Постинг
15.05.2017 20:24 -
Заграбването на земята - новият аграрен капитализъм
75% от директните плащания за периода 2007-2013 г. са отишли при 100 свързани лица
Дума 16. Май 2017 , брой: 93 Момчил Неков, член на ЕП
Въпроси като заграбването на земеделски земи и концентрацията на земя дълго време бяха свързани с държавите от Юга. При по-внимателно вглеждане обаче трябва да признаем, че концентрацията на земеделски земи всъщност е и европейски проблем, а статистиката показва, че той е доста сериозен.
За концентрация на земя говорим, когато търговията със земеделски земи се извършва с размер на придобиване, необичаен за Европа.
Какво говорят цифрите?
1,5% от всички регистрирани стопанства в България обработват 82% от земята. В тях са концентрирани основните финансови ресурси - и като стойност на произведената продукция, и като размер на субсидиите, които получават. За сравнение в ЕС около 3% от земеделските стопанства контролират 50% от използваната земеделска площ, а от друга страна, 80% от стопанствата разполагат с едва 12% от земеделската земя.
Земеделската земя не е обикновена стока, тъй като тя не може да бъде умножена, а достъпът до нея е едно от правата на човека. Същевременно обаче за създаване и поддържане на някои човешки дейности, като например строежите на пътища, развиването на някои туристически дейности, изземваме земя, която често е пригодна за обработване. Земята създава и поддържа поминък, но най-важното е, че тя ни изхранва и в обозримо бъдеще това ще продължава да бъде така. Концентрацията й в ръцете на малко на брой оператори е свързана със значително социално, културно, икономическо и политическо въздействие върху държавите в ЕС.
Както и концентрацията на финансовите активи, една прекалено висока концентрация на земеделски земи разделя обществото, дестабилизира селските райони, застрашава продоволствената сигурност, а с това и екологичните и социалните цели на Европа.
Обхватът и темпото на концентрация на земя са тревожни. Това важи особено за държави като Румъния, Унгария и България. Но дори и в Германия, Италия и Испания тези проблеми не са непознати. Това се посочва в доклада на Европейския парламент относно актуалното положение с концентрацията на земеделска земя в ЕС, които приехме наскоро.
Рефлексът на проблема в България
Участието на България в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС показва следното:
* По I стълб - Директни плащания 2007-2013 г., 75% от субсидията са получени от 3700 физически и юридически лица, които на практика представляват 100 свързани лица.
* По тт стълб - Развитие на селските райони, от 3242 млн. евро са усвоени около 2609 млн. евро. От тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица. Тези деформации очертават няколко трайни тенденции за последните 20 години: концентриране на земята и капитала; утвърждаване на монопол при арендуването на земеделската земя; прекъсване на връзката между земеделските производители и потребителите и редица други.
Какви са оценките и очакванията за икономическо развитие и политика в България в аграрния сектор според Годишния доклад на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките:
- западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство;
- производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно и други суровини;
- почти напълно преустановено производство на традиционни български храни;
- липса на интегриране на земеделското производство и производството на храни с туризма като приоритетен отрасъл.
Защо?
Лесният отговор е, че това е резултат от ОСП на ЕС и начина на организация и регламентиране на директните плащания по т стълб. Това е логичен отговор, защото, ако за зърнопроизводството средният размер на субсидията от 20 лв. на дка съставлява около 30% от производствените разходи, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 12% от разходите за производство. Така практически европейската субсидия се превръща в икономически стимул за производство на зърнени и технически култури при огромна концентрация на земята и капитала. Тук обаче е необходимо да се изтъкне, че ОСП описва само рамката на общите цели, правилата и инструментите на политиката, а останалото е въпрос на национална политика, вместена в тази широка рамка.
Във всички страни на ЕС, където действа Схемата за единно плащане на площ, с изключение на България и Чехия се прилага модулация на размера на субсидията. Това е механизъм, при който след определени размери на земеползване субсидията на единица площ се намалява, а над определен размер въобще не се изплаща.
В Чехия няма модулация според размера, защото там основна стопанска форма е модернизираната кооперация, която е с големи размери, докато в България на практика се получава така, че политиката е насочена към стимулиране на едрите арендни стопанства или на практика към монополистични структури в земеползването. В повечето от старите членки на ЕС схемата за единно плащане на площ не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства с по-голям дял на добавената стойност. Следователно в България е избран модел на прилагане на ОСП, в резултат от който се наруши традиционната за страната структура на земеделското производство, пише в Годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН.
Какво трябва да се направи?
Необходими са реформи, които да възстановят традиционните производства като база за реализация на големия природно-географски потенциал и конкурентните предимства на българското земеделие за постигане на реален икономически растеж. Структурната политика в земеделието трябва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство. Такава политика не само ще създаде предпоставки за стабилизиране на земеделското производство, но и ще допринесе за развитие на селските райони.
