Вълчи апетити за енергетиката. Дали "пътната карта" за реформи в сектора няма да се окаже поредният опит за обслужване на корпоративни интереси
Светла Василева
Дума 16. Октомври 2015 , брой: 238
Апетитът идва с яденето, казва известна поговорка. Тези дни имаме повод да се уверим в достоверността й. Открай време, когато става въпрос за енергетика, интересите са огромни. Поради много причини. На първо място, парите, разбира се, които не са никак малко дори за ограничен пазар и колабирала икономика като българските. Те са достатъчен аргумент за онези участници, загряващи около терена и търсещи начини да влязат в игралното поле, които виждат, калкулират и преследват само финансовата изгода. На второ - секторът е един от малкото останали работещи в страната, поддържащ някакво технологично ниво и квалифицирани специалисти. Това никак не е за пренебрегване, но то се оценява от малцина и е по-скоро бонус към първото. На трето, е възможността за трансфер на
влияние и власт
чрез позиция в енергетиката. Защото какво е днешният свят без енергия - нищо. Кръгло при това. Мигът, в който съвременният човек го забрави, спиране на електричеството няколко пъти в денонощието или въвеждане на ограничителен режим в подаването на газ са достатъчни, за да му припомнят колко е зависим и чия е ръката върху шалтера. Това последното прави боричкането отстрани на терена на енергетиката ожесточено, а желаещите да станат титулярни играчи все повече. Целта са държавните енергийни компании, подминати до момента от тайфуните на всякаквите приватизации, на които бяхме свидетели четвърт век. И не само те.
Нюанс към ситуацията добавя фактът, че днешните управляващи загубиха властта през 2013 г. точно заради енергетиката. Това е травма, с която те не са се справили, съдейки по хаотичните панически реакции, които излъчват представители на кабинета и по скоростта, с която се втурват да "решават" проблеми, да опровергават и обясняват свои действия или бездействия. И за да е още по-комплицирана ситуацията, към всичко това се добавят предстоящите избори и заръката на премиера да няма протести и недоволство на улицата.
Картите са на масата, а залозите обявени. В тази игра правилата са досадна формалност. Извън тях всичко е "свободен стил". Границата между искания и откровено изнудване е премината с
"обещания" за уличен натиск
които са публично артикулирани. Повишаването на съставящата "задължение към обществото" в цената на тока за бизнеса беше поводът. Протестът пред Министерския съвет и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в края на юли, макар и спорен като мащаб, ако не постигна друго, демонстрира амбиция за оказване на натиск. При това по начин, който е от най-нежеланите за властта, чрез улицата.
След летните отпуски четирите работодателски организации - Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) подновиха исканията си цената на тока за стопанските потребители да се върне на нивата преди увеличението, влязло в сила на 1 август. Желанието им беше аргументирано с понятия като "конкурентоспособност", "влошаване на бизнес средата" и "загуба на работни места". Нито дума не се чу в публичното им говорене в полза на справедливостта и равномерното разпределяне тежестта на таксата "задължение към обществото". Нямаше и намек за размисъл по отношение на
енергийната интензивност
на индустрията и нейната ефективност, все едно това са теми, които не съществуват или ако ги има, са нечии друг проблем, а не на същите тези работодатели.
За да играят на сигурно отново, но този път отдалеч и многократно, те анонсираха протести за края на септември. До такива не се стигна понеже още в средата на месеца (на 16 септември) национално представените работодателски организации (НПРО) се срещнаха с премиера, който досущ като добрата фея от приказките им обеща място под слънцето, т.е. в бордовете на държавните енергийни фирми, където те да наблюдават правомерността и обосноваността на разходите. Неизбежните казуси с евентуален конфликт на интереси бяха подминати, удобно "забравени" и никой не ги коментира. Бизнесът получи и участие в две работни групи. Едната за финансисти към НЕК, която да следи сметките и ефектите от направеното увеличение на цената на електроенергията от 1 август. Другата към вицепремиера Томислав Дончев, която да изработи пътна карта за реформите в енергетиката. Така отрасълът се сдоби с още формирования, които да го наблюдават, съветват,
реформират и оздравяват
Със същите намерения или близки до тях бяха създадени преди време общественият съвет към Министерството на икономиката и енергетиката и енергийният борд към Министерския съвет. И двата формата вече не съществуват. Отделно от тях към парламента има постоянна комисия по енергетика, комисия за наблюдение на дейността на КЕВР и временна анкетна комисия, която да провери и оцени състоянието на енергетиката към 31 януари 2015 г. Колко струва на данъкоплатците всичката тази "загриженост" и внимание е тема за отделен разговор, въпросът е, че проблемите не само, че не се решават, но и се задълбочават.
