Голямото преселение на белите престилки. Или защо протестират и мигрират не само българските лекари
Аида Паникян
Дума 27. Юни 2016 , брой: 143
Само преди два месеца българските медици протестираха. Не за пари, а срещу нормативния хаос в системата! Професията се обезлюдява, очите на над половината дипломирали се млади медици са към Терминал 2 и със стегнати куфарчета чакат само "ОК" от германски, британски или френски клиники. Данни от Българския лекарски съюз сочат, че сертификати за работа в чужбина всяка година вземат средно по 400 български доктори - през 2011 г. - 507, през 2012 г. - 447, през 2013 г. - 408. Е, няма обратна информация колко от тях наистина са напуснали страната и работят в чужбина. Но остава тревогата, че лекарите в България намаляват. "ЕС трябва да започне да отпуска пари за здравеопазване на страните, от които изтича този човешки потенциал", гневи се български професор.
В същото време данните на НСИ сочат, че през 2011 г. лекарите са с 414 повече от 2010 г., през 2012 - с 232 повече от предходната, на следващата се увеличават с 294, а м.г. са били с 251 повече от 2014 г., когато са били с 95 по-малко от 2013 г. И докато български лекари напускат родината, у нас работят техни колеги от други страни. В регистъра на БЛС са вписани над 520 доктори с чуждо или двойно гражданство от близо 55 страни. За жалост голяма част от тях не възнамеряват да се установят трайно в страната.
България е само спирка по пътя към ЕС
или други западни страни. Най-много са македонците, следвани от индийци, турци, руснаци, сирийци, иранци, иракчани. Има дори американци, англичани, японци, германци, поляци, чехи. Но едва ли има място за чудене, след като само в периода 2012-2013 г. в Медицинския факултет на МУ в София са обучавани студенти от 33 държави, сред които 41 от САЩ, 563 от Турция, 258 от Гърция. В началото на т.г. в Плевенския медицински университет например се записаха да следват медицина 250 студенти от чужбина, от които 110 са от Великобритания, 48 от Индия, 19 от Германия. Само през 2012 г. 12 хил. германци следват в чужбина медицина и други здравни специалности, сочат данни на Федералния статистически институт. Преди време германска студентка в МУ във Варна разказа в медия в родината си, че следването й тук струва 4 хил. евро на семестър, което е много по-малко от други чуждестранни университети, още в трети семестър студентите имат достъп до клиничната практика и дори започват да работят със собствени пациенти, а контактът с професорите е много по-достъпен, отколкото в родината й. Очевидно обучението на медици излиза скъпо
на Германия и й е по-лесно да си ги внася
та дори и германци, завършили в България например. А на нас може би ни харесва да си вярваме, че българското медицинско образование все още е качествено като преди 25-30 години. Между другото, изчислено е, че недостигът на лекари в Германия до 2030 г. ще е... 100 хил., междувременно все повече германски лекари се стремят към добрите условия на труд и социални придобивки в Швеция, по-добрите пари и шансове за кариера и изследователска работа в САЩ, Великобритания, Австрия.
Франция също се оплаква от недостиг на лекари. Според неправителствени източници на 100 хил. французи се падат 281 лекари, а според правителството - 337. Факт е, че българските доктори винаги са били добре дошли в страната.
Гладът за лекари
и в САЩ е остър. Асоциацията на американските медицински колежи изнесе през октомври 2012 г. обобщен доклад за недостига на лекари във всеки щат и препоръки за промени в медицинското образование. Например в Небраска още през 2008 г. се жалват, че на 100 хил. души население има едва 214 лекари, а към 2020 г. 1/3 от докторите в щата ще са пенсионери. Флорида алармира, че 1/4 от лекарите в щата са над 65 г. и едва 10% са под 35 г., а се очаква през 2030 г. населението на щата да се увеличи с 60%, а възрастните хора - със 124%! Докладът на Ню Йорк сочи, че болниците в северната част на щата изпитват огромни затруднения при наемането и задържането на фармацевти, физиотерапевти, опитни радиолози, медицински лаборанти заради ниското заплащане. Над 35% от болниците през 2007 г. имат проблем при наемането на двуезични лекари и сестри. Дори и Юта се жалва от недостиг на хирурзи, гастроентеролози, ревматолози (като в България), кардиолози, интернисти, макар че е един от малкото щати, в които лекарите над 65 г. са 9% през 2012 г. Вирджиния заплашва, че през 2020 г. недостигът от лекари в щата ще достигне 1500. Най-търсените в САЩ специалности са алерголози и имунолози, анестезиолози, педиатри. Федералните здравни власти отчаяно се нуждаят от спешни медици, защото всички бедни без здравна застраховка търсят спешна помощ и да най-мълк здравен проблем. А в периода 1999-2009 г. търсенето на спешна помощ се увеличава с 32% ( от 90,3 млн. повиквания на 119,2 млн.), спешните отделения в страната намаляват със 7% (от 4109 на 3833). Ако незабавно не бъдат предприети промени в медицинското образование в Джорджия, през 2020 г. това ще е американският щат с най-малко лекари на глава от населението, предупреждават здравните власти още през 2008 г. Те припомнят, че от завършилите медицинско образование през 2006 г.
