Бизнесът иска национален план за въвеждане на еврото. Трябвало да се разсеят някои масови заблуди относно влизането на България в еврозоната, смята зам.-шефът на БСК Димитър Бранков
Дума 2. Февруари 2016 , брой: 26
Димитър Бранков
До средата на годината правителството трябва да състави национален план за въвеждане на еврото, каза вчера пред БНР заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков. Според него в контекста на намаляващата подкрепа на обществото трябва да се ускори подготовката за по-скорошно присъединяване на страната ни към еврозоната.
 Бизнесът настоява за ускоряване на процедурата по присъединяване на страната ни към еврозоната, като преди дни БСК в свое становище посочи, че всяко забавяне ограничава достъпа до финансиране и ще влошава конкурентоспособността на предприятията в страната. От организацията допълват, че заплашени още са и перспективите за дългосрочен растеж, макроикономическата стабилност, както и на възможностите за обрат на пазара на труда. От БСК препоръчват ускоряване на подготовката за влизането в "чакалнята" на еврозоната и приемане на целева дата за въвеждането на единната европейска валута у нас. Това може да стане след приключването на стрес-тестовете на банките, след изясняването на статута на Великобритания в ЕС, както и взимането на решения за миграционната криза в ЕС.
 Димитър Бранков каза, че има нужда да се разсеят и някои масови заблуди относно влизането на България в еврозоната. "Разходите и загубите ги консумираме от самото въвеждане на валутния борд през 1997 година, т.е. поемаме жилото, без да поемаме ползите от това, че имаме стабилен валутен курс и ниско ниво на държавен дълг", каза Бранков. Според него една от масовите заблуди е тази по какъв курс ще се осъществи присъединяването. Той обясни, че курсът, по който това трябва да стане, е настоящият валутен курс и това е записано в договора за присъединяване на страната ни към ЕС.
 Относно опасенията от евентуално поскъпване на живота след влизането в еврозоната Бранков поясни, че при трите прибалтийски републики, които последно се присъединиха към валутния съюз през паричен съвет, не е било наблюдавано такова поскъпване, и открои положителни тенденции след присъединяването. Бранков припомни освен това, че освен голям брой реформи и подготвителни действия, които трябва да се извършат по пътя към влизане в еврозоната, е необходимо още определянето на целева дата и осигуряването на външна подкрепа.
 Преди дни стана известно, че БНБ ще предложи подход за присъединяването на България към еврозоната след стрес-тестовете в банковата система. След приключването на оценката на качеството на активите и стрес-тестовете в банковата система, както и на анализа на финансовата система, който ще бъде изготвен от Световната банка и Международния валутен фонд, ще бъдат набелязани подходи, етапи и дори евентуално срокове, в които трябва да бъдат постигнати определени цели, пише управителят на БНБ.
 Крайната цел е влизане на България в еврозоната, като всички мерки ще бъдат обсъждани от Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната, в чиято работа БНБ ще вземе активно участие. Въз основа на тези предложения правителството и Народното събрание ще вземат окончателните решения. През юли миналата година МС одобри идеята на финансовото министерство да бъде създаден Координационен съвет за подготовка на България за членство в еврозоната.
 По повод искането на бизнеса за укоряване на подготовката на страната за присъединяване към еврозоната икономистът Георги Ганев заяви по-късно вчера, че далеч не всичко за приближаването ни към еврозоната е в ръцете на България. Според Ганев Европейската централна банка не е стигнала до решението, че ще е добре да отвори вратата за следваща група страни, които да влязат в еврозоната.