Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2015 21:09 - Българо-турските отношения в навечерието на Независимостта
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 732 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Своеволия, които граничат с държавна обида. Българо-турските отношения в навечерието на Независимостта
Дума 28. Октомври 2015 , брой: 248
Петър Куцаров
 
Независимостта на България в политическо и финансово отношение засяга и Турция, тъй като българската държава е неин васал. Въпросите за международното признаване на Фердинанд за български княз и на Независимостта също пряко са свързани с южната ни съседка. Даже Източна Румелия все още се разглежда от Турция и други държави,
въпреки Съединението от 1885 г.
като административна част от Високата порта. Поради васалитета на Княжество България турските комисари в България често си позволяват своеволия, които граничат с държавна обида. Такъв е епизодът с внезапното посещение на турския комисар Неджиб Мелхаме в Бургас, за което се разказва в секретното донесение от 29 април 1900 г. на руския дипломат съветник Етер. "По време на своето пътуване из България заедно с тайния съветник Кобеко (руски икономист, изпратен от Петербург по искане на българското правителство за оценка и предлагане на мерки за стабилизация на българската икономика), пише дипломатът, министър-президентът бе крайно удивен от срещата си в Бургас с императорския отомански комисар, срочно пристигнал в града с експресен влак от София". Както премиерът Иванчов, така и придружаващите го лица, узнали за неочакваното пътуване на Неджиб, предполагат, че той пристига с цел да присъства в Бургас при огледа от руския чиновник на пристанището, което България, според слухове, уж щяла да отстъпи на Русия. На българския министър на външните работи обаче Неджиб Мелхаме обяснява своето присъствие в Бургас с тревожната вест за намерението на шайка бунтовници от 30 или 40 човека, уж сформирана в града, за да извърши нападение в Адрианополски (Одрински) вилает. Това неприятно обяснение се оказва, след проведеното по разпореждане на министъра разследване, чиста измислица и пътуването на Неджиб ефенди може да се обясни само с желанието му демонстративно

да напомни за върховните права на султана
 
над Източна Румелия и за това, че преговори по въпроси, засягащи Южна България, трябва да се водят не с княжеското правителство, а с Високата порта. Отоманският комисар, според архивните документи, има лоша репутация както в България, така и като съветник в турското посолство във Франция - МВнР на републиката му отказва да бъде признат за временно управляващ посолството след заминаване на посланика в отпуска. Независимо от негативните отзиви, Неджиб Мелхаме се ползва с особено разположение на султана и вместо с турското МВнР, поддържа връзки изключително и непосредствено с Илдъза - резиденция на турския султан в Цариград. "Някои от чуждите представители считат, съобщава Етер, че той извършва пътуването само с цел да получи от султана сума, няколко пъти превишаваща стойността на експресния влак, поръчан от него за пътуване до Бургас, а също да заслужи нови милости от султана, стараейки се да изпълнява длъжността на официален и на таен агент на двора".
Споменатият турски комисар в България е замесен и в други българо-турски търкания, свързани с мястото му в дипломатическия корпус. Този сюжет намира място в секретно писмо от 12 януари 1899 г. на втория човек в руското посолство П. Боткин до руския външен министър Муравьов. Писмото е докладвано на Николай ІІ, което личи по оставената от него бележка. Този епизод показва, че

самочувствието на младата българска държава расте
 
и тя се готви за обявяване на своята независимост от Турция. Боткин уведомява, че конфликтът между правителствата на България и Турция в София е заради мястото на отоманския комисар сред дипломатическия корпус. Българското правителство категорично отказва на Неджиб Мелхаме не само исканите от него привилегии, но и на предложения от него компромис да му се предостави първото след доайена място в дипломатическия корпус, преди всички други чужди представители. Българското МВнР обяснява на турския комисар, че заеманото от него положение в Княжество България въобще не допуска никакви преимущества пред останалите дипломати; нещо повече, включването му в ранга на дипломатическите агенти е вече до определена степен любезност на правителство, тъй като комисарят на отоманското правителство, отговарящ за вакъфите, би могъл да бъде поставен редом с началниците на отделения на местното управление и тогава неговото място би било след българските министри. Освен това на Мелхаме е разяснено, че неговият предшественик не е повдигал въпроса за мястото и се задоволявал с ранга дипломатически агент. Без да се задоволява с дадените му разяснения, турският комисар, известен като авантюрист, заминава за Константинопол с думите: "je joue mа tеte" ("заложих си главата:) Този израз предизвиква много насмешки и остроти по адрес на турския агент, но независимо от това султанът го награждава с орден "Османие" І степен.
 Поведението на друг турски комисар Садък паша също е в дисонанс с подготовката на България за провъзгласяване на самостоятелност. Стремежът на турския пратеник да подчертава подвластното положение на България завършва с отзоваването му. Този сюжет намира място в

секретно донесение на руския дипломатически представител

Сементовски от 21 април 1908 г. Садък паша иска да заема първо място сред дипломатическия корпус по време на общи мероприятия, поради тази причина не участва в посрещането на княза и в други мероприятия, ако не му е осигурено първото място, т.е. иска да бъде старшина, доайен на дипломатическия корпус в нарушение на протокола. А в тези му действия е скрит все същият подтекст: България е васална на султана и той, като негов пратеник, трябва да е начело на дипломатическия корпус. Така Садък паша не присъства на посрещането на Фердинанд и втората му съпруга Елеонора. За да заглади своя гаф, той поисква отделна среща и князът го приема, облечен в присвоения му от султана мундир на турски маршал с всички турски ордени и отличителни знаци. Въпреки направеното предупреждение за формата на облеклото, Садък паша се явява в двореца в непълен мундир на дивизионен генерал. Считайки подобна постъпка за нарушение на всички правила на етикета, Фердинанд незабавно се обръща по телеграфа с жалба в Цариград, откъдето последва заповед отоманският комисар да пристигне за обяснение в столицата на Турция. Като резултат от инцидента, Садък паша е уволнен. Сементовски заключава, че този факт показва желанието на Абдул Хамид да отговори на изразената в последно време готовност на българското правителство да поддържа възможно добри отношения със съседите.
Ще допълня извода-заключение на руския дипломат с констатацията, че и по-рано турските комисари у нас са се държали по подобен начин, но българските ръководители все още не смеят да искат отзоваването им. Поведението на българското министерство на външните работи и на княз Фердинанд постепенно се променя и става по-твърдо. Нашата страна вече се държи като пълноправен участник в международния живот - верен признак за предстоящото след пет месеца провъзгласяване Независимостта на България.
 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033532
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031