Преди да мине месец, след като работодателите получиха обещание за места в бордовете на енергийните дружества, те поискаха участие и в състава на държавния регулатор. С тези темпове нищо чудно скоро да станем свидетели на претенция за присъствие в екипа на енергийния министър, а защо не и за зам.-министерско кресло. По право. Иначе - протести, уволнения на работници и прочие страховити неща.
Пътната карта за неотложните реформи в енергетиката, предложена от представителите на бизнеса е странно четиво, написано в
стил "дайте да дадете"
В нея няма срокове кога набелязаните 33 мероприятия трябва да се случат, кой трябва да ги случи, колко ще струва случването им, как ще бъде финансирано и какъв ще е ефектът от него. В публичното пространство много се изговори относно допустимостта на исканията и конфликта им с действащото законодателство. Някои от тях по същество биха могли да се квалифицират и като правни абсурди. Сред най-фамозните мерки е тази държавата да предложи за изкупуване акциите на американските ТЕЦ-ове и да ги продаде на нов инвеститор. Някои съзряха в нея национализация с последваща приватизация, което провокира светкавичната реакция на енергийния министър, принуден да обяснява как държавата няма да закача тези компании. Но и да каже нещо, което потъна в шумотевицата около шармантната Пътна карта за реформи в енергетиката, дело на бизнеса.
Министър Теменужка Петкова заяви, че всъщност енергийната ни система не може без двата ТЕЦ-а, тъй като те са базови мощности. Освен това по силата на "едно специално постановление на Министерския съвет, което постановление е свързано с прилагането на Закона за ДАНС, те са
част от националната сигурност
на българската държава". Ако е така, как ключово звено от сигурността ни е собственост на чужди частни компании? И как този факт кореспондира с присъствието тук на американски енергиен експерт в качеството му на съветник, пратен ни по искане на премиера Бойко Борисов след срещата му в началото на годината с държавния секретар на САЩ Джон Кери? Тези въпроси чакат своя отговор и той трябва да бъде даден.
Това, че Споразуменията за изкупуване на електроенергия (СИЕ), сключени с американските ТЕЦ-ове, ги изваждат пред скобите на регулацията и на пазара, че тежат като воденичен камък на шията на потребителите, вече е ясно за всички. Нещото, което бизнесът отказва да разбере, е, че няма прости и бързи решения на проблеми и дисбаланси, трупани с години. Развалянето на дългосрочни договори от типа СИЕ вече няма да е прецедент за ЕС, но на страните, които са го постигнали - Полша и Унгария, процедурата отнема шест години. Затова е добре вместо да се вдигат популистки лозунги с идея трупане на дивидент - бил той политически или икономически, да се работи в рамките на действащите закони и процедури, да се направи разчет колко ще ни струва промяната или дори развалянето на СИЕ с американците, да го обсъдим публично и да решим можем ли да си го позволим. До момента
такава сметка не е правена
или дори и да е направена, не е публично огласена.
След министър Петкова, която отрече правителството да иска национализация на американските ТЕЦ-ове, и представител на работодателите - Кирил Домусчиев, направи опит да се разграничи от идеята. Дали поради факта, че двете частни компании - AES Гълъбово и Контур Глобал, са депозирали заявки за напускане на организацията, на която той е председател, или заради несъстоятелността на мярката в този й вид, не стана ясно. Разбра се обаче друго, че записаното в Пътната карта не е съгласувано с работодателите в енергетиката и че е направено през главите им.
Кои са авторите на картата тогава и какви са целите им? Изместване на титулярни играчи, влизане в сектора или просто връщане към статуквото с цените отпреди 1 август? Колко в действителност са организациите, които подкрепят четивото, озаглавено претенциозно "Пътна карта"? В този ред на мисли с кого преговаря правителството, какво е представителството в работодателските организации, че да имат те претенция с тях да се съобразява официалната власт и кой всъщност кой е? Защото нищо чудно до дни да се конституира поредната структура, която ще наблюдава енергетиката и ще контролира изпълнението на мерките, записани в Пътната карта за реформи. Този път ще се нарича "държавно-обществен съвет" към Министерския съвет и в него ще участват представители на работодателите. Кои обаче? Да не се окаже, че цялата шумотевица е заради апетитите на едни хора, които не искат да променят навиците си на правене на бизнес, но държат да запазят равнището на печалбите си, пък било то и за сметка на цялото общество?
ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО НУРГЮЛ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ,...
Документи: Ваксините на Pfizer срещу Ков...
Идва 01 08 и задължението става 1800 лева. Намалява печалбата нали? Данъците също. Заплатите обикновено са функция от печалбата нали? Нови машини,технологии, условия на труд също са функция на печалбата нали?
Тия 24 човека не са от обществото,иначе би трябвало да получат нещо ако са от ОБЩЕСТВОТО.А от тях се взема!
Моля някой да регламентира и да заяви КОЙ Е ОБЩЕСТВОТО?