едва 50% планират да останат
в щата, докато през 2002 г. са били над 56%. (Ако бъде скрито името на държавата, българинът би помислил, че става въпрос за родината му.) Така че проблемът с "бягството" на млади медици в чужбина далеч не е български патент.
Според германска статистика румънските лекари са най-многобройните чужденци в германските лечебни заведения. Например 82,3% от румънските лекари също умуват да напуснат родината, като почти 1/3 са категорични, че ще заминат в чужбина, а 10% от младите планират да останат в страната, сочат данните от проучване от Медицинския факултет в Букурещ. Всяка година 3 хил. румънци получават работа като лекари в страната си, а 3500 медици я напускат, отиват в пенсия или умират. Близо 1/5 от младите медици се целят в страни от ЕС, но за огромна част желани дестинации са САЩ, Австралия, Канада, ОАЕ, Нова Зеландия. Причините, поради които северните ни съседи напускат родината, изобщо не се различават от нашенските - ниско заплащане, недобри условия на труд в болниците, пренатовареност, недостатъчни средства за медицински изследвания. Румънски специалисти твърдят, че родината им е страната с най-малко лекари на глава от населението.
Подобни са мотивите и на сръбските лекари, за които се твърди, че специалист по вътрешни болести взема в родината 400-500 евро. В същото време за страна със 7 млн. население около 22 хил. лекари са крайно недостатъчни.
Преди повече от 5 години над 3800 чешки лекари, което е 1/5 от всички, работещи в държавните болници, заплашиха, че едновременно ще подадат оставка на 1 март, ако не бъдат изпълнени исканията им за по-високо заплащане, подобряване на условията на работа и промени в здравната система. Искаха заплата от 70 хил. крони за назначените на постоянно място лекари и 35 хил. за специализантите, искаха да бъдат намалени разходите за болнични ремонти и за оборудване. А и младите чакаха с години място за квалификация. Но тогава правителството остана непреклонно. Едва през май т.г. Ройтерс съобщи, че от 2017 г. заплатите на лекарите и медицинските сестри в Чехия ще бъдат увеличени с 10%. По данни на националния информационен център за здравеопазване от 2014 г. средното възнаграждение за лекарите е в порядъка на 55 068-61 393 крони (2035-2270 евро), а за медицинските сестри - между 24 208 и 29 322 (895-1084 евро) на месец. Недостигът на медицински персонал в Чехия се компенсира с кадри от Словакия, Украйна и Русия, но въпреки това някои болници бяха принудени да закрият цели отделения заради липса на персонал.
