"Най-великото в този свят сега е битката срещу фашизма". Майор Томпсън и неговите последни мигове според очевидец
Дума 4. Май 2016 , брой: 100
Валери Иванчев
На 10 юни 1944 г. в долчинка край с. Литаково, Ботевградско, жандармеристи разстрелват 23-годишния Франк Уилям Томпсън, майор от войските на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Той е начело на военна мисия, изпратена в България от щаба на тези войски за Средиземноморието в Кайро на 25 януари 1944 г. Тя е "аташирана" към Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия - ГЩ на НОВА, въоръжената сила на Отечествения фронт - ОФ. А ОФ е коалиция от няколко партии, която организира антифашистката съпротива в България. Тя е създадена през 1942 г. по инициатива на Българската работническа партия. Чрез мисиите на майорите Мостли Дейвис - първата "акредитирана" към НОВА от есента на 1943 г., и Томпсън, които в края на март 1944 г. се сливат под командата на Томпсън, след като Дейвис загива от фашистки куршум, Великобритания признава антифашистката борба в България и я подкрепя. Народите, борещи се с хитлеристка Германия и нейните съюзници, са обединени в името на ценностите от Атлантическата харта, приета през януари 1942 г. Царство България е съюзник на Третия райх от 1 март 1941 г., като управниците в София не си и помислят да питат народа иска ли това или не. Мисията на Дейвис е кодирана в щаба в Кайро като "Мълигатауни", а на Томпсън като "Клариджис". В състава на втората има още един - сержант Кенет Скот, радист.
Франк Томпсън се приземява с парашут на 25 януари 1944 г. в района на с. Добро поле, в тогавашна Югославия, недалеч от довоенната граница с България и от Трън. Открит и весел по характер, младият англичанин допада на домакините. Отлично се справя с българския и дори с "чепатия" му трънски диалект. Наскоро тук идва и Главният щаб на НОВА, начело с командира Владо Тричков. С него Томпсън се сприятелява, а с командира на Трънския отряд Денчо Знеполски са повече от братя. Тримата ги свързва и идейна близост - Франк е комунист.
В състава на Трънския отряд, а след това и на създадената върху неговата "основа" Втора Софийска народоосвободителна бригада начело с Денчо Знеполски, Томпсън и другите британци са до края на май 1944 г., когато попадат в ръцете на врага. Единственият останал жив от "мисионерите" след 9 септември 1944 г. - сержант Скот, е категоричен, че между всички британци се откроява майор Томпсън.
Той се чувства български партизанин
и иска да бъде достоен за това звание. В бой не губи присъствие на духа, спасява не само себе си и другарите си, а неведнъж и радиостанцията. Чрез нея "Клариджис" поддържа връзка с щаба в Кайро, чрез нея непримиримият и неуморим Франк успява да издейства за българските си другари, от чиято саможертва се възхищава, поредица долитания на групи от английски транспортни самолети, които спускат с парашути големи количества оръжие, боеприпаси, медикаменти. За последно на 11, 12 и 13 май 1944г. Тогава е въоръжена "до зъби" новосъздадената Втора Софийска бригада, и тръгва на поход от Трънско към Ком и Мургаш. Нечовешкото претоварване е една от главните причини, довели до мъртвешката умора и спирането за почивка в ниско място край с. Батулия. Това позволява на многобройна жандармерийска част да заеме позиция нависоко и оттам да нападне партизаните. Те се съвземат, контраатакуват и пробиват обръча, като дават 13 убити, а са 200. Но са разпръснати на групи, а всеки квадратен километър от територията, обхващаща днешната Софийска област и съседните й райони, е контролиран от "царски" потери. Изморени, гладни, в непознат район, жертви на много предателства, без връзка с местните борци, партизаните от Втора Софийска бригада, макар и да се бият смело, започват да се топят. Десетки загиват в сражения, мнозина са пленени и впоследствие убити. Има и доброволно предали се, вярвайки на обещанията на властта, че ще бъдат пощадени, но и те са екзекутирани. След боя при Батулия Томпсън и Скот са в група от 34 човека, между които Владо Тричков (ранен в крака и трудноподвижен), Йорданка Чанкова, Горазд Димитров (брат на националната героиня Лиляна Димитрова) и др. Командир им е Славчо Лазов. Те продължават напред и търсят връзка с отряда "Чавдар". Край с. Елешница са предадени и в неравния бой стъписват дори озверелите жандармеристи - джелати със смелостта си, но пада Горазд, Йорданка е ранена и заловена, Тричков продължава сам и след няколко дни загива край с. Долно Камарци, Софийско. Франк и Кенет се отделят от другите и вървят по посока Пловдив. Свързването със силните партизански части от Средногорието е цел на "Клариджис" още от Трънско. Но след ново предателство двамата англичани са блокирани в една гора в землището на Елешница и при невъзможност да направят друго, се предават. Това става на 30 май 1944 г.
