че Великите сили си поделят света. Българските държавни институции по това време развиват широка външнополитическа дейност - дипломатическите маршрути минават и през Англия, и Франция, не само през Германия. Целта е България навсякъде, където може, да издейства връщане на отнетите й от 1895 г. и нататък територии. Днес публикуваме текст на Стойчо Мошанов, който илюстрира постоянното въртене на българските политици от една крайност в друга, от един "велик брат" към друг. Това генетично политическо увреждане не е от днес. През август 1939 г. българска парламентарна делегация заминава за Москва и там вика мощно "Да живей!" и "Ура" - в чест на Сталин, по същия начин, по който след по-малко от две години в нашето Народно събрание с "Да живей" и с бурни акламации е прието присъединяването ни към Третия райх на Хитлер.
Не са щастливи от посещението в СССР цар Борис ІІІ и министър-председателят Георги Кьосеиванов, които, за да не се предизвика дипломатически скандал, се съгласяват то да се осъществи. Но неудовлетворението на двамата се превръща в нескрита ярост, когато разбират как е преминало посещението на нашите парламентаристи - че са приети от министър-председателят Молотов, който им обещава Добруджа и в крайна сметка след войната, по време на Парижката мирна конференция 1946-1947 г. именно съветските представители спасяват победена хитлеристка България от отнемането на нови територии. А тогава - през 1939 г., всички главни действащи лица в московското посещение се разделят с политическата си кариера. Както се казва - нищо ново под слънцето.

Из книгата на Стойчо Мошанов
"Моята мисия в Кайро"

Председателят на комисията по външните работи Георги Говедаров, който фактически е бил ръководител на парламентарната делегация в контакта със съветските държавници, написа подробен доклад за срещите и разговорите в Москва. Докладът бе адресиран до цар Борис и министър-председателя. На мене връчи препис. Кьосеиванов отказа да регистрира доклада и да го остави в архивата на външното министерство. Поради неговата историческа важност възпроизвеждам го тук.
Господин Председателю,
Имах честта да ви предам скоро след завръщането ми от чужбина, още в първото ми при вас посещение на 2.IX т.г. в министерството, сгъстено резюме на разговорите и впечатленията, които имах и извлякох при пребиваването на групата български депутати в Москва. Касае се предимно за разговорите при срещите ни със съветския министър-председател и комисар на иностранните дела г-н Молотов на 8 или 9 август т.г. в Кремъл, когато се казаха и изнесоха неща, които считам и полезно, и необходимо да останат в техния автентичен вид и същина, достояние за архивата на Външното министерство.
Поканата за посещението ни в Кремъл - то продължи 2 часа и 20 минути - излезе направо и по собствен почин на съветските управници. Приети бяхме в една голяма заседателна зала, гдето след обичайните представления бяхме поканени и насядахме всички 21 български депутати на една дълга правоъгълна маса. Г-н Молотов зае централното място, от лявата му страна бе седнал г-н Марков, а отдясно аз, до мене д-р П. Кьосеиванов. Пръв взе думата от нас водачът на групата г-н Г. Марков, който в около 20 минути изказа впечатленията си и изложи някои мисли и преценки, засягащи отношенията между руския народ и Съветите, от една страна, и България и българския народ, от друга. Д-р Балкански служеше за преводач на г. Марков. Поради добросърдечността и простотата си, в смисъл на безхитростност... говорът на г. Марков, при най-обективна преценка, произведе много добро впечатление върху г-н Молотов и присъствуващите негови помощници народни комисари г-н Потемкин и г-н Деканозов.
Втори взех думата аз и почнах със следната интродукция: нямаме никаква официална мисия. Политиката ще я водят отговорните ръководители на двете държави. Все пак ние изхождаме от българския парламент и можем да ви предадем чувствата на уважение и симпатии, които нашият народ храни въпреки всичко към руския народ. В България след голямата война и особено след няколко години насам всички сме обединени около големите проблеми и основни линии на българската външна политика - политика на мир и разбирателство с балканските ни съседи. Считаме, че всички мъчнотии и спорове на Балканите ще трябва да намерят справедливо, но мирно разрешение. В България всички сме дълбоко убедени, че Съветска Русия не ще повтори грешките на Царска Русия по балканския проблем и специално по българския въпрос.
- Не, не, грешките на Царска Русия не ще се повторят - прекъсна ме г-н Молотов.
- Ние всички сме дълбоко убедени - продължавам аз, - че Съветска Русия и нейните управници не виждат никакво противоречие за руските интереси в съществуването на една независима и силна България.
- Никакво противоречие, никакво противоречие, г-н Говедаров - добави г-н Молотов.
- Ние всички искаме да вярваме, че руските и български интереси на Балканите се покриват.
- Ну, да, вполне покрываются - обажда се г-н Молотов.
Поставиха ми се въпроси специално за нашите отношения със съседите ни. Изложих мотивирано българската теза, както съм имал случая неведнъж да я развия от трибуната на парламента ни. Посочих, че пактът за вечно приятелство София - Белград остава крайъгълен камък на българската външна политика и че отношенията ни с Турция са искрени и най-добри (а в момента Кьосеиванов вдигаше аларми по италианско внушение в Париж и Лондон, б.м.), защото от Турция България нищо не желае и защото се надяваме, че Турция също не ще търси нищо от нас. Със северната ни съседка Румъния, както и с южната такава Гърция, отношенията ни са добросъседски, но биха могли да бъдат отлични, ако в Букурещ и Атина проявят малко повече добра воля и междубалканско съзнание, за да се удовлетворят минималните легитимни искания на България поне относно Южна Добруджа и териториалния ни излаз на Бяло море.
- Не безпокойтесь, г-н Говедаров, Добруджа будет болгарской - заявява Молотов.
- Българският излаз на свободно море - продължих аз - не е само израз на вековния стремеж на българина към юг и към свободно море, не е само етнически проблем, но е преди всичко въпрос на действително жизнено пространство за развитие на народното ни стопанство и за сигурност на държавата ни. Нашите основания и аргументи не са само реални, но и обичайни.
- Да, понятно - това само бе отговорът на г-н Молотов.
- Вие строите един нов свят, стремейки се да постигнете повече правда и по-друг ред у вас. За вас не може да бъде безразлично постигането на повече правда и в международния живот, нали? Ние вярваме, че Съветска Русия не храни никакви завоевателни аспирации на Балканите.
- Нет, нет, миы, не имеем никаких завоевательных аспираций на Балканах - казва г-н Молотов.
- И тъкмо затова ние се надяваме, че с повече право и морален титьр Съветска Русия ще може да съдействува за мирното и справедливо разрешение на балканските спорове изобщо и за удовлетворение на минималните легитимни български ревандикации.
- Нашето отсъствие доскоро беше наложително, но занапред ние не ще оставим балканските въпроси да се разрешават и пререшават в наше отсъствие - заявява твърдо и ясно г-н Молотов. - Как мислите - обръща се към мене г-н Молотов, - кой пречи на България да излезе на Бяло море?
Една секунда на размишление и връщам въпроса, запитвайки г-н Молотов: "Кой пречи на Велика Русия да излезе на свободно море?"
Засмян и не недоволен, г-н Молотов продължава към мене:
"Ами защо ви пречат?"
Отговарям: "По няколко причини. Първата е, че не искат да ни вярват, защото сме българи и славяни. Втората е, че в някои западни столици смятат, че въпреки всички недоразумения в миналото българите си остават естествените и най-добри приятели на великия руски народ на Балканите. Третата е, че в тия столици, особено във втората от тях, подозират - на какво конкретно основание и аз сам не знам, - че когато България ще има няколко удобни търговски порта на Егейско море, може би някой от тия портове да послужи за база на руската търговска флота.
- Разбирам ви добре. Ясно - казва г-н Молотов...
На два пъти г-н Молотов воалирано и невоалирано засегна въпроса дали България не е поела някакви външни политически ангажименти. Това става причина да взема наново думата и да заявя най-категорично, че българското правителство следва неотклонно линията на строг, лоялен и ефективен неутралитет в международната политика, както и специално спрямо европейските оси, пояснявайки, че и правителството, и парламентът у нас, без разлика на политически нюанси, и интелигенция, и народ решително са обединени по тоя основен пункт на българската външна политика...
Интересната беседа, водена от стопанина в атмосферата на сърдечност и прямота, приключва. Закуските и плодовете остават оскъдно консумирани. Сбогуваме се с г-н Молотов. Давам преднина на водача на групата ни Г. Марков...
В това време мощно и громко "ура" процепва въздуха и сякаш тресе стените на Кремъл. Отделям се бързо от двамата мои събеседници и се примъквам между другарите. Питам и някой, струва ми се колегата Колчев, ми обяснява:
- Г-н Молотов, след като се сбогува с всички ни, ни заяви: "Господа, приемът, който ви давам днес, е по изричната воля на нашия вожд товарищ Сталин. Казаното ви от мен не е само мое мнение, но и мнение на всички народни комисари. То изразява и мнението на нашия водач товарищ Сталин."
"Урата" и "Да живее Съветският съюз", "Да живее руският народ" не стихват. Правя усилия и излизам напред, пред групата. Заставам близо, на шаг-два, право пред г-н Молотов и давайки знак на другарите да спрат, извиквам с всички сили: "Да живее великият руски народ", "Да живее България!"
Една руменина на вълнение се очертава по двете страни на г-н Молотов, който, придвижвайки се полушаг встрани, за да има пред погледа си цялата ни група, със силен и развълнуван глас отговори: "Господа. Да здравствует братская Болгария!" Нови още по-бурни и нестихващи "ура", "да живее България", "да живее Русия!" изпълниха Кремъл. Напуснахме го не без дълбоко задоволство, защото нова Съветска Русия даваше тържествена дума в лицето на отговорните си и първи ръководители да респектира независимостта на българската държава и да помогне безкористно и твърдо легитимните национални ревандикации на българския народ.

С отлична почит: (п) Г. Говедаров