Дума 5. Септември 2017 , брой: 173 Георги Христов
Стефан Петров е от Пловдив, в момента студент - следва магистратура в Исторически факултет на СУ, 24 г.
Стоян Досев е от с.Гецово, Разградско. На 33 г., завършил в СУ бакалавър история на балканските народи и Византия , магистър по микроикономика от Стопански факултет на СУ. Работи като програмист.

"Абсолютно модерни хора. Абсолютно пълноценно живеят. Даже в много отношения по-пълноценно от нас"


- Да започнем с това кои сте вие и защо бяхте в Северна Корея?

Стефан: Основният мотив, заради който се появи интересът ни към тази страна, е че смятаме системата, в която живеем, за несправедлива, смятаме, че един по-добър свят е възможен в една друга система и търсейки алтернатива, сме се интересували какви примери има по света. Може би най-яркият пример в това отношение е КНДР. Някак естествено започнахме да разширяваме знанията си за тази страна. Има кръжок за изучаване на идеята "Чучхе", който се организира от корейското посолство. В случая ни поканиха на фестивал, свързан с исторически събития по повод 15 август - деня на освобождението от Япония - и свързан с планината Пекту, която се намира на границата между Корея и Китай. Събрахме се хора с подобни идеи и интересуващи се от Корея.
Стоян: Ние бяхме участници в една международна конференция за отдаване на почит на великите личности на планината Пекту. За сравнение може би най-удачно е да си представим слизането на Ботевата чета, това е техният вариант, само че за разлика от нашия техният е завършил успешно. За всички корейци това място е свещено, дори за южнокорейците - аз това не го знаех - и дори и те ходят на поклонение всяка година там, само че през Китай. Почти всеки севернокореец е ходил там, а самото събитие е международно, участваха делегации от цял свят, около 200 човека бяхме.
Стефан: 67 държави. С което разбиваме мита, че е затворена държава и никой не ходи там.
Стоян: Да, провежда се на всеки пет години и всички тези посланици на добра воля показаха своето уважение, солидарност и съпричастност с корейския народ. Част от тях беше и нашата група, официално представихме България и бяхме единствените българи. Става въпрос за Дружеството за българо-корейско приятелство. Другите делегации също бяха на такова ниво. Съществува една по-голяма организация, Корейско дружество за приятелство, ние сме нещо като българското й подразделение и тя реално беше организаторът на международния фестивал

Стефан: Т.е. не е невъзможно да се вземе корейска виза.
Стоян: Стига да поискаш и да покажеш някаква добра воля. Аз съм ходил например в САЩ и там процедурата по издаване на виза е много по-сложна и направо си като в някакъв затвор, нищо общо. Само за сравнение го казвам. Също така там искат дори отпечатъци от пръстите, докато нито в посолството, нито в самата Корея са ни искали биометрични данни.

- Вярно ли е това, че там още от влизането започват да те следят някакви хора, не ти позволяват да снимаш и други подобни неща?

Стефан: Започвам от снимането, понеже бях с камера там, най-много мен ме вълнуваше този въпрос. И ние бяхме чували такива неща и в началото по-плахо снимахме, но всичко сме снимали. Само в музеите не се снима, но и у нас не се снима в музеите. Даже ни съветваха откъде как да снимаме, за да изглежда по-добре и ни помагаха. Самите корейци също ни снимаха, снимаха се с нас, те ни снимаха, ние ги снимахме Даже като ги питахме може ли да снимаме, не всички разбираха защо им задаваме такъв въпрос.
Стоян: Например на летището се случи така, че моят багаж се закачи на лентата и не можех да го взема. Спряха цялата лента, дойдоха няколко човека и започнаха да помагат и да оправят нещата. Накрая всичко се оправи, усмихнати ми върнаха багажа и това ни бяха първите впечатления.
Стефан: За да стигнем дотам, минахме през нашите гранични власти, Москва, Пекин. В Пхенян веднага ни направи впечатление, че е много голяма разликата в отношението. Граничните полицаи бяха усмихнати, приветливи, шегуват се помежду си и с нас. Най-приветливите граничари се оказа, че са там. Никой не ни беше казал, но те се оказаха големи шегаджии.

- А самата държава? Говори се също, че там няма какво да ядат и други подобни. А от клипчетата, които съм гледал, нещата не изглеждат точно така.

