Ньойският договор никога не е ратифициран! Няма съмнения, че България е ограбена, въпреки че е подписала надлежно документа
Дума 1. Декември 2015 , брой: 277
Иван НИКОЛОВ
 96 години след подписването на Ньойския договор, който осъди българите в Западните покрайнини на робство, сърбизация и емиграция, и 12 години след разпадането и на последното югославско формирование, откриваме подробности, които ни ужасяват с неговата юридическа несъстоятелност и безхаберието на българските правителства да реагират правилно и навременно след окончателното разпадане на Югославия.
 Оказа се, че Ньойският договор не е издържан в юридическо отношение. Има нещо изключително важно, което поставя под съмнение основанието за неговото влизане в сила. След последния чл. 296 от Ньойския договор е записано, че той подлежи на ратификация. Ратификацията е условие, за да влезе договорът в сила, и е записана като задължение: "Този договор на френски, на английски и на италиански език ще бъде ратифициран."
 
Проблемните текстове
 
 В следващия абзац четем, че депозирането на ратификацията трябва да стане в Париж възможно най-скоро: "Депозирането на ратификационните документи ще се извърши в Париж колкото е възможно по-скоро." Допуснато е и вербално уведомяване на ратификациите. Точно с този вербален процес е станало възможно унищожаването на България от Антантата.
 Задължителните условията за ратификация са три. Свързани помежду си със съюза "И" (на английски "AND"). Използването на "И" показва, че и трите условия трябва да са безусловно изпълнени, за да влезе в сила договорът!
 Записано е следното: "Първият вербален процес за депозирането на ратификациите ще бъде изготвен веднага, щом договорът бъде..."
 Оттук нататък следват трите условия за безусловна ратификация на Ньойския договор:
 "Ратифициран от България от една страна..." Това задължително условие е изпълнено. България е ратифицирала Ньойския договор и е представила ратификацията си в писмен вид.
 Логическият съюз "И"
 
прави следващото условие задължително
 
"От три от основните съюзнически сили." Основните съюзнически сили са пет - САЩ, Англия, Франция, Италия и Япония. Изисква се само три от тях да ратифицират договора. Както всички знаем, Съединените щати не са ратифицирали нито един от Версайските договори. Това задължително условие е също изпълнено.
 Логическия съюз "И" прави и следващото условие задължително: "асоциирани сили от други страни". Асоциирани сили са всички останали, в това число и Сръбско-Хърватско-Словенската държава (СрХСД). Това условие не е изпълнено. СрХСД никога не е просъществувала, защото Сръбско-Хърватско-Словенското кралство (СХСК) влиза в конфликт с Хърватска и Словения по въпроса за името на новата държава.
 В допълнение, следващият текст казва, че който не ратифицира Договора, той не влиза в сила само за него: от датата на първия вербален процес договорът ще влезе в сила между високодоговарящите страни, които са го ратифицирали.
 Няма никакво съмнение, който не ратифицира Ньойския договор, няма да получи нищо.
 Републиканската структура Сръбско-Хърватско-Словенската държава (СрХСД) е образувана на 9 ноември 1918 г. с Женевската декларация. България е задължена по чл. 36 и 37 от Ньойския договор да признае съществуването на републиканската структура и да предаде Западните покрайнини точно на нея. Поради конфликта на учредителките на новата държава никога не са правени избори за Голямата Скупщина (Конституанта според Женевската декларация) и държавно правителство. И съответно Ньойският договор не е ратифициран от тази държава, което е
 
условие за влизането му в сила
 
Историята показва, че ратификацията би трябвало да се е случила до 9 август 1920 г., когато Ньойският договор влиза в сила. А до тази дата дори монархията, на която са дадени Западните покрайнини - Сръбско-Хърватско-Словенското кралство, е нямала Конституция и не е правила избори за Скупщина и правителство.
 Кой и как е ратифицирал Ньойския договор, без да са правени избори, без Конституция, без да съществува Народно събрание (Скупщина), е все още загадка.
 Няма съмнения, че България е ограбена, въпреки че е подписала надлежно Ньойския договор.
Авторът е писател и председател на Българския културно-информационен център в Босилеград