Акад. Иван Юхновски: Историческата истина трябва да се уважава. Когато говорят за "присъствие" и "съжителство", нека погледнат какво пише за робството в учебниците от Освобождението до 1944 г., казва известният учен, бивш председател на БАН
Интервю на Велиана Христова
Дума 23. Февруари 2016 , брой: 44
Иван Юхновски е роден през 1937 г. в София. Учен с международна известност, химик органик, доктор на химическите науки (1982), академик (от 1997), почетен член на БАН (от 2007), председател на БАН (1996-2008). Работи над 45 години в академията и 24 години е преподавал в Софийския университет. Автор на стотици научни статии, на десетки изобретения, 15 внедрени у нас и в чужбина. Действителен член е на Европейската академия на науките, изкуствата и литературата в Париж (от 2003) и на Обществото "Лайбниц" в Берлин (от 2005). Носител на орден "Стара планина"-I ст. (2004), орден "Св.св. Кирил и Методий" с огърлие (2007) и много други високи отличия и награди.

"Историята описва делата на хората и народите, предизвикани от емоциите им, благородни или ужасни, с една цел - извличане на поука"

- Акад. Юхновски, по повод на споровете дали в училищните програми турското робство трябва да се замени с други термини вие сте потърсили отговор в учебниците от времето на царска България. Смятате, че те са по-близо до реалните събития ли? 
- След като отново има спорове за терминологията, която се използва в учебните програми и в учебниците, по които се преподава българска история, и след като историците твърдят, че техните изследвания трябва се основават на строга фактология, можем да потърсим тази фактология и в историографията на новата българска държава след Освобождението, която изобилства с печатни материали за периода от унищожаването на Втората българска държава до Освобождението. Много неща се приказват сега, говори се с критичен привкус за словосъчетанието "турско робство", говори се за "османско присъствие" и се правят каламбури от типа "Под присъствието", натрапи се думата "съжителство", но не ми е известно някой да е проучил каква терминология е използвана в учебниците и в научните публикации на българските историци във вече свободна България до Втората световна война. Според мен нашите предшественици, които сами са преживели Априлското въстание и Освобождението, участвали са в строителството на новата българска държава, имат правото и предимството с обективността на съвременника и на очевидеца да говорят какво е било, какво е свобода и несвобода. А в периода след Освобождението и до началото на Втората световна война България е била сравнително независима държава - имала е поне известна възможност да избира своите съюзници. Друг въпрос е дали този избор е бил правилен. Затова беше важно да видя как са написани учебниците по българска история в тези години. Проучих над 25 учебника по история в българските училища до ІІІ прогимназиален клас (VІІ клас сега) за годините от 1895-а до средата на 30-те години на миналия век. Това бяха одобрените от Министерството на народното просвещение учебници с автори Никола Станев, Йордан П. Георгиев, Полихрон Нейчев, Иван Попов, Иван  Ненов. Някои от тях са преиздавани многократно, до 8 пъти.      
- И какво установихте?
 - Оказва се, че словосъчетанията "турско робство", "турско иго", "черно робство", "тъмно робство" се използват едновременно, много рядко се употребява и "турско владичество", при това - успоредно с посочените. Вече съм цитирал като илюстрация много характерен текст от осмото стереотипно издание (така пише на корицата), на учебника за ІІІ прогимназиален клас от 1921 г. с автор Йордан П. Георгиев. Там четем следните думи: "И така в началото на ХV век се започнало двойно робство, политическо и духовно, което робство без малко щяло да унищожи българския народ". 
- А учените историци в тези години какви термини са използвали?
 - Аналогични. Това може да се види в научните трудове и изказвания на най-известните ни учени историци от периода преди 9 септември 1944 г. като акад. Петър Мутафчиев (1883-1943 г.), акад. Иван Снегаров (1883-1971 г.), акад. Георги Генов (1883-1967 г.), проф. Борис Йоцов (1894-1945 г.) и други, чиито авторитет и познания са безспорни. Ето ви цитат от една монография на акад. Иван Снегаров: "Доказвайки, че турското владичество е било истинско робство за покорените християнски народи, стремя се да бъда обективен и винаги документиран... Но смятам, че и в тоя размер на моя очерк читателите ще добият ясна представа за турското робство като главна причина, за да изостанат твърде много в културно отношение българският и другите балкански народи и ще се убедят, че противното твърдение на чужди историци е тенденциозно". Мисля, че нашите учебници по история и научните трудове на известните наши учени историци от разглеждания период са неразделна част от нашето културно-историческо наследство и отразяват автентична и непреходна част от историческата памет на нашия народ. Дали в историческата ни наука в по-ново време са направени толкова важни открития, че да се налага да бъдат изкуствено подслаждани с обезличаваща терминология най-горчивите страници на българската история? Струва ми се, че единствената причина за новата терминология е конюнктурата на днешния ден. Когато са се писали тези учебници, просто не ги е имало сегашните НПО, които активно се намесват и в учебните програми, и в коментарите, и във внушенията за нашето историческо минало. В наше време и угнетяваните, и угнетителите отдавна вече ги няма и днешните поколения, разбира се, не могат да носят отговорност за делата на далечните си предшественици. Историческата истина обаче трябва да се уважава. Тя трябва да се пази задължително, заедно с нейната много важна емоционална част, вървяща преди, по време и след съдбоносните исторически събития в нашата история. За да се предава и пази от идващите поколения.
- Авторите на учебните програми сега се опитват да представят проблема като "терминологичен спор", защото "робство" се употребява за робовладелческия период, а в Средновековието няма робовладелческа правна система...  
- И това не е точно, защото и в Средновековието наред с многобройни форми на крепостничество съществува, макар и в по-малка степен, робството. В някои югоизточни държави то се забранява едва във втората половина на ХІХ век.
 Използваният от разглежданите наши автори израз "робство" не съдържа всички описани в кратките енциклопедии черти на класическото робство. Това е тежка форма на потисничество, при което дадено население в условията на чуждоверско държавно управление е лишено от самостоятелен политически живот, с постоянни ограничения и несигурност в културно, верско и икономическо отношение. А всички опити за придобиване на свобода и независимост се потушават с масови жестоки репресии. Това според мен виждат, уви, твърде много български поколения в нашия смисъл на думата "робство" или "иго". Не може целият 5-вековен период на робството или игото да се разглежда само в контекста на хилавите реформи в Турската империя в правното положение на потиснатите народи едва от ХІХ век и предприети под постоянния натиск на европейските държави.
- По време на вашето председателство беше издадена от БАН и една много интересна фототипна книга с автентични документи от български вестници от Освобождението до 1944 г. за това как е бил честван Трети март в онези години...
 - Да, по моя идея бе съставена от г-жа Лидия Чолпанова от Централната библиотека на БАН книгата "Празникът на Освобождението по страниците на българския печат (1885-1944 г.)". Тя бе издадена от нашето издателство "Проф. Марин Дринов" през 2008 г. по случай 130-та годишнина от Освобождението на България. В нея има съвсем кратък предговор от една страница и 232 автотипни страници от броевете на десетки български вестници, издадени на следващата дата след празника. В тези дописки се описва точно как е преминавало празнуването на Трети март в столицата и в страната. Традиционно празнуването е започвало с благодарствен молебен в съборния храм "Св. Крал" (днес "Св. Неделя"), а в по-късно време - в храма "Св. Александър Невски". След което шествието, предвождано от цялото правителство, народните представители, представител на военна част, професурата, живи опълченци и ветерани от освободителната война и множество граждани са полагали венци и цветя на паметника на царя Освободител,  след като той е бил издигнат. И така е било включително до Трети март 1944 г. На снимки от последните години на честването можем да видим дори министър-председателя Богдан Филов. Надявах се тази хубава традиция да бъде възстановена в по-ново време, но не стана точно така. И все пак мисля, че запознаването с тази книга, съдържаща автентични документи, е твърде поучително за всички. Защото историята описва делата на хората и народите, предизвикани от емоциите им - благородни и добри, или пък ужасни и отвратителни. С една цел - лошото да не се повтаря.
 

