Дума 2. Май 2018 , брой: 83 Георги Георгиев
В понеделник, някак си делнично, без особен шум, първата тръба на газопровода "Турски поток" стигна черноморския бряг на южната ни съседка край село Кайъкьой. Така благодарение на усилията на партия ГЕРБ, СДС, ДСБ и неправителствени организации с елейно отношение към политиката на САЩ на Балканите България си създаде половин проблем. В началото на следващата година природният газ от Русия ще стига вече пряко до Турция по още един маршрут, а ние ще загубим транзита, който минава сега през наша територия.
Втората част от проблема, който основно ГЕРБ създава за България, ще се случи, ако и когато втората тръба за "Турски поток" бъде построена през Турция, Гърция, на път за потребителите в Италия, че и Швейцария дори. Тогава като нищо ще загубим и останалата част от транзита на природен газ от Русия, а в най-лошия случай ще започнем да внасяме синьо гориво с турска надценка, която може да бъде и политическа.
Как българската държава реагира на случващото се? Ами никак не реагира. По-точно премиерът Бойко Борисов се вайка. Ето пресен пример от понеделник: "Ние подходихме с доверие, пуснахме чуждите вериги, спряхме "Южен поток" от геостратегически съображения, които не разбирахме напълно." Въпросът: "А сега разбрахте ли?", е излишен. Зависимостта на българската енергийна политика от американския фактор не предполага сегашните управници да разбират. От тях се иска да изпълняват. Поради това намеренията на Борисов да реализира хъб "Балкан" с руски газ едва ли ще се реализират. Какво доверие може да има Москва на София, при положение, че министър-председателят използва спирането на "Южен поток" като свидетелство за изпълнен съюзнически дълг към американците? Какви делови отношения може да има след това?
В края на април 2016 г. Борисов заяви пред БНТ по повод започналото търсене на нефт и газ в Черно море: "Русия я изнервя това, че се гарантира газовата независимост на България." Оттогава минаха две години, ние български нефт и газ не сме видели. Може и да видим. Кой знае? Премиерът е оптимист още от 3 декември 2014 г. На заседание на МС той казва: "След няколко години България ще изнася газ и тогава мога да гарантирам, дано сме живи да го видим - и евтино електричество, евтино топло и парно, евтина вода и огромен ръст на икономиката."
Ако икономиката се задвижваше от популистки приказки, щяхме да сме подминали Швейцария. В реалността заради популистки глупости ни подминават енергийните потоци.