Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05 20:55 - Велислава Дърева: Да защитим журналистиката като живот!Управляващите готвят медиен закон. В криза ли са медиите у нас, обсъждаха колеги в СБЖ
Автор: 1997 Категория: Други   
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове:
2



Дума 4. Май 2018 , брой: 85 Павлета Давидова
Дискусия на тема "Кризата в медиите - криза в журналистиката" събра вчера в Съюза на българските журналисти представители на СЕМ, университетски преподаватели и журналисти от различни електронни и печатни медии. Датата на срещата не бе избрана случайно - на 3 май е Международният ден на свободния печат.
Организаторите на събитието си бяха поставили за цел да "бият тревога" за кризисното състояние на българските медии и на медийната среда у нас. Срещата бе открита от председателя на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова. Накратко тя припомни законовите изменения, предлагани от СБЖ и целящи подобряването на трудовото битие на гилдията. Разказа и за съдбата им в ресорната парламентарна комисия. Все още обаче няма яснота какво се случва с предложенията, които предвиждат и сключването на колективни трудови договори, изсветляването на собствеността на медиите и др. "Неофициално научихме, че нашите предложения може би ще бъдат използвани в работата по Закон за медиите. Това ни учиди и притесни, защото нашите идеи са законодателни инициативи за защита правата на журналистите и свободата на словото. Не сме инициатор на Закон за медиите", подчерта Тодорова. Тя обясни, че причината за това са притесненията, че евентуален такъв закон може да ограничи правата на колегите. По-късно по темата се включи зам.-председателят на парламентарната комисия по култура и медии Даниела Савеклиева от ГЕРБ, която бе единственият депутат, уважил дискусията. От думите й стана ясно, че

медиен закон

наистина се готви "от три министерства" - икономическото, финансовото и културното. Стана ясно, че се обсъжда проблемът за собствеността и финансирането на медиите и тяхното разпространение. Не мога да ви кажа дали става въпрос за нов закон или по-скоро за допълнения за финансиране за печатните издания, отметна се тя. На уточняващ въпрос гербаджийката уточни все пак, че става въпрос за "законопроект, който се подготвя за решение от Министерския съвет от края на февруари".
Савеклиева се оказа "учудена" от очакванията на СБЖ "механизмът да се задвижи" след внасянето на законодателните им инициативи в медийната комисия на НС. Тя се оправда, че предложенията се отнасяли още до финансовата и социалните комисии. Вие с колко от колегите в НС сте говорили, атакува тя, след като допълни, че всеки депутат би могъл да припознае идеите като свои и да ги "входира".
Навлизането на

частния интерес

в обществените медии пък бе засегнато от бившия шеф на БНР Валерий Тодоров. Той не пропусна да разкритикува и настоящия директор на националното радио Александър Велев за поведението му около кризата с музикалните състави на БНР. Тодоров подчерта, че всеки бюджет се прави за определен период, и попита защо ръководството на БНР се е сетило за музикантите едва на третата година от мандата си. А въпроса за журналистите, които взимат по 580 или 610 лв., никой не повдига, възмути се той. Тодоров отбеляза още, че телевизията е част от шоуто, но журналистиката не е шоу и не бива да се превръща в такова.

Страхът е навлязъл

дълбоко в професията, заяви Светослав Терзиев от в. "Сега". Той също отбеляза изключително ниските възнаграждения на журналистите, както и факта, че с навлизането на електронните медии и безплатните издания трудът на колегите е обезценен. "Медиите станаха толкова евтини, че който не е пожелал, той не си е купил такава. Вече издателите купуват не медии, а техните дългове", добави журналистът. Медиите станаха лесна плячка на властите. Медите бяха овладени от едни хора, които седят на маса, върху която се въртят много пари, цитира той Вежди Рашидов от 2008 г. Според Терзиев тези хора са "прословутото задкулисие, което управлява и държавата. Онази паралелна държава, която и днес назначава собственици на медии". По думите му недоволните с подмяната на посоката, по която върви дадена медия, имат само един достоен, но тъжен избор - да напуснат професията. Терзиев добави, че журналистиката е била подменена с пиар, пропаганда и реклама.
Темата за солидарността и