... няма как да го разберат по простата причина, че не искат.

Ето какво са учили нашите деди 40 г. след Освобождението ...
...„Селяните, които работели своя земя, били свободни; но такива селяни били малко. Повечето от селяните нямали земя и били крепостни. Крепостните се наричали парици или отроци; те нямали права да напускат земята, която обработвали, но пък и господарите нямали право да ги пъдят. Нищо не можело да освободи париците от крепостничество. Дори когато някои от тях забягвали и постъпвали на работа в духовенството , господарят им, щом ги намирал, могъл да си ги вземе.
Когато царете раздавали земи на манастирите, давали им цели села с
населението заедно. В такъв случай дори и поповете които живеели в тези села, ставали крепостни. Крепостни били даже и някои занаятчии и работници.
Крепостните нямали никакви права. Още по безправни били робите. Българите търгували с роби. Роби добивали най много от войните. Тогава откарвали като роби не само пленените войници, но и мирното население.“

... но това няма как да не е било в онези времена които са били дефинирани като „робовладелски строй“.

Това което съм цитирал е от учебника по история за трети /7/клас одобрен 1922г.
Аз съм учил за парици и отроци, но определено твърдя, че сага чувам че българите са „добивали“ и търгували с роби.

Точно тази изкривена представа за миналото ни прави така чувствителни към темата а по-лошото е, че не можем да погледнем трезво истината.

И друго ми прави впечатление, тези учени които пишат сега за древната ни история никой от тях не се позовава на всеизвестни светила от соцепохата. Дали и тези хора не знаят какви ги вършат, а!?

Приемам, че нравите на ползване на роби са съществували и през Втората Българска държава. Едва Търновската конституция прекратява законодателно тази практика.