Ако погледнем в историческа перспектива, зеленчукопроизводството е било емблематично за България. Българските градинари са били ценени кадри в редица държави, особено в Централна Европа. Преди промените производството ни достига рекордни нива, като пример за това може да бъде и една семпла статистика от 1978 г., когато са произведени 933 хиляди тона домати. През 2015 г. всички зеленчуци, произведени в България, са около 613 хиляди тона. Можем и трябва да върнем зеленчукопроизводството и консервната промишленост в страната. Това е въпрос на отговорна държавна политика. Тези сектори трябва да са приоритетни и техните нужди да бъдат посрещани.
Европейските субсидии трябва да достигат до по-голям брой бенефициенти, за да се постигне равномерен и справедлив растеж в ЕС. Концентрацията на земя е проблем и силно вярвам, че правителствата на държавите членки ще предприемат адекватни мерки, за да предотвратят този процес. Земята е собственост, но тя е и публично благо, тъй като създава ресурс за изхранването. Затова не може да бъде третирана като обикновена стока.
Един от проблемите при концентрацията на земя е правото за нейното придобиване и разполагане с нея. Земята, която е общинска и държавна собственост, не трябва да бъде разпродавана. Давам пример: научните институти имат големи опасения с промяна на статута на земите, които са им необходими за развоя на научната дейност. Опасенията са, че тези земи, които са от висок клас и с добри качества, ще станат частна собственост, което ще ограничи възможностите им за развойна дейност.
Чрез запазването на земите се дава възможност при нужда да бъдат подпомагани начинаещи производители, например младите фермери или малките стопанства, които искат да се занимават със земеделие, но нямат достатъчен начален капитал да купят земя.
Достъпът до земеделска земя е от съществено значение
Концентрацията на земеделска земя в ЕС има многостранни последици за обществото и за активните земеделски стопани. Устойчивият селскостопански сектор зависи в особена степен от достъпа до земеделска земя за младите хора. Готовността за иновации и инвестиции е от решаващо значение за бъдещето на селските райони. Само по този начин може да се спре застаряването на населението, заето в селското стопанство, и да се гарантира приемствеността и целта за многофункционално селско стопанство с управлявани от собственици семейни и кооперативни земеделски стопанства.
1,5% от всички регистрирани стопанства в България обработват 82% от земята. В ЕС около 3% от земеделските стопанства контролират 50% от използваната земеделска площ, а от друга страна, 80% от стопанствата разполагат с едва 12% от земеделската земя, сочи статистиката
Дума 16. Май 2017 , брой: 93 Момчил Неков, член на ЕП
Въпроси като заграбването на земеделски земи и концентрацията на земя дълго време бяха свързани с държавите от Юга. При по-внимателно вглеждане обаче трябва да признаем, че концентрацията на земеделски земи всъщност е и европейски проблем, а статистиката показва, че той е доста сериозен.
За концентрация на земя говорим, когато търговията със земеделски земи се извършва с размер на придобиване, необичаен за Европа.
Какво говорят цифрите?
1,5% от всички регистрирани стопанства в България обработват 82% от земята. В тях са концентрирани основните финансови ресурси - и като стойност на произведената продукция, и като размер на субсидиите, които получават. За сравнение в ЕС около 3% от земеделските стопанства контролират 50% от използваната земеделска площ, а от друга страна, 80% от стопанствата разполагат с едва 12% от земеделската земя.
Земеделската земя не е обикновена стока, тъй като тя не може да бъде умножена, а достъпът до нея е едно от правата на човека. Същевременно обаче за създаване и поддържане на някои човешки дейности, като например строежите на пътища, развиването на някои туристически дейности, изземваме земя, която често е пригодна за обработване. Земята създава и поддържа поминък, но най-важното е, че тя ни изхранва и в обозримо бъдеще това ще продължава да бъде така. Концентрацията й в ръцете на малко на брой оператори е свързана със значително социално, културно, икономическо и политическо въздействие върху държавите в ЕС.
Както и концентрацията на финансовите активи, една прекалено висока концентрация на земеделски земи разделя обществото, дестабилизира селските райони, застрашава продоволствената сигурност, а с това и екологичните и социалните цели на Европа.
Обхватът и темпото на концентрация на земя са тревожни. Това важи особено за държави като Румъния, Унгария и България. Но дори и в Германия, Италия и Испания тези проблеми не са непознати. Това се посочва в доклада на Европейския парламент относно актуалното положение с концентрацията на земеделска земя в ЕС, които приехме наскоро.
Рефлексът на проблема в България
Участието на България в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС показва следното:
* По I стълб - Директни плащания 2007-2013 г., 75% от субсидията са получени от 3700 физически и юридически лица, които на практика представляват 100 свързани лица.