Голям е и броят на италианските здравни специалисти, които в търсене на по-добро препитание, условия на труд или кариера кандидатстват за разрешение за работа в чужбина. Само през 2014 г. 2363 (2 пъти повече от предходната година и с 2 хил. повече от 2009 г.) новозавършили италиански медици поискали документ от тяхното МЗ, който им позволява да практикуват в чужбина. Специализантите от Ботуша са категорични, че италианската система за обучение не дава гаранция за продължаване на образованието и специализация (проблем, който се изтъква и от българските, и от чешките новодипломирали се медици). 10 хил. студенти по медицина завършват италианските училища всяка година, но местата за специализация са най-много 5 хил. Един специализант в Италия изкарва средно по 1940 евро месечно, а специалистите - по 3684. Лекарите със специалност работят по 200 часа на месец, а специализантите по 140. Много италиански медицински сестри емигрират във Великобритания. Заплащането в Англия е от 32 хил. до 50 хил. паунда годишно. Договорите предвиждат 37 работни часа на седмица плюс извънреден труд, 27 дни платен отпуск и допълнителни стимули. Франция и Германия, ОАЕ, Швейцария и Австралия са другите дестинации на италианските медици. През 2012 г. за Полша се каза, че е страната с най-малко лекари според изследване на съсловната организация, според която има опасност да няма кой да лекува пациентите в страната след няколко години. Сред сериозните грешки пак бе системата за обучение на специалисти. Тогава бе съобщено, че страната се нуждае от над 2600 медици с различни специалности. От полското МЗ казаха, че могат да плащат само за 444 специализанти поради недостиг на средства. Очевидно съвременните млади лекари
никак не са доволни просто да лекуват
те искат добро заплащане на труда им, защото вярват, че са прекарали много време над учебниците и искат възможности за кариерно развитие. Това много променя представата за съвременен лекар. Британските младши лекари не са настрани от тази тенденция. В края на м.г. за пръв път от 40 години насам те организираха масова стачка (през 1975 г. след масова стачка британските лекари си извоюваха правото да им се плаща извънредният труд над 40-часовата работна седмица). Причина за миналогодишната стачка, зад която застана Британската асоциация на медиците, бяха идеите на здравния министър Джеръми Хънт за увеличаване на работните часове за тази категория лекари и по-ниски заплати, т.е. 11% увеличение на основната заплата, но намаляване на допълнителното заплащане за часовете работа през уикендите и между 19 и 7 ч. Младшите лекари на Острова трябва да преминат задължителна практика и следдипломно обучение от 4 или 8 години, преди да станат общопрактикуващи или специалисти. Професионалното обучение в Обединеното кралство е между 5 и 15 години. В момента около 53 хил. младши лекари работят в британските болници, т.е. около половината лекари в страната. Заплатите им са малко под 23 хил. лири годишно, но може да стигнат и 30 хил., в зависимост колко се работи през почивните дни и през нощта. Средната заплата за начинаещ лекар в първите две години от практиката му е малко над 36 хил. лири, твърди държавната здравна служба, цитирана от Би Би Си. Бе съобщено, че държавата харчи 3,1 млрд. лири годишно за младшите лекари.
Поводи за стачки често имат и френските лекари - те също имат забележки към правителствената здравна политика. М.г. например хирурзите протестираха и в някои области на страната около 80% от планираните операции бяха отменени в началото на април, когато обявиха Ден на мъртвото здраве. Протестите продължиха седмици. Здравната министърка Марисол Турен предлагаше промяна в системата за заплащане, която трябваше да сложи край на практиката пациентът да си предплаща, за да си запази час при своя личен лекар, а парите на лекарите трябваше да бъдат възстановявани за тази дейност от застрахователните компании. Лекарите обаче сметнаха, че новите мерки ще окуражат по-късните плащания за личните лекари, което ще усложни още повече тяхната работа. През ноември петте синдиката на френските лекари организираха отново стачка в знак на протест срещу проектозакона. Година по-рано през ноември 2014 г. около 80% от медиците, работещи във френската Спешна помощ, заявиха участие в стачка за намаляване на работната седмица от 60 на 48 часа и повишаване на заплатите. В навечерието на Коледа до 1 януари 2015 г. френските лекари от частния сектор стачкуваха срещу идеята на правителството фармацевтите да извършват ваксинация на населението. Лекарите искат правителството да увеличи тавана за заплащане на дейностите им, като консултация при общопрактикуващ лекар да струва 25 евро.
И още нещо, което очевидно не е български синдром. През 2007 г. излязоха резултати от полско проучване, според което добре платените и образовани поляци също нагрубяват медиците; най-често пациентите се дразнят от отказа на лекарите да им дадат отпуск по болест или да им напишат безплатна рецепта за лекарства! Около 30 сестри признали, че са били нападани от ядосани пациенти или членове на техните семейства, 96% от медицинския персонал са обиждани, при 80% от атаките пациентите са били пияни, мнозина медици се оплакват, че болните направо им се нахвърляли с юмруци и дори ги биели. Проучването развенчава съществуващата дотогава представа, че лекарите са нападани само от хора, намиращи се на "социалното дъно". Засега обаче няма информация дали е криминализирано със закон нападението над медицински работници, както е в България.
Протестите на европейските лекари - все едно в коя страна са, си приличат: искания за по-добри условия на труд, повече пари, по-малко работно време, противопоставяне на реформи в здравната система, които предвиждат рестрикции и намаляване на средства. Това са най-често и причините за миграция между страните от ЕС и САЩ, Канада, ОАЕ, Австралия.
