Постинг
04.10.2017 21:10 -
Едно време Хърватия беше за пример. Днес страната е скарана с почти всичките си съседи и най-вече със самата себе си
Дума 5. Октомври 2017 , брой: 195 Дойче веле
Едно време Хърватия беше значително по-заможна от повечето съседни държави в региона. Сега ситуацията е съвсем друга. Не само икономиката куца в тази страна, която беше нещо като отличник, а стана проблемно дете.
През 2013 година Хърватия обещаваше да стане адвокат на страните, кандидатстващи за прием в Европейския съюз. Днес бившият отличник се е превърнал в проблемно дете - страната е скарана с почти всичките си съседи, и най-вече със самата себе си. Омразата към инакомислещите в разединена Хърватия е по-силна и от смъртта дори. Когато стана известно, че е починал известният хърватски интелектуалец и публицист Славко Голдщайн, католическият пастор Мили Пленкович написа във фейсбук, че се радва, защото си бил отишъл човек, който "мрази хърватите".
Залитане надясно
Хулите на Пленкович обаче са нищо, в сравнение с помията, която се изсипа в социалните мрежи след смъртта на Голдщайн. Тирадите на омразата срещу починалия антифашист са тъжно свидетелство за хърватското залитане надясно след присъединяването на страната към Евросъюза през 2013 година. В адриатическата държава, където проблемите се множат като в инкубатор, хоризонтите по-скоро се свиха до краен национализъм, вместо да се разширяват.
При това икономическите проблеми пред страната са предостатъчно остри. По най-важните икономически показатели заможната едно време Хърватия междувременно изостава от повечето други бивши социалистически страни и настоящи членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Дори Румъния вече има по-голям брутен социален продукт - а Хърватия заема незавидното предпоследно място в общността. Продължаващото изтичане на работна ръка и на висшисти от страната междувременно обрича на бедност не една и две области в страната, а политическата класа е затънала в безсмислени спорове за миналото на страната.
Изгубени в миналото
Човек би могъл да помисли, че Втората световна война току-що е приключила. Толкова силна е омразата между онези, които навремето са били на страната на антифашистката съпротива, и другите, които са били привърженици на фашистките усташи. Свой принос за задълбочаването на конфликтите дават и националистите духовници. Техните проповеди на омразата срещу сръбското малцинство се редуват с акции по изгаряне на сръбски печатни издания.
А премиерът на страната Андрей Пленкович, който е зает най-вече с това да спасява крехкото правителствено мнозинство, отдавна е загубил контрол над националистическото крило в консервативната Хърватска демократична общност (ХДО). Дълбоките вътрешнополитически разногласия затвърждават усещането, че Хърватия е страна, скарана не само със своите съседи, но и със самата себе си.
Бившият отличник стана проблемно дете
Хърватия, която през 1991 година обяви своята независимост, дълго време беше галеното дете на Запада. Най-вече Берлин и Виена осигуряваха на Загреб - още по времето на войната в Хърватия (1991-1995 г.) - всякаква дипломатическа помощ за укрепването на държавността и интеграцията на страната със западната общност. Премиерът консерватор Иво Санадер, управлявал между 2003 и 2009 г., направи сериозни стъпки към приобщаването на страната към Европейския съюз и дълго време успяваше да неутрализира националистическите сили в неговата партия ХДО. Докато самият той не беше неутрализиран от няколко големи корупционни скандала, за да попадне накрая зад решетките.
Не само лошият опит с приемането на България и Румъния постла лошо на Хърватия, която се беше устремила към Евросъюза. Заради нерешения граничен спор със Словения преговорният процес с Хърватия остана задълго блокиран. А и световната икономическа криза, започнала през 2007 г., удари жестоко Хърватия: от 2009 до 2014 година страната отбелязваше отрицателен икономически ръст.
Насред тази криза - през 2013 година - Хърватия все пак беше приета в ЕС, който също се намираше в тежко състояние. Членството й обаче започна с фалстарт: за да предотврати екстрадирането на издирвания в Германия за убийство бивш шеф на тайните служби Йосип Перкович, Загреб прие спешно закон, който ограничава действието на Европейската заповед за арест.
Чак след като европейските партньори на страната я заплашиха със санкции, Хърватия отмени ограничението.
Разпри със съседите
Хърватското членство в ЕС не донесе очаквания успех. Дори напротив: страната, която искаше да е адвокат на държавите, кандидатстващи за прием в Европейския съюз, сама се превърна в проблем. На два пъти вече Брюксел трябваше да се намесва заради недопустими търговски санкции на Хърватия срещу Сърбия. Балканският инат играе голяма роля също и във взаимоотношенията на Хърватия с другите, не по-малко твърдоглави бивши нейни партньори от времето на Титова Югославия.
Без значение кой управлява в Загреб - консерваторите или социалдемократите: залагането на националистическата карта във вътрешната политика пречи на Хърватия да бъде възприемана като сериозен партньор във външната политика. Граничният й спор със Словения, раздорът й с Унгария за петролния концерн "Ina" и разногласията й с Босна и Херцеговина относно планирания мост на полуостров Пелешац показват, че Загреб е неспособен да решава конфликтите със съседите си в здравословна атмосфера на сътрудничество.
Едно време Хърватия беше значително по-заможна от повечето съседни държави в региона. Сега ситуацията е съвсем друга. Не само икономиката куца в тази страна, която беше нещо като отличник, а стана проблемно дете.
През 2013 година Хърватия обещаваше да стане адвокат на страните, кандидатстващи за прием в Европейския съюз. Днес бившият отличник се е превърнал в проблемно дете - страната е скарана с почти всичките си съседи, и най-вече със самата себе си. Омразата към инакомислещите в разединена Хърватия е по-силна и от смъртта дори. Когато стана известно, че е починал известният хърватски интелектуалец и публицист Славко Голдщайн, католическият пастор Мили Пленкович написа във фейсбук, че се радва, защото си бил отишъл човек, който "мрази хърватите".
Залитане надясно
Хулите на Пленкович обаче са нищо, в сравнение с помията, която се изсипа в социалните мрежи след смъртта на Голдщайн. Тирадите на омразата срещу починалия антифашист са тъжно свидетелство за хърватското залитане надясно след присъединяването на страната към Евросъюза през 2013 година. В адриатическата държава, където проблемите се множат като в инкубатор, хоризонтите по-скоро се свиха до краен национализъм, вместо да се разширяват.
При това икономическите проблеми пред страната са предостатъчно остри. По най-важните икономически показатели заможната едно време Хърватия междувременно изостава от повечето други бивши социалистически страни и настоящи членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Дори Румъния вече има по-голям брутен социален продукт - а Хърватия заема незавидното предпоследно място в общността. Продължаващото изтичане на работна ръка и на висшисти от страната междувременно обрича на бедност не една и две области в страната, а политическата класа е затънала в безсмислени спорове за миналото на страната.
Изгубени в миналото
Човек би могъл да помисли, че Втората световна война току-що е приключила. Толкова силна е омразата между онези, които навремето са били на страната на антифашистката съпротива, и другите, които са били привърженици на фашистките усташи. Свой принос за задълбочаването на конфликтите дават и националистите духовници. Техните проповеди на омразата срещу сръбското малцинство се редуват с акции по изгаряне на сръбски печатни издания.
А премиерът на страната Андрей Пленкович, който е зает най-вече с това да спасява крехкото правителствено мнозинство, отдавна е загубил контрол над националистическото крило в консервативната Хърватска демократична общност (ХДО). Дълбоките вътрешнополитически разногласия затвърждават усещането, че Хърватия е страна, скарана не само със своите съседи, но и със самата себе си.
Бившият отличник стана проблемно дете
Хърватия, която през 1991 година обяви своята независимост, дълго време беше галеното дете на Запада. Най-вече Берлин и Виена осигуряваха на Загреб - още по времето на войната в Хърватия (1991-1995 г.) - всякаква дипломатическа помощ за укрепването на държавността и интеграцията на страната със западната общност. Премиерът консерватор Иво Санадер, управлявал между 2003 и 2009 г., направи сериозни стъпки към приобщаването на страната към Европейския съюз и дълго време успяваше да неутрализира националистическите сили в неговата партия ХДО. Докато самият той не беше неутрализиран от няколко големи корупционни скандала, за да попадне накрая зад решетките.
Не само лошият опит с приемането на България и Румъния постла лошо на Хърватия, която се беше устремила към Евросъюза. Заради нерешения граничен спор със Словения преговорният процес с Хърватия остана задълго блокиран. А и световната икономическа криза, започнала през 2007 г., удари жестоко Хърватия: от 2009 до 2014 година страната отбелязваше отрицателен икономически ръст.
Насред тази криза - през 2013 година - Хърватия все пак беше приета в ЕС, който също се намираше в тежко състояние. Членството й обаче започна с фалстарт: за да предотврати екстрадирането на издирвания в Германия за убийство бивш шеф на тайните служби Йосип Перкович, Загреб прие спешно закон, който ограничава действието на Европейската заповед за арест.
Чак след като европейските партньори на страната я заплашиха със санкции, Хърватия отмени ограничението.
Разпри със съседите
Хърватското членство в ЕС не донесе очаквания успех. Дори напротив: страната, която искаше да е адвокат на държавите, кандидатстващи за прием в Европейския съюз, сама се превърна в проблем. На два пъти вече Брюксел трябваше да се намесва заради недопустими търговски санкции на Хърватия срещу Сърбия. Балканският инат играе голяма роля също и във взаимоотношенията на Хърватия с другите, не по-малко твърдоглави бивши нейни партньори от времето на Титова Югославия.
Без значение кой управлява в Загреб - консерваторите или социалдемократите: залагането на националистическата карта във вътрешната политика пречи на Хърватия да бъде възприемана като сериозен партньор във външната политика. Граничният й спор със Словения, раздорът й с Унгария за петролния концерн "Ina" и разногласията й с Босна и Херцеговина относно планирания мост на полуостров Пелешац показват, че Загреб е неспособен да решава конфликтите със съседите си в здравословна атмосфера на сътрудничество.
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Аз немам президент!
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Аз немам президент!
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари