Дума 21. Септември 2017 , брой: 185 Доц. Йордан СЪЕВ, д-р по икономика
Оказва се, че живеем в рекетьорска държава. Рекетират ни повсеместно, на всякакви нива. И това трябва да се смята сигурно за нормална практика и всекидневие, защото, след като се прилага от държавата, защо да не го правят и фирмите, и общините, и бандитите, и всички около нас.
Нека все пак да поясня. Не говоря за буквалния рекет от началото на Прехода, когато въоръжени с бухалки яки мъжаги изнудваха хора, за да не им пречат на бизнеса и пр. Макар че и днес има подобни случаи, при това не са никак малко. В някаква степен рекетът и в тази своя най-зловеща форма се завръща, макар и видоизменен.
Искам да обърна внимание обаче на онзи фин рекет, завоалиран едва ли не като нормална, защо да не кажа законна, форма на управление и упражняване на икономическа дейност. Целта при всички случаи е една - реализирането на печалба, ако не по незаконен, то по определено недемократичен начин.

Държавен рекет

Примери - достатъчно, за да ни настръхне косата. Примери, за които дори не сме се замисляли. Наглед са дребни, но показателни.
Хайде да си спомним. В един момент се оповести, че всички таксита в България трябва да бъдат боядисани в жълт цвят, защото така било в Европейския съюз. Рекетьорството в случая се изразява в това, че който не си боядиса колата в жълто, няма да може да предлага с нея таксиметрови услуги. За кратко време всички таксита станаха жълти. Като се има предвид, че едно боядисване струваше около 800 лв., а в държавата по тогавашни данни имаше около 30 хил. таксита, някои фирми реализираха в съкратени срокове 24 млн. лв. Дали бяха случайни тези фирми и техните собственици? Кой забогатя от това решение, облечено в закон? А аргументът, че така било в Европейския съюз, е съвсем неоснователен. Всички сме пътували или гледали филми и снимки - в другите държави такситата са и червени, и сини, и зелени, и бели, и черни.
Неотдавна ни натиснаха да монтираме във всички асансьори устройства, чрез които при авария да се сигнализира в обслужващата фирма. По принцип това е полезно, макар че за целта може да се използва и мобилен телефон, с какъвто разполага всеки човек. Но ще приемем, че тези устройства се поставят, за да се повиши безопасността при използването на асансьорите. Възникват обаче някои въпроси. Защо тези устройства трябва да се платят от ползващите асансьорите, а не от фирмите, които са ги произвели? Защо те струват между 100 и 300 лв., след като са по-елементарни от мобилен телефон, който струва 50 лв.? И как се оказа, че всички устройства са горе-долу от един тип, което означава, че са произведени от броящи се на пръстите на едната ръка фирми? Кой е определил вида на тези устройства и точно определени фирми как се оказаха производители или вносители? Защо не позволиха гражданите сами да намерят устройства, а сервизните дружества само да ги монтират? Възползваха се от ситуацията и събраха по 400-450 лв. за доставка и монтаж на устройствата. Чист рекет, който им донесе милиони печалба.

Банков рекет

Той е направо ужасяващ. При социализма имаше само една банка, която обслужваше гражданите и това беше ДСК. При положение, че беше абсолютен монополист, за нея не беше проблем да определи лихва по депозитите 1% годишно и по кредитите - 5%. Тази банка обаче не се възползва от монополното си положение, за да налага различни такси за обслужване.
Сега, след като в България действат над 30 банки, които би трябвало да се конкурират, те не само че не го правят по отношение на предлагането на облекчения и бонуси за клиентите, но и са се обединили в прилагането на политика на повишаващо се рекетиране. За тази цел непрекъснато се въвеждат нови такси за обслужване, при което депозитите, които вече са с почти нулева лихва, на практика стават с отрицателна, а кредитите се оскъпяват. Фрапиращ е случаят с договорите за депозитите и кредитите. Ако договор за депозит е сключен преди 10 години, с условие лихвата по него да е 7%, това би трябвало да е валидно докато депозитът съществува. Но банката променя (смятай намалява) лихвата, когато тя се понижи за новите договори. В същото време лихвата по договорите за кредитите, сключени преди 10 г., остава една и съща, въпреки че за новите кредити тя е по-ниска. Има някаква възможност лихвата да се коригира, но това е свързано с много процедури и съответно разходи за потребителите. Да не говорим за написаните с дребни шрифтове неразбираеми клаузи в договорите, които изправят хората пред свършен факт. Рекетът с "мижавите" стотинки при теглене на пари от банкомат не е за обясняване. Да не говорим, че "мижавите" е меко казано - всъщност става въпрос понякога за суми, надхвърлящи 1 лв.

Здравен рекет

Той е изключително разнопосочен и всеобхватен. Да разгледаме само един пример. Апаратурите в държавните болници са закупени със средства на данъкоплатците и са предоставени на съответните държавни здравни заведения за повишаване на качеството на тяхната дейност. Логично е при това положение, ако някой пациент има необходимост от изследване или лечение с такава апаратура, той да я ползва безплатно, или както е установено сега - чрез направление. На практика обаче не е така. В държавната болница искат не направления, а пари в брой. И не става въпрос за 10-15 лв. За скенер например сумата е 70 лв., за сцинтиграфия - 240 лв., за ядрено-магнитен резонас - 650 лв., и т.н. При това положение понятието здравноосигурен, което се основава на плащаните здравни вноски, се изпразва от реално съдържание.
Примерът е заразителен. Съвсем наскоро отново бе поставен въпросът за плащането на потребителска такса при личния лекар от децата. Това израз на загриженост за тяхното здраве ли е или поредният рекетьорски прийом?
Да не отваряме дума за фирмите за събиране на вземания, които ни тормозят повсеместно - и от името на ВиК-дружества, и от името на мобилни оператори... А за рекета над дребния бизнес да говорим ли?
Посочените примери са малко на фона на всеобщата рекетьорска атмосфера, в която преживяваме в България. При това атмосфера напълно узаконена, с разписани в документи и закони правила, такси, комисиони, проценти... Ще каже човек, че тези закони не са писани за хората, а за онези, които живеят на техен гръб и за тяхна сметка. Закони, позволили на държавата да бие мутрите по рекет.