подкрепата в гилдията

също бе засегната. Особено щом думата взе Оля Ал Ахмед, която доскоро бе част от екипа на "Стандарт". През сълзи тя разказа за проблемите в медията, напусналите журналисти. Дължат ми заплати за 11 месеца, може ли да си представите 11 месеца да не плащате на топлофикация, ВиК, да не си плащате сметките и да си издържате семейството, попита тя. И размаха снимка на ордер, на който пише "Заплата", без да се указва за какъв период, за сума от 50 лв. Искра Крапачева от същото издание разказа, че дори е осъдила "Стандарт", но все още нищо не е получила.
Бяха напомнени и конкретни примери за заплахи и дела срещу родни журналисти. Призивите за повече единност и колегиалност обаче останаха на думи. И тази дискусия не мина без "престрелка" между представителите на няколко от най-големите издателски групи. Двата етични кодекса, разностранното възприятие на истината и други различия сблъскаха Любомира Будакова от "Монитор", Терзиев и Люба Кулезич. Острата размяна на реплики бе потушена от Велислава Дърева от ДУМА, която призова гилдията да бъдем силни, а не да се ядем едни други. Да защитаваме журналистиката - не като професия, а като живот, настоя Дърева.

Велислава Дърева:
Повече солидарност и силен синдикат ни трябват

В Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 г., а предполагам, че и в другия, отсъства най-важното словосъчетание - "свобода на словото". Няма го, уважаеми колеги! Свободата на словото не фигурира в тъй наречения "Етичен кодекс на българските медии". Защото той е написан от корпоративни интереси, както предполагам и Етичният кодекс на другия издателски съюз. Когато собствениците и парите пишат етичен кодекс, там свобода на словото няма!
В Устава на СБЖ има едно малко приложенийце, което се нарича "Етични правила". Едно мънинко, късинко. Там свободата на словото е на първо място и има поразителен текст "интересите на обществото стоят над интересите на собствениците" и "нито един журналист не бива да се съгласява неговите материали да излизат обезобразени", цитирам по памет. Това са най-важните текстове в българската журналистика! Интересите на обществото стоят над интересите на издателите - намерете един издател, който да ви каже, че интересите на обществото стоят над неговите лични... Няма такъв.
Ние седим тук, водим целия този разговор. Да се разкриела собствеността на медиите... Извинете, колеги, ние нима не знаем чия е собствеността? Много добре знаем. И какво от това? Какво следва от този факт? Нищо, абсолютно нищо!
Това, което за мен е най-важно... Няма солидарност, колеги, и гилдия няма. Някога ги е имало - преди и след 9 септември, до 10 ноември, дори след него ги имаше, сега ги няма! Няма солидарност. Закриват се издания - гробовно мълчание от гилдията. Уволняват се журналисти, ей така, на партиди. Журналисти-номади се придвижват из медийното пространство, белким някъде да могат да оживеят. Солидарност - нула. От един вестник уволняват 15 души, 50 чакат на вратата и питат: "Кога ще ме назначиш?". Солидарност ли, няма такова понятие! Затова сме на това дередже.
Пропуснала съм идеята за журналистически омбудсман. Говорим за омбудсман на СБЖ, защото най-важна е ролята на Съюза. СБЖ е и творческа, и синдикална организация. В САЩ най-голямото страшилище за работодателите не е стачката на работниците. Най-голямото страшилище е синдикатът, който и да е той. Всеки синдикат може да "откине главата" на един работодател. Това е истината. В България обаче не е така. Мисля, че това е супер отговорна роля за СБЖ. Защото журналистиката е много специална работа. Няма смисъл да ви казвам, предполагам повечето от вас са убедени, че журналистиката не е професия. Журналистиката не е приятно прекарване в кулоарите на парламента или по жълтите плочки между НС и МС. Журналистиката дори не е начин на живот, тя е животът! Докато ние не разберем, че трябва да сме солидарни, и докато всеки се надява някъде да уволнят 20 души, че да си намери работа, ще си водим тези безсмислени разговори, никога няма да се защитаваме взаимно... Тук правя една скоба, че единствените, които са ме защитавали и преди, и след 10-и ноември, са СБЖ.
Най-важното е СБЖ да влезе в своята роля на синдикална организация, каквато е била. Трябва да познаваме собствената си история, за да извадим оттам най-важното, което може на нас да ни помогне, тъй като наистина сме в криза, както е формулиран днешният разговор. Да бъдем наистина силни, а не да се ядем едни други, да защитаваме журналистиката - не като професия, а като живот.

 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1176560
Постинги: 2913
Коментари: 1363
Гласове: 757
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031