Стоян: Ние не бяхме реално туристи и не остана време да видим много, бяхме по работа. Участвахме в различни събития и извън тях не оставаше много време.
Стефан: Не че нещо са криели, не сме останали с такова впечатление или че са ни поставяли в някаква стерилна среда.
Стоян: Имаше страшно много туристи. Ние бяхме в един хотел на 47 етажа и имаше много западноевропейски туристи. Бяхме заедно с тях в караокето - пееха се само американски песни. И така в сърцето на Северна Корея слушаш Селин Дион например.
Стефан: Столицата е много красив град. Не очаквахме да е чак така. Всичко е модерно. Много интересно е, че небостъргачите са жилищни сгради, няма офиси. И жилищата се дават безплатно на хората, няма наеми. Като най-престижните професии са на военните и на университетските преподаватели.
Стоян: Тази година откриха квартал на научните работници, с небостъргачи и уникална архитектура. Тези апартаменти са само за хора от научната общност и са близо до университета. Нещата се правят за хората, безплатно. Освен това постоянно събарят старите си панелки и строят нови блокове. Каквато е била идеята и при нас може би, като временно решение.
Стефан: Направи ми впечатление колко красиво е плановото строителство - когато целият град се прави по план и всичко е подредено на мястото си.
Стоян: На мен ми направи впечатление, че служби по чистотата не видях, но видях хора от всякакви възрасти, които пред градинките на блоковете си правят уборка, но не защото е нещо задължително, а защото самите хора искат да им е чисто. Иначе никой не ги кара. Самите корейци ми разказаха, че е въпрос на гордост да се взима участие в обществено-полезен труд. Стефан: Другото интересно е, че няма полиция. На места има пътни полицаи - обикновено жени - но те са с парадна униформа и невъоръжени. Въоръжени хора в града няма, което контрастира с това, което ни обясняват, че там е полицейска държава. За разлика от други държави, включително в София. Но въпреки това, не сме почувствали заплаха или несигурност.
Стоян: Направи ми също така впечатление, че там е престижно да влезеш в армията. Те не използват армията си само за охрана, а и за строителство.
Стефан: Също интересно е, че голяма част от строежите там са изградени с доброволен труд. Един от нашите екскурзоводи - студент, който изучава чужди езици и това за него беше вид практика и запознаване с чужденците - каза, че е участвал в строителството на единия научно-технически комплекс като доброволец. И ние го питаме: "Какво те мотивира да отидеш там доброволно?" А той каза, че искал да се построи по-бързо. За такова съзнание у хората става дума там, логиката е построена съвсем различно. Затова казваме, че тази социалистическа система, която имат там, е алтернатива на това, което ние сме свикнали да виждаме и затова е толкова привлекателна и интересна.
Стоян: Имат съвсем друго съзнание. Когато се случи така, че имат недостиг на работна ръка, например в селското стопанство, студенти отиват и помагат.
Стефан: Въпрос на престиж е да вършиш обществено полезна работа. Като стана въпрос за обработване на земя, 80% от площта на КНДР са планини. Понеже населението е над 20 милиона, проблем е производството на достатъчно храни. Затова всяка педя земя се оползотворява за селскостопанска дейност.
Стоян: Дори в самия Пхенян могат да се видят оранжерии, включително и до хотела имаше оранжерия.
Стефан: Понеже международната обстановка е сложна, санкции, блокади - в следствие на това и набавянето на продукти е трудно. Но това не е по тяхно желание. Една от най-големите лъжи е, че те сами са се изолирали. Напротив, видяхме хора, които много се интересуват от външния свят и знаят много повече за него, отколкото той за тях. Например малко известно тук е, че по време на Корейската война корейски деца, останали без дом и семейство, в резултат от войната, са били приети и отгледани в България, а след войната са се завърнали вече пораснали в своята родина. Това се знае в Корея, даже се помнят имената на българите, които са помагали. Много известна там със своята помощ е българката Василка, получила прозвището "Майка Василка". Който е помогнал някога на Корея, завинаги се помни и му е отделено място в музеите.
Стоян: Посетихме Музея на международното приятелство в планината Миоянг. Там имаше секция с експонати на подаръци, изпратени от България за КНДР. Специално ни я показаха и много ни впечатли.

- А как оценявате сегашното напрежение между Северна Корея, от една страна, и Южна Корея и САЩ, от друга?