В онези дни на територията на днешната Софийска област постоянно са хвърлени срещу партизаните и техните ятаци и помагачи над 2000 войници и почти толкова жандармеристи, полицаи, цивилни агенти от Дирекцията на полицията и от Разузнавателния отдел 2 (РО 2) при Министерството на войната, и др. Всички те съставят т.нар. Сборен отряд с командир ген. Константин (Кочо) Стоянов, а от края на април 1944 г. - подполковник Георги Манов. Щабът на това зловещо "съединение" е в с. Горни Богров. Всеки един от "личния състав" получава
награда за убит партизанин или ятак 50 000 лева
Този "стимул" бързо превръща обикновени момчета от селата в закоравели убийци-разбойници. Безчинствата са толкова разнообразни и жестоки, че ни е трудно да си ги представим. Едно сравнително "хуманно" мъчение е запалването на жив човек след заливане на меките части на корема му с бензин. Голям майстор на това е бил Зографски от РО 2. Заловените жени по правило са били изнасилвани, преди да ги убият. Палежите на къщи на партизани и ятаци са били всекидневие. В тази "атмосфера" дните на Франк Томпсън и на другите британци след залавянето им са преброени. Те са докарани в с. Литаково, където е разквартирувана 6 Врачанска жандармерийска дружина, част от Сборния отряд, с командир капитан Янко Стоянов, който буквално коли и беси в селото.
Ето какво си спомня за онези страшни дни Найден Коцев Стаменов, роден през 1932 г. в с. Литаково:
"Нашата къща беше в центъра на с. Литаково, до самия площад. От близката сграда се чуваха виковете на изтезаваните. А целият мегдан беше пълен с трупове на убити партизани. Те стояха с дни, миришеше непоносимо, червеи пълзяха по телата им... На мегдана свиреше "жива" музика. Властниците караха хората да играят, да се радват... Такива зверства в света не е имало. Народният съд малко хора осъди, останаха много ненаказани...
Всички в селото знаеха, че има заловен англичанин. Висок, едър, с червена коса, красив мъж. Подкараха ги тия гадове над селото, в едно дере. Аз тръгнах след тях от любопитство. Томпсън дъвчеше дъвка, като видя, че ще го убиват, се обърна към жандармеристите и започна да им говори нещо на английски език. Ама те ги покосиха с шмайзерите - и него, и партизаните. Томпсън беше по-здрав от българите, та ритна 2-3 пъти с крака. Те не мръднаха, толкова бяха изтощени. Джандарите им бяха дали хляб да ядат, така ги свари смъртта. Изпълняваха безпрекословно това, което им кажеха тези джелати. Томпсън остана напълно спокоен до последния си миг, ни най-малко не се уплаши. След като ги разстреляха, веднага мина доктор да им направи инжекция, да не би някой да остане жив.
Един жандармерист отряза на Томпсън пръста
защото не можа да му свали пръстена. Друг му взе часовника. 10-15 души убиха. А после един от жандармеристите се обърна към мен и замахна с автомата, все едно ще стреля "на откос". Уплаших се много и побягнах, докато ме държаха краката. Години наред след това се изпусках нощно време по "малка нужда", а и до днес имам тик с дясната част на лицето си. И никакъв съд срещу Томпсън не е имало, така го убиха гадовете! След 10 ноември кметицата - седесарка, лъжеше английски журналисти, че сънародникът им е съден! Над 100 човека са погребани в Братската могила в Литаково, на някои и до днес не се знаят имената!"
Народният съд в Ботевград, заседавал в първите месеци след 9 септември 1944 г., приема за вярно, че е имало саморазправа над майор Томпсън и сержантите Монро и Уокър в общината в с. Литаково. В нея мъчителите и палачите на тримата британци - капитаните Йолов и Янко Стоянов, са били прокурори и съдии. Ето разговора между тях и Франк Томпсън:
- С какво право вие, англичаните, влизате в нашата страна и водите война против нас?
- Дойдох, защото тази война е нещо много по-различно, отколкото битка на народи срещу народи. Най-великото в този свят сега е битката срещу фашизма.
- Знаете ли, че ние разстрелваме хора, които поддържат вашите възгледи?
- Аз съм готов да умра за свободата и съм радостен да умра заедно с българските патриоти като мои другари."
Франк е заявил, че повече ще говори само пред редовен военен съд, защото той е военнопленник и като такъв се намира под закрилата на международното законодателство. Капитаните отговарят, че за тях той е вид разбойник и ще го третират по Закона за разбойниците.
След 9. IХ. 1944 г. представителят на Обединеното кралство в Съюзническата контролна комисия в България ген. Оксли представя на българските власти списък с имената на британски военни, пленени или изчезнали на територията на Царство България до 9 септември. Под номер едно в дългата поредица е майор Франк Уилям Томпсън. Генералът много настойчиво иска да знае, ако пленените са убити, то кои са извършителите и наказани ли са те. След повече от година българските власти с облекчение установяват, че майор Томпсън е убит край с. Литаково през юни 1944 г. по заповед на капитан Янко Стоянов и че последният е екзекутиран на 10 или 11 септември 1944 г. в Литаково от селяни заради масовите избивания на хора без съд и присъда и много други зверства. А жандармеристите, участвали в убийството на Томпсън и другите 2 британци, са санкционирани с разстрел от състав на Народния съд в Ботевград и присъдата е изпълнена на 7.II.1945 г.
...2015 г. Президентът на Република България поднася цветя пред Паметника на жертвите на комунизма в страната. Той се намира на петдесетина метра от Националния дворец на културата. Сред имената на героите са изписани: "...Ген. Константин Стоянов... Янко Стоянов..." Никой не знае, че ген. Константин (Кочо) Стоянов се самоубива на 8 септември 1944 г. На няколко метра гордо се развява знамето на Европейския съюз, върху което са извезани постулатите на Атлантическата харта...
Стиховете на Йосташ Дешан - поет от 14 в...
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Подобна процедура е прилагана във всички държави през 2СВ, в Щатите са екзекутирани германски терористи заловени на територията им, за Британската империя има свидетелства в изобилие в масови екзекуции на цивилно население обвинено в действия срещу империята, а в Русия екзекуциите на полските офицери в Катинската гора са факт, който товаришчите отричаха с десетилетия.
1997: капитан Янко Стоянов е екзекутиран на 10 или 11 септември 1944 г. в Литаково от селяни...
Капитанът просто е изпълнавял задълженията си и се е придържал към законите на българската държава по него време, както и заповедите от войсковото началство.
От любопитство да те запитам 1997, кой е бил съдията издал присъдата и кой адвокат е защитавал Янко Стоянов преди да бъде екзекутиран от селяните?
Сурвакар