* По тт стълб - Развитие на селските райони, от 3242 млн. евро са усвоени около 2609 млн. евро. От тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица. Тези деформации очертават няколко трайни тенденции за последните 20 години: концентриране на земята и капитала; утвърждаване на монопол при арендуването на земеделската земя; прекъсване на връзката между земеделските производители и потребителите и редица други.
Какви са оценките и очакванията за икономическо развитие и политика в България в аграрния сектор според Годишния доклад на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките:
- западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство;
- производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно и други суровини;
- почти напълно преустановено производство на традиционни български храни;
- липса на интегриране на земеделското производство и производството на храни с туризма като приоритетен отрасъл.
Защо?
Лесният отговор е, че това е резултат от ОСП на ЕС и начина на организация и регламентиране на директните плащания по т стълб. Това е логичен отговор, защото, ако за зърнопроизводството средният размер на субсидията от 20 лв. на дка съставлява около 30% от производствените разходи, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 12% от разходите за производство. Така практически европейската субсидия се превръща в икономически стимул за производство на зърнени и технически култури при огромна концентрация на земята и капитала. Тук обаче е необходимо да се изтъкне, че ОСП описва само рамката на общите цели, правилата и инструментите на политиката, а останалото е въпрос на национална политика, вместена в тази широка рамка.
Във всички страни на ЕС, където действа Схемата за единно плащане на площ, с изключение на България и Чехия се прилага модулация на размера на субсидията. Това е механизъм, при който след определени размери на земеползване субсидията на единица площ се намалява, а над определен размер въобще не се изплаща.
В Чехия няма модулация според размера, защото там основна стопанска форма е модернизираната кооперация, която е с големи размери, докато в България на практика се получава така, че политиката е насочена към стимулиране на едрите арендни стопанства или на практика към монополистични структури в земеползването. В повечето от старите членки на ЕС схемата за единно плащане на площ не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства с по-голям дял на добавената стойност. Следователно в България е избран модел на прилагане на ОСП, в резултат от който се наруши традиционната за страната структура на земеделското производство, пише в Годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН.
Какво трябва да се направи?
Необходими са реформи, които да възстановят традиционните производства като база за реализация на големия природно-географски потенциал и конкурентните предимства на българското земеделие за постигане на реален икономически растеж. Структурната политика в земеделието трябва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство. Такава политика не само ще създаде предпоставки за стабилизиране на земеделското производство, но и ще допринесе за развитие на селските райони.
Ако погледнем в историческа перспектива, зеленчукопроизводството е било емблематично за България. Българските градинари са били ценени кадри в редица държави, особено в Централна Европа. Преди промените производството ни достига рекордни нива, като пример за това може да бъде и една семпла статистика от 1978 г., когато са произведени 933 хиляди тона домати. През 2015 г. всички зеленчуци, произведени в България, са около 613 хиляди тона. Можем и трябва да върнем зеленчукопроизводството и консервната промишленост в страната. Това е въпрос на отговорна държавна политика. Тези сектори трябва да са приоритетни и техните нужди да бъдат посрещани.
Европейските субсидии трябва да достигат до по-голям брой бенефициенти, за да се постигне равномерен и справедлив растеж в ЕС. Концентрацията на земя е проблем и силно вярвам, че правителствата на държавите членки ще предприемат адекватни мерки, за да предотвратят този процес. Земята е собственост, но тя е и публично благо, тъй като създава ресурс за изхранването. Затова не може да бъде третирана като обикновена стока.
Един от проблемите при концентрацията на земя е правото за нейното придобиване и разполагане с нея. Земята, която е общинска и държавна собственост, не трябва да бъде разпродавана. Давам пример: научните институти имат големи опасения с промяна на статута на земите, които са им необходими за развоя на научната дейност. Опасенията са, че тези земи, които са от висок клас и с добри качества, ще станат частна собственост, което ще ограничи възможностите им за развойна дейност.
Чрез запазването на земите се дава възможност при нужда да бъдат подпомагани начинаещи производители, например младите фермери или малките стопанства, които искат да се занимават със земеделие, но нямат достатъчен начален капитал да купят земя.
Достъпът до земеделска земя е от съществено значение
Концентрацията на земеделска земя в ЕС има многостранни последици за обществото и за активните земеделски стопани. Устойчивият селскостопански сектор зависи в особена степен от достъпа до земеделска земя за младите хора. Готовността за иновации и инвестиции е от решаващо значение за бъдещето на селските райони. Само по този начин може да се спре застаряването на населението, заето в селското стопанство, и да се гарантира приемствеността и целта за многофункционално селско стопанство с управлявани от собственици семейни и кооперативни земеделски стопанства.
1,5% от всички регистрирани стопанства в България обработват 82% от земята. В ЕС около 3% от земеделските стопанства контролират 50% от използваната земеделска площ, а от друга страна, 80% от стопанствата разполагат с едва 12% от земеделската земя, сочи статистиката
Няма коментари
