Падаме с 3 места в световна класация по икономическа свобода. Задълбочава се регулирането на бизнеса и гражданите от държавата, твърди експерт
Дума 23. Септември 2015 , брой: 218
България се нарежда на 42-ро място от 157 държави и територии, включени в "Икономическа свобода по света - годишен доклад 2015", изготвен от канадския институт "Фрейзър" и разпространен за България от Института за пазарна икономика (ИПИ). Докладът представя картината през 2013 г. - последната година, за която има налични официални данни за всички страни. Миналата година България беше на 39-о място, но в тазгодишното издание резултатът й намалява и страната вече е на 42-ро място.
 В световен мащаб икономическата свобода слабо се увеличава от 6,84 миналата година до 6,86 от максимум 10 точки тази година. Хонконг отново е начело на класацията и за поредна година е следвана от Сингапур, Нова Зеландия и Швейцария. На дъното са Ангола, Централноафриканската република и Зимбабве.
 Докладът измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, сигурността на частната собственост, принципите на правовата държава и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 157 държави и територии. Данните недвусмислено показват, че икономическата свобода води до по-висок стандарт на живот и просперитет на населението. Държавите в първата една четвърт на класацията имат среден БВП на човек от населението (ППС, 2013 г.) в размер на 38 601 щатски долара, а тези на дъното - 6986 щатски долара. Средната продължителност на живот в най-свободните икономики пък надхвърля 80 години, а тази в най-несвободните е 63 години. 
Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,33 т. от максималните 10 точки (при 7,38 т. и 39-о място в миналогодишното), което нарежда страната на 42-ро място заедно с Чехия, Ямайка и Швеция. Този резултат поставя страната на 15-о място в ЕС, като средният резултат на страните в ЕС е малко по-висок (7,36 т.).
 Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя - правителство, съдебна система и право на собственост, достъп до сигурни и стабилни пари, свобода на международната търговия, регулиране на кредита, труда и бизнеса. Правителството получава 6,88 точки. България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради нарастващия размер на правителствените разходи. Най-ниският резултат в тази категория отново е заради относително високото ниво на  държавните трансфери и субсидии.
 Съдебната система и правото на собственост са оценени с 4,93 точки. България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. Резултатът на България дори намалява през 2013 г. спрямо предходната точно в тези най-проблемни области. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниската оценка за поредна година е за независимостта на съда - 2,22 точки от максималните 10 точки. 
Достъпът до сигурни и стабилни пари е оценен с 9,43 точки. В тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията през 2013 г. остава сравнително ниска. Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.
 Свободата на международната търговия е оценена със 7,62 точки. Резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки.
За регулиране на кредита, труда и бизнеса страната ни е получила 7,80 точки. Резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.
"Високото ниво на преразпределение и вмешателство от страната на държавата, изключително неефективната съдебна система и задушаващата бюрокрация отново се доказват като основните фактори, спъващи икономическата свобода в България. Тазгодишният доклад показва, че страната не само че не отбелязва напредък, но и задълбочава регулирането на бизнеса и гражданите. По-притеснително е, че най-проблемните сфери като независимостта и безпристрастността на съда, доверието в полицията и административната тежест продължават да пречат на развитието на икономиката и намаляват доходите. Тази ситуация за поредна година показва липсата на политическа воля за реформи и все по-голямата намеса на държавата", коментира Зорница Славова от ИПИ.