Трицветието е родено по-рано! За първообраза на българското национално знаме
Дума 2. Юни 2016 , брой: 122
Иван Ст. Иванов, вексилолог
 Интересен и похвален видео урок представи БНТ, посветен на "Забравената история на България", с разказ за една скромна, послушна и изпълнителна дъщеря на Иван Параскевов, браилски търговец българолюбец. Помощ оказва НВИМ, където сбирката от знамена е впечатляваща и където се пази знамето на Параскевови. Компетентно участие взе Илияна Криворова и историк от Етрополе, където преминава част от живота на Стилияна.
 Две са преследваните цели: тенденциозно твърдение, че не се познава българската история, в случая националното знаме, и опит за доказване, че творците на Търновската конституция използват Браилското знаме като прототип при определяне на държавния флаг на Княжество България според гласувания чл. 23. Нека направим опит

да подредим нещата според историческата истина
 
Началото на трицветното знаме в българската военна история поставя Георги С. Раковски,  създател на Първата българска легия. То е с хоризонтално разположени цветове на италианското знаме зелен, бял и червен. Последващата му съдба е известна, но е загубено или унищожено в Сърбия. Трицветно знаме поръчва и използва четата на Филип Тотьо с хоризонтално разположени червена, бяла и зелена ивици. Съхранявано във фонда на НВИМ. Трицветни знамена прави и дъщерята на Димитър Ценович по негов проект. Също запазени в НВИМ. Има данни, че цветовете на Раковски се възприемат и от създадения през 1872 г. БЦРК в Букурещ. Знамето на Врачанския революционен комитет също е трицветно. Трицветно е и знамето на Трети руско-български батальон, участвал в Сръбско-турската война (1876). Т.е. трицветието има вече традиция в българските борби за свобода и независимост.
 В края на 1876 г. завършва без резултат Цариградската конференция. Съдбата на българите остава отново робска. Кръвопролитията и жертвите от Априлското въстание не трогват западните дипломати. Тогава руският император

Александър ІІ прави историческото си заявление
 
че щом с мирни средства не може да се реши съдбата на българите и християните на Балканите, остава разрешаването само с помощта на оръжието. Българската революционна емиграция в Румъния също реагира на този проблем. Тя се готви да посрещне предстоящата война за освобождението на родината. Възниква идея да се изработят и знамена за посрещането на руските войски и доброволците по места, а за тях да се изработи и отделно знаме. Един от сподвижниците на революционната организация и виден търговец в Браила, роденият в Ямбол патриот Иван Параскевов, поема тази задача като личен дълг. Изпълнението той възлага на своята дъщеря Стилияна. През април 1877 г. знамето е готово. Русия вече е обявила война на Турция. То е с размери 198х119х173 см и представлява съшити хоризонтално бяла, зелена и червена копринени ивици. Върху зелената ивица на лявата страня на плата е извезан с копринени конци (старо злато)

изправен, коронован и въоръжен лъв
 
висок 60 см. Над него в полукръг има надпис "БЪЛГАРИЯ". Под символа на лъва е извезан текстът: "Съ божiя воля// и съ силата на  славного рускаго царя Александра ІІ-го// Напред!" Знамето не е връчено на нито една дружина. Не е освещавано и приковавано както другите знамена, поръчани от букурещките и киевски българи за останалите дружини. Не участват в бойните действия начело на опълченските формирования. Те се появяват едва на парада в Пловдив на 30 август 1878 г. по случай празника на Св. Александър Невски и именния ден на руския император Александър ІІ и освобождението на България от турско робство. Четирите знамена притежават символа на трицветието - бял, зелен и червен. Предадени са в княжевския дворец за съхранение, а днес се намират във фондовете на НВИМ.
 Прототип ли е браилското знаме? Приетото с чл. 23 знаме на Княжество България му прилича само с цветовете си и тяхното разположение. Липсва вековният символ на българите - изправеният, коронован и въоръжен лъв. Ако създателите на Търновската конституция са познавали герба на Христофор Жефарович, отчели са присъствието на този символ в знамената на хайдути и въстаници и са познавали браилското знаме, те поне ще го споменат в разискванията за "националните бои".

Това не се среща в протоколите

на Учредителното събрание. Маршрутът до църквата "Св. Четиридесет мъченици", където е отслужен молебен пред депутатите, както и залата, в която се провежда събранието, са украсени с трицветни знамена. Градовете и селата, през които преминава кортежът на генерал-губернатора княз Дондуков-Корсаков, също са украсени с такива български знамена. Трицветието присъства и на арката при посрещането му в Търново, за да открие Учредителното събрание. Т.е. трябва да се допусне, че белият, зеленият и червеният цвят са добили гражданственост много преди браилското знаме и Освободителната война. Това се потвърждава и от същото трицветие на знамената за опълченските дружини, които споменахме, поръчани от българските общини в Букурещ и Киев, без да са виждали и чували за знамето на Параскевови.
Браилското знаме