Стефан: Южна и Северна Корея - това са географски понятия. Де факто това, което наричаме Южна Корея, е окупирана територия на КНДР. Там има постоянно присъствие на близо 30 хил. американски войници. Трудно можем да говорим, че Южна Корея е някаква самостоятелна държава. Докато в Северна Корея има култ към националната независимост.
Стоян: Дори навремето са имали проблеми със Съветския съюз и Китай заради политиката на независимост и спецификата на идеологията "Чучхе".
Стефан: Много е важно да се каже, че тези ракети, които там много се произвеждат, не са с цел да се стреля по някой. Целта е превенция. Там се развива политика, която се казва "Сонгун". В нея армията и въоръжаването имат основна роля от гледна точка на защита първо на националния суверенитет, и второ, на всички тези социални придобивки, на постиженията на социализма. Тази политика в последните години се оказва много необходима от гледна точка на събитията, които се случиха в държави като Либия, Ирак, Сирия, които не успяват по военен път да си гарантират своята независимост. Това се следи и точно това е целта, не че те искат да стрелят по някого.
Стоян: По-скоро това е защитна реакция, опит за сдържане на това, което се готви срещу Северна Корея, защото малко хора подозират и знаят, че тези учения, които се правят от Южна Корея и Япония с американските части на границата, са всъщност нападателни. А севернокорейците знаят това много добре.
Стефан: Враговете на КНДР тренират превземането й.
Стоян: Упражнението е винаги нахлуване, не е отбрана. Ракетите на Ким Чен Ун се представят като голям проблем, но за ученията, които са нападателни, нищо не се казва. Ако например руснаците направят такова учение, да речем в Куба, за нападение върху Флорида, дали това ще се разглежда по същия начин?
Стефан: Също не се знае, че няма мирен договор. Има примирие. Затова корейците го наричат "не-мирен договор". Прави впечатление, че хората там съвсем искрено си обичат родината. Няма нито някаква поза или някой отгоре да ги кара. Това няма как да се изиграе. Абсолютно може да сме сигурни, че вярват в това, което правят, и са убедени, че са прави, че това си е тяхната земя и са готови да си я отстояват с всякакви средства.

- Как се усеща обстановката вътре в страната?

Стоян: Поне ние, докато бяхме там, не усетихме никакво напрежение. Като гости това ни направи впечатление.
Стефан: И у хората не се усети никаква паника или притеснение.

- Някой изобщо коментира ли, че начело на държавата стои трето поколение лидер от една и съща фамилия?

Стефан: Ким Чен Ун е изразител на интересите на корейския народ. Доколко фактически лично той управлява и решава всичко, не можем да знаем, не сме се срещали с него.

- Това президентска република ли е? Или може би парламентарна?

Стефан: Настоящият политически ръководител на Корейската народно-демократична република Ким Чен Ун е председател на Корейската трудова партия и главнокомандващ на армията. Неговият дядо Ким Ир Сен е ръководил антияпонската и антиамериканската съпротива, той основава КНДР през 1948 година като свободна и независима държава. Страната избира да се развива по социалистически път. Принос за изграждането й има и бащата на Ун - Ким Чен Ир.
Тяхната система позволява да се изразяват различни мнения. Ако има някой несъгласен, има си начин да каже "Аз съм несъгласен", да се разгледа това, да се обсъди.
Стоян: Освен това Ким Чен Ун не се е самоназначил за техен главнокомандващ, а е избран за такъв.
Стефан: Ким Ир Сен и Ким Чен Ир наистина имат много големи заслуги и са много почитани. А в Ун корейците виждат един продължител на тяхното дело - борбата за социализъм и за национална независимост. Малко се знае, че в Северна Корея има три партии, а за сравнение в Конгреса на САЩ има две. Има Корейска трудова партия, социалдемократическа партия и религиозна.
Стоян: Там винаги се избират някакви вече популярни хора, не може да стане някакъв случаен човек политик.

- Т.е. няма професионални политици?

Стоян: Не сме проучили този въпрос.
Стефан: Така или иначе там всички работят нещо. Отделно там няма наеми, лихви и най-интересното е, че няма данъци. Това е една от малкото държави в света, в която няма никакви данъци.
Стоян: В Конституцията им е написано, че няма данъци.
Стефан: Отделно там ни обясниха, че дори за храна не дават пари. Отделя се някакъв минимум, с който да живеят, и вече, ако искат да ходят на ресторант или в супермаркета, това става със заплатата, която получават. Но като цяло заплатата им отива не за битови нужди. Харчи се за дрехи, въпреки че по принцип им дават безплатно някакви основни дрехи. Или за някакви по-специални храни. Има и западни стоки, но са скъпи. Само един билборд сме видели, чрез който се продава нещо - местна марка автомобили. Докато у нас доста голяма част отива за храна, ток и други неща от първостепенна необходимост. Говори се, че това е символ на развитост на държавата - при тях нищо не отива за битови нужди. Токът и водата също разбрахме, че са на символични цени. Градският транспорт е около пет цента, преизчислено в щатски долари.
Стоян: Интересно е, че поне тези, които видяхме на улицата, хората имат мобилни телефони, при това смартфони. Но смартфоните не са китайски или някакви други, а са местно производство, имат две марки.
Стефан: Абсолютно модерни хора. Абсолютно пълноценно живеят. Даже в много отношения по-пълноценно от нас. Не сме проверили цяла Корея, но неща като наркотици и проституция не съществуват там. За сметка на това има страхотни зали за опера, театър, балет, спорт. Цяло градче има спортно, с по една голяма зала за всеки спорт. Много впечатляващо е, че в Северна Корея на почит са децата. Заведоха ни в детски дворец - в пъти по-голям от размера на НДК. След училище децата ходят там, то е нещо като голямо читалище и в него има 142 зали, в които се развиват почти всички направления - всякакви науки, музика, театър и т.н. Включително и огромен басейн. И всичко е